Процедурата с т.нар. водещ кандидат, или Spitzenkandidat, бе използвана за пръв път при избора на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. и не е записана в договорите на ЕС. Става въпрос по-скоро за малко повече от договорка между основните европейски политически партии, Европейския съвет и Европейския парламент за това как да интерпретират мъглява разпоредба в договора.
Битката дали процедурата да се използва и в следващите европейски избори през 2019 г. изкара наяве една абсурдна ситуация: образецът за демокрация ЕС следва система за избор на най-високопоставения си служител, която всъщност не е напълно уредена.
Договорите на ЕС изискват Европейският съвет с квалифицирано мнозинство да номинира за одобрение от Европарламента председател на Европейската комисия, "взимайки предвид резултатите от изборите за Европейски парламент". Как тези резултати да бъдат взети предвид по справедлив начин е ключовият момент в спора.
Процедурата Spitzenkandidat на практика дава председателския пост в Еврокомисията на партията, спечелила най-много гласове в Парламента. Според тази система най-голямата политическа група в Европейския парламент получава правото да номинира кандидата си за позицията. Европейският съвет, в който са всички 28 национални лидери, след това прави окончателния избор, като "взима предвид" номинацията на парламента. Накрая целият Европарламент трябва да гласува решението.
Според критиците това е неясна система, която лишава Европейския съвет и Парламента от тяхната власт и задължение да изберат най-добрия кандидат и вместо това ги принуждава да приемат победителя в процес, воден от партийни лица.
Разделение
Голяма част от европейските лидери, включително френският президент Еманюел Макрон, а също и ръководителите на Чехия, Унгария, Литва, Холандия, Полша, Португалия и Словакия, изразиха съпротивата се срещу идеята.
Привържениците й обаче, сред които са ирландският премиер Лео Варадкар, както и самият Юнкер, казват, че доверието в ЕС зависи от поддържането на процеса, в който политическите партии, съревноваващи се за представителство в Европейския парламент, предлагат кандидати, които да водят кампания в Европа и да спорят помежду си в дебати. Победителят е този, чиято партия спечели най-много места в Европарламента.
Най-големите партии, включително и Европейската народна партия (ЕНП), от която е Юнкер, Прогресивният алианс на социалистите и демократите (ПЕС) и Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) се ангажираха да продължат процедурата и следващата година.
Очаква се днес Европарламентът да приеме резолюция, с която да обяви, че ще одобри само Spitzenkandidat (означава някой, който има официалната подкрепа на партия) за следващ председател на Европейската комисия, макар да няма законен начин да се контролира гласуването на евродепутатите. Нищо обаче не задължава Европейския съвет да следва тази процедура.
Неясен край
Битката около този въпрос ще бъде сред основните теми в дневния ред на предстоящата среща на върха на европейските лидери. Фронтовете вече са очертани, като някои лидери казват, че не се чувстват длъжни да повторят процеса, приложен само веднъж досега.
"Не можем да бъдем в позиция, в която нямаме какво да кажем и има само две големи държави и Комисията, които решават за всички", коментира чешкият премиер Андрей Бабиш пред "Политико". "Кой трябва да решава за председателя на Комисията? Всички държави членки. А не някой, който казва: "Това е нашият Spitzenkandidat", допълни той. Макрон също не подкрепя процедурата, която гарантира победа на голяма традиционна партия, твърдят негови приближени.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който е бивш полски премиер, изрази резерви в реч пред Европарламента през есента. Макар повечето евродепутати да харесват идеята, защото им дава повече влияние върху резултата, отколкото на Европейския съвет, Туск предупреди, че това не е точно така.
"Що се отнася до Spitzenkandidat, не Европейският съвет беше слабото звено през 2014 г.", каза той. "Жан-Клод Юнкер бе избран с 26 гласа срещу два гласа в Европейския съвет, докато в Парламента той получи 422 гласа от общо 729. Така че лесно можете да си представите, че ще бъде много по-трудно спечелилият водещ кандидат да получи достатъчно подкрепа в новия Европейски парламент, отколкото в Европейския съвет".
Ирландия Италия и Испания са част от малка група страни в ЕС, които искат да подкрепят процеса през 2019 г. В скорошна реч пред Европейския парламент ирландският премиер Лео Варадкар заяви: "Нека направим системата Spitzenkandidat постоянна и да демократизираме избирането на кандидати за други позиции в ЕС".
Според Манфред Вебер, председател на ЕНП, която е най-голямата група в Европарламента, избирането на следващия председател на Комисията чрез тази процедура е "въпрос на прозрачност и демокрация". "Искаме европейските избиратели да имат думата за избора на председател на Комисията. Те вече не искат това решение да се взима при закрити врата", подчерта той.
Всъщност не е много ясно какво искат гласоподавателите. Според официалните статистически данни участието в евроизборите е намалявало постоянно от 1979 г. и не се е увеличило с въвеждането на Spitzenkandidat през 2014 г.