Христос казва - преди да отидеш да принесеш дар на Бога, иди да се простиш с брата си. Постепенно, за няколко века Църквата установява 40-дневния пост, който е преди Възкресението на Исус. Преди да се очистиш и да занесеш дара си Богу, трябва да се очистиш и пред ближните си. Ближният не е само този, който е сред живите, но и този, който е на небето. За това имаме и предхождаща Задушница, за да можем да се опростим и на небесния, и на земния свят. Това изтъква в своя проповед за Прошката в предаването Горан Благоев «Вяра и общество» по БНТ архиепископ Христо Писаров, от Вселенската съборна църква на Исус Христос.
Метафорично е казано в Светото писание да прощаваш 70 пъти по 7, тоест, да прощаваш безкрайно. Прошката трябва да бъде ежеминутна, при всяко дихание на човека, казва духовникът.
Той отговаря и защо само преди Възкресение има Неделя на прошката. Това е първият голям пост през годината, а след него има кулминация на завършеност, характеризираща Възкресение Христова.
Прошката има различни аспекти. Не бива да има показност в Църквата, но човек живее в материалния свят и помислите му трябва да бъдат изказани. Църквата чрез Прошката те призовава да мислиш позитивно и
да бъдеш част от активно действие на добротворство,
което да изразиш публично.
Прошката трябва да се разглежда в контекста на личната воля да опростиш даден човек. Църквата трябва да положи усилия в разяснителната си политика да обясни проблемите около Прошката. Първият проблем е авторитетността на Прошката. Човекът ли е този, който трябва да дава прошката? Аз мога да ви опростя, но вярващият трябва да отиде пред свещеника, да се изповяда и Бог да му прости. Когато прощаваш, трябва да си активен, да си загрижен за греховете на този човек, затова Бог казва - прощавай 70 пъти по 7. Християнството прави един пробив, който не е характерен за нито една друга религия – допуска човек да участва в авторитетността на Бога – прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Тоест ние сме активно в процеса на прошката. Апостол Павел дори казва, че един ден ние ще съдим ангелите. Човекът е допуснат да бъде до пиедестала на Бога и да участва в неговия живот и действия, или както казва апостол Петър: "Участници в божественото тържество".
Но как нараненият човек, изпълнен със страдание и тъга да прости на хора, които не зачитат божиите закони, злодеи, които нараняват ближните си? Апостол Павел казва: "Не отвръщайте на злото със зло, оставете място за Божия гняв." Тоест, ти не забравяш за злото, даже го прехвърляш на друга по-голяма авторитетност, която ще въздаде справедливост. Как да простим тогава – единственият вариант е, ако Бог е победител на света, то той някога ще въздаде справедливост и няма да има колизии, то тогава има смисъл от нашата прошка. Църквата има проблем с това разбиране, защото идеята за Страшния съд някак си противоречи на божията милост, но в крайна смета имаме податки от апостолите, че светът ще бъде подчинен изцяло на Христос и Бог ще бъде във всички и над всички, учи отец Псоров.