Мюсюлманският празничен календар е изграден върху лунния годишен цикъл. Всяка следваща година празниците променят своето настъпване с 11 дни напред, а честването им не е фиксирано с точна дата или сезон. Централно място в тази система заемат едномесечният пост и двата байрама – Рамазан и Курбан.
Въздържанието се налага от религията, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащите хора.
Рамазан е месец на опрощението, покаянието и милосърдието.
Поверието разказва, че именно в свещения месец Рамазан Мохамед е получил от Аллах свещените писания на Корана чрез главния ангел Джебраил.
По време на постите вярващите трябва да изпълнят 33 рекята намаз (молитви), а всяка вечер се организират благотворителни вечери "ифтар" за бедните.
Мюсюлманската общност ще отбележи настъпването на Рамазана с редица мероприятия в страната.
По време на своята кулминация след едномесечния ритуален пост празникът Рамазан започва с тържествени молитви. По стара традиция на този ден се ядат сладкиши, сред които най-популярна е традиционната баклава, които се раздават на близки, роднини и съседи.