Мистерията в народните суеверия и предсказания – от Бъдни вечер до Водици

Новогодишните празници, които започват от Бъдни вечер (24 декември) и свършват на Йордановден (6 януари), са свързани с един от върховите моменти в природния кръговрат – зимното слънцестоене. Те съвпадат с раждането на новото слънце, възраждането на природата и началото на земеделската година. В тяхната обредност са втъкани представите на хората за време и пространство, оживяват предмети, символи и герои, чрез които народът ни изразява надеждите си за плодородие и благополучие.

Свързани с езическия спомен за „мръсните дни” в годината, в архаичните представи те са невидимата граница между старата и нова година. Българите вярвали, че всяка нощ бродят демоничните същества на отвъдното, от залез слънце до първи петли по земята господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. С тях са свързани редица поверия и забрани, които хората спазвали, за се предпазят от тях. Изпълнявали различни ритуали, правели магии и заклинания, за здраве и благополучие. През този период и природата, и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение. Затова предците ни гадаели добра или лоша ще новата годината, ще има ли берекет в семейството.

Забрани и поличби на Бъдни вечер и Коледа:

  • Жените не подхващат работа – не перат, не перат, не месят, не предат
  • Не се вдигат сватби
  • Не се опяват мъртъвци и не се правят помени
  • Не е добре да се зачеват деца, защото няма да съдбата им няма да е добра
  • Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до Водици 6-ти януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея.
  • На вратниците, комините и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предпазни кръстове с катран, залепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.
  • Някой от къщата хвърля през дувара й вейка или ела, или камък, за не влизат поганци.
  • Вадата в съдовете се пази много, да не бъде замърсена от караконджули и джинове.
  • Не се изхвърля пепелта от огнището, защото по нея ходят джиновете; добре е да се пази до Водици, защото има магическа сила да лекува болести и да гони злите сили.
  • Не се тръгва на път, за да не срещате поганците, които бродят по земята.
  • Не се ходи на воденица, защото караконджулите спират водата.
  • Ако се роди дете трябва да се лекува, защото а е момче, ще го залюби змеица, а ако е момиче – ще го открадне змея. Затова три жени за три дни трябва да изпредат изтъкат и ушият под комина вълнена ризка, с която да облекат веднага след раждането бебето.
  • Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си.
  • Парче от същата питка се слага под възглавницата й и който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.
  • На масата задължително се оставя глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната софра трябва да има и орехи, чиито ядки са хубави и вкусни, за да здрав стопанинът на къщата през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности.
  • Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове.
  • На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата, за да не се разпилее житото, кокошките да не спрат мътят, а семейството – да не се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове.
  • Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите.
  • Масата не се вдига, защото се вярва, че мъртвите също идват на вечеря, затова вратите се оставят отворени, за да могат да се движат спокойно из къщата.
  • Отколешно е и поверието, че каквото си пожелаете на Коледа, то ще се сбъдне.
  •   
    Гадания и предсказания на Нова година и Сурва (Васильовден):
  • Колят на прага на къщата петел и гледат накъде ще тръгне – навън или навътре и гадаят дали ще имат късмет през новата година.
  • Стопанките чистят на 31-ви декември домът, за да започне годината „на чисто“, да останат проблемите в старата година.
  • Трапезата трябва да е богата, а ястията – разнообразни, за да има берекет в семейството.
  • В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.
  • Момите и момците скриват първия залък от новогодишния хляб под възглавницата, когото сънуват – за него ще се оженят.
  • Ако парата излезе от питата без тесто – годината ще е гладна и обратно – в семейството ще има голям берекет.
  • По ореховите ядки, наречени на всеки член в семейство, гадаят за здравето му.
  • На Нова година и на Васильовден не се дават пари назаем, за да не излезе богатството от дома.
  • На 1-ви януари не се изхвърля боклукът, за да не „избяга“ късметът.
  • Ако някой кихне на празничната трапеза на Васильовден, е на хубаво.
  • Късметът в дома ви зависи от човека или сурвакаря, който пръв дойде на Сурва в дома ви.
  • Метеорологична прогноза на Бъдни Вечер, Коледа и Сурва

    Както всяко начало и Нова година се чака с надежда за здраве, благополучие и късмет. Затова хората искат да ги видят във всеки знак, който им дава светът около тях. Опитва се да ги предизвика с жест, слово и ритуал, защото вярват в магическата сила на думите, на направеното заклинание. Така се ражда народната метеорология. 

    Предците ни вярвали:

    Ако на 25-ти декември е слънчево и топло, това не е добър знак за стопанството. Ако пък вали сняг, годината ще е плодородна и ще се роят пчели.

    Ако на 31-ви декември има сняг, нивите ще са плодородни.

    Ако небето срещу Нова Година е ясно и звездите се виждат – годината ще здрава и берекетлия, ако е облачно - ще има много болести.

    Ако срещу Нова година падне мъгла – ще бие град през лятото, а ако вали ситен сняг – пчелите ще се роят и ще дадат много мед.

    Ако на 31 декември прогърми от запад – годината ще е много скъпа, ако ли пък гърми от изток – ще е евтина.

    Ако януари започва с понеделник, зимата ще е тежка, лятото - благоприятно, виното – в изобилие, хората – ще са здрави, но ще боледуват овцете и пчелите.

    Ако януари започне от вторник – зимата ще е люто, пролетта – дъждовна, лятото – хубаво, виното – също.

    Ако януари започне в сряда – зимата и пролетта ще са люто, лятото – топло, виното и овошките ще са в изобилие, на търговците ще им върви, но медът ще бъде по-малко.

    Ако януари започне в четвъртък – ще има мека зима и топло лято, а пролетта ще бъде бурна.

    Ако януари започне в петък – зимата ще е снежна, пролетта и лятото – хубави, житото – ще е малки и скъпо, ще намаляват овцете и пчелите, а хората ще страдат от болести на очите.

    Ако януари започне в събота – зимата ще е снежна и облачна, медът и житото – в изобилие, за сметка на виното, което ще кът.

    Ако януари започне в неделя – зимата ще снежна, пролетта бурна, а лятото – ветровито.

    Студът през януари – предсказва здрава година, а дебелият сняг – голямо благополучие.

    Ако януари е топъл, пролетта ще е влажна и дъждовна, а лятото – студено и обратно.

    Ако през януари има слънчево затъмнение, това е поличба за хубаво време и топло лято.