Григор Тошков
Преди 1150 г. Цар Борис Покръстител, който Църквата празнува на
вчерашния ден, гони латинското духовенство, заменяйки го с византийското. Едва ли големият държавник е осъзнавал тогава, че вкарва по този начин за векове напред българското християнство в решетките на изтока, които днес в северната си проекция Москва се оказаха под опеката на Решетников, а величието и силата на България са се сринали до Задунайска губерния.
На фона на тази унизителна ситуация, в която се е поставила Българската православна църква, Вселенската патриаршия (Истанбул) с Комюнике от 22.04.2018г. официално оповести, че тя: "Вселенската патриаршия, която има според божествените и свети канони и многовековния църковен ред и Свещеното Предание грижата за всички православни църкви в света и отговорността за всеправославното единство, и особено за приелия спасителната християнска вяра и свето Кръщение от Константинопол православен украински народ, като истинска негова майка-Църква се запозна подробно с църковната ситуация в Украйна, както беше направено и при предишни заседания на синода, и прие молба за предоставяне на автокефалия от страна на част от църковните и политически фактори, представляващи милиони православни украинци, като реши да започне по-подробно обсъждане по този въпрос с останалите сестри православни църкви за осведомяване"(виж ТУК, б.р.).
С Комюникето си Вселенската патриаршия подчерта първенството си в православието, правото си да дава автокефалия на поместна православна църква, в случая украинската, прояви грижа към православния украински народ, изрази с действие зачитане и уважение към всички православни църкви, както и предпостави ограничаване влиянието на Руската православна църква в суверенната държава Украйна. Също така посочи от къде Македонската православна църква може да получи автокефалия и установяване на каноническото си положение. Така патриарх Вартоломей фатално
изпревари ленността на българските владици
и блокира опитите им единствено чрез декларирано майчинство и ходатайство да признаят и установяват канонически статут на МПЦ.
На 22 април т.г. Вселенската патриаршия рязко промени, в своя полза, хода на църковно - политическите игри в региона и постави играчите в тях по местата им, а нашите владици отново се оказаха партер в небрано лозе.
Преди пет месеца на 27.11.2017г. Св. Синод на БПЦ-БП заяви, че: „При положение, че МПЦ признава БПЦ-БП за своя майка-църква, БПЦ-БП, със съзнание за своя свещен дълг, поема ангажимента да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ“. Определена беше и архиерейска комисия за преговори с МПЦ и останалите поместни православни църкви, но до сега тя сътвори едно
грандиозно владишко нищоправене
Никакви официални църковни разговори, никакво ходатайство и застъпване, нито едно изпратено писмо до сестрите православни църкви за осведомяване и съгласуване по въпроса за македонската църква. Бяха проиграни уникалните исторически възможности за това: през декември 2017 г. при посещение в Москва, на събора на РПЦ, на българска църковна делегация (с председателя и членове на същата комисия), през януари 2018 г. на тържественото освещаване на българската църква Св. Стефан в Истанбул, през март 2018 г. по време на посещението на руския патриарх в България, както и при придружаване на български държавни делегации при официални и работни посещения в Македония и среща с висши македонски духовници 2017 и 2018 г.
Осем месеца след подписване (2017г.) на историческия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, пет месеца след историческата ноемврийска 2017 г. владишка проява на съзнание за техния свещен дълг и ходатайстване за македонската църква, четири месеца от началото (2018 г.) на Българското председателството на ЕС при деклариран приоритет за Западните Балкани, нашинските владици сътвориха едно голямо нищо за признаването на македонската църква. Но създадоха очаквания в политическите елити и народите, дадоха сила и преднина на Веселнската патриаршия, отвориха процес по ограничаване мястото и ролята на РПЦ в Украйна, поставиха македонската църква в очакване и положение на никъде и поеха твърдо и непоколебимо към трайно затваряне, изолация и откъсване на БПЦ-БП от Едната Света, Съборна и Апостолска Църква и православното единство. Докато българският политически елит умело изпълнява европредседателството и утвърждава, по волята на народа, страна ни като достоен член на ЕС, настоящите български владици напират да изолират и отделят БПЦ-БП и поне част от страната и народа от Европа, света и православното единство. Всичко това поставя въпроса, плод на какво е въпросното владишко поведение? Дали става дума за
обикновена слепота и некадърност или е плод на недобронамереност,
изпълняване на нечия поръчка ли, е или всичко заедно?
Все повече, става ясно, че традиционно неадекватното владишко поведение не е нескопосан опит за проява на някакъв дълго прикриван и несдържан техен героизъм, патриотизъм, национализъм, евроатрлантизъм, европеизъм, балканизъм или какъвто и да е друг изъм с изключение единствено на жизненоважния им нарцисизъм. След последните събития все повече прозират владишиките желания да затворят и изолират БПЦ от света и да се отдадат на борбата си за власт (за следващ патриарх) в условие и среда на омаскаряване и неизбежно сваляне на с нищо несъпротивляващият се Неофит, който се пази от събратски владишки огън даже в интензивно болнично отделение, за да не отговаря на никакви трудни въпроси. В тази посока са и някои действията, станали ясни напоследък, за раздаване на безценица на църковна собственост, като скандалния договор с Инерком за църковните имоти в центъра на София, правенето на ресторанти и барове до църкви – втория обект който ще е такъв в столицата, видно и от надписите по витрините на заведението е на пл. Св. Неделя до църквата “Св.Марина” в двора на Софийска митрополия, под носа на патрирах Неофит. Демотивираната администрация и епархийският съвет на софийска митрополия не се противопоставят на такива безобразия, не изпълняват задълженията си, църковния устав и синодалните наредби, допускат това и търсят панически нови покровители сред изявяващите се кандидат-патриарси. На този фон потресаващо се откроиха две църковни новини едната за проведен благотворителен пасхален концерт на църковни песнопения на 22 април в столичния храм „Покров Богородичен“, за закупуване нови одежди на свещенослужителите и църковнослужителите в храма и другата за последното твърдо решение на владиците от Св. Синод да свалят расото и да натирят отец Иван от Нови хан.
Да низвергнат отец Иван от Нови хан
Дали и това не е в посока затваряне и изолиране на църквата.
След Комюникето на Вселенската патриаршия са необходими спешни и незабавни действия за признаване на МПЦ. Още през месец май. Повод за това дава официално оповестеното по въпроса за македонската църква в предаването „Вяра и общество“ от 14.04.2018 г. по БНТ, от което стана ясно, че БПЦ-БП освен благодатния огън е дала и св.миро на македонската църква, както и че българи с горда родова памет са подготвили програма за съвместно честване на 1000 год. от създаването на Охридската архиепископия, поклонническо пътуване на главата на македонската църква в България и съслужение и съвместна културна проява на българската и македноската делегации около 24 май в Рим.
На заседанията на Св.Синод през месец май, според запознати, поради преливащото несъгласие и възмущение на здравомислещата част владици, се очаква продължение и развитие на временно отложения пуч на Неофит и избор на по-адекватен временно управляващ, както и приемане програмата на родолюбивите българи за македонската църква с цел Св. Синод да измие лицето си, да не излага и да угоди на управляващите. Очаква се и подобаващо съизпълннение (по техния речник) на програмата. Надеждите на народа са да се приеме и изпълни въпросната програма за признаването на Македонската църква. Необходима е силна общствена подкрепа и застъпничество, както за осъществяване програмата, така и срещу низвергването на отец Иван от Нови хан. Противното нищоправене заплашва да превърне във фарс отношението към МПЦ, македонския и българския народ и да причини разрив вместо единение и мир.