Много ми е трудно да пиша за пастир Куличев, който вече си отиде от нашия грешен свят. Познавам го от дете. Семействата ни бяха много близки. Беше морална канара за мен през всичките тези години. Извадих някои от книгите му. Разлиствам ги и си мисля кое е най-важното нещо, което определя този свят човек? Още като юноша се
сблъсква със злото в съдебната зала,
където съдят протестантските пастири. Опитват се да го разколебаят, да го вербуват....накрая и него хвърлят в затвора, а след това го изселват в Ножарево. Но това ли са най-важните моменти в живота на този човек? Всеки може да бъде герой за един миг, за един ден или за една година. Има едно пояснение на корицата на книгата му "На свобода в затвора": "Тази книга не е за страданията на християните, а за тяхната вярност!" А пастир Куличев беше
верен на вярата и на идеите си
през целия си близо 89-годишен живот. Често съм чувал оправданията на хора, които мълчаха, или станаха доносници, или влязоха в БКП да казват, че са правили компромиси, за да се развиват професионално, за да хранят семействата си. Така е. Но не за всички. И затова горе казвам, че пастир Куличев беше канара! И че никога не предаде вярата си в Христос.
Завършил е славянска филология, а по-големият му брат Димитър философия в Софийския университет. И двамата не направиха сделка с дявола заради професия, заради развитие, заради повече пари, дори заради семействата си. Станаха строителни работници. Филолог и философ, които предпочетоха да работят физически труд, но да останат верни на Христа. Това е най-важното за чичо Христо. Цял живот. Не час, не ден, не година....цял живот.
Б.Р. Погребалната служба ще се състои в петък, 14 юни, в 9:30 сутринта в "Първа Евангелска църква", ул "Солунска 49, София