Директива на Москва от 1948 г., заклеймяваща Ватикана като враг, ли изпълнява Св. Синод и днес?

Клирът мълчи защо при Максим можеше да има общи молитви за мир, а при Неофит не е прието

Молитвата за мир на Франциск с различни вероизповедания, без православните

Само преди седмица БПЦ и Св. синод отказаха в центъра на София обща молитва за мир, инициирана от гостуващия у нас папа Франциск. Обяснението беше, че не могат да влизат в молитвено и евхаристийно общение с еретици. Така причислиха и католиците към еретиците, без на нито един събор Православната църква да е обявил Католическата за еретическа.

Доцент Делян Николчев припомня доста интересни моменти от комунистическия период на БПЦ. Тогава молитвите за мир с представители на други църкви съвсем не са били рядкост, защото са били идеологически подплатени.

Ето какво сочат архивите според доц. Николчев:

„Към темата за съвместните общи молитви за мир с римокатолиците и другите изповедания на християнска основа ще допълня, че те не са прецедент в най-новата история на Православната църква, в това число и за поместната ни църква. Разбира се във времето на комунистическия режим в страната ни техният замисъл беше изцяло идеологически в полза на политиката на СССР и сателитите й, вкл. и Р. България. Особено активно такива икуменически мероприятия се осъществяваха в рамките на Световния съвет на църквите (ССЦ), Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) и Християнската мирна конференция (ХМК). Българската православна църква, предстоятелствана тогава от патриарх Максим, бе редовен домакин на такива общи икуменически молитви. В тях обаче римокатолици рядко участваха, тъй като след проведените в Москва през 1948 г. Всеправославни съвещания Ватикана е заклеймен като проводник на запада и капитализма, следователно като враг на социалистическата държавна система и на поместните православни църкви, попаднали в орбитата на съветското влияние. Мястото на римокатолиците бе заето от протестанстките деноминации – като партньори на православните както в различни форумни инициативи, така и в общите молитви за мир. Официозът на поместната ни църква „Църковен вестник“ подробно информираше своите читатели за тях.

Ето пример за една такава обща молитва за мир, осъществена в сградата на тогавашната Духовна академия (сега факултет на СУ) в центъра на София. На 10 април 1975 г. в столицата се открива заседание на Работния комитет на ХМК. Св. Синод е домакин и като такъв се открива със слово на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, в което същият приветства събранието. Съдържанието на речта му е изцяло ориентирана към темата за мира, в контекста на обединяването на християните от цял свят, независимо от религиозните си различия. Няколко дни по-късно, на 14 април, в аулата на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ се провежда „Икуменическа молитва“, в която взимат участие повече от 50 представители на християнски изповедания. „Църковен вестник“ отразява тези минути от „икуменическата молитва“ за мир по следния начин:

„В просторната аула на Духовната академия се събраха братя християни от различни изповедания, дошли от различни краища на света, духовници и миряни, мъже и жени, хора с различен цвят на кожата, говорещи на различни езици, но обединени от една вяра, един евангелски дух и един общ стремеж – да работят за мир и правда в света. Негово Преосвещенство Знеполският епископ Дометиан – Главен секретар на Св. Синод – произнася началния възглас на общата икуменическа молитва. Хорът пее „Царю Небесний“…“. Вглъбени в себе си, всички се молят Утешителя, Духа на истината да дойде, да се всели в сърцата им и да ги „очисти от всякакви скверни, та да могат, ръководени от Него, да изграждат Царството Божие на земята в мир и правда“. […] „В края епископ Дометиан чете специалната молитва за мир: „Човеколюбивий Господи, Боже на любовта и мира, простри над нас Своята могъща закрила. Не допускай раздори и гняв да разделят народите и направи те да заживеят в мир на благословената от Тебе земя… Не позволявай гняв да помрачава ума на Твоите люде. Вдъхни им разум, за да не пропиляват силите си за взаимно изтребление, а за мирен градивен труд и прослава на Тебе, Отца и Сина и Светаго Духа сега и всякога и вовеки веков. Амин.“. Последва отпуст и тържествено многолетствие за Негово Светейшество Патриарх Максим, за народа и Правителството и за всички присъстващи“.