Конюнктивит, полиартрит, тендинит... Всички тези неразположения имат една обща характеристика – възпалението. Какво знаем за този често срещан, но доста загадъчен процес?
Възпалението е защитен механизъм
То започва, когато нещо анормално напада тялото – микроби, наранявания, алергени, ракови клетки...
В реакция на това организмът активира клетките от семейството на белите кръвни телца, разпределени по насочени към агресора групи. Тези спасителни клетки са мултифункционални – те произвеждат молекули и разширяват кръвносните съдове, поради което се появяват зачервяване и затопляне.
В случай на абсцес, белите кръвни клетки издигат бариери срещу бактериите и ги затварят като в черупки, след което насочват към тях бактерицидни вещества и антитела, за да ги унищожат. Освен това те ускоряват коагулацията и възстановяват нарушените тъкани в организма.
Хроничното възпаление поражда заболявания
Обикновено възпалението трае определено време, необходимо за да се освободи организмът от вируси или различни увреждания. Понякога обаче възпалителният процес започва внезапно и се развива по хроничен начин. Поражда се възпалително заболяване. Такива са например подаграта и артритът. Хроничното възпаление може също да се дължи на анормална реакция на имунната система, която се обръща срещу здравия организъм – тогава говорим за автоимунни заболявания като ревматоидния полиартрит, множествената склероза, болестта на Крон, диабет тип 1 и други.
В други случаи възпалението може да протича без всякакви симптоми и се поддържа от възпалителни клетки, които с течение на времето започват да формират атеромни плаки с риск да запушат артериите. Това „тихо” възпаление благоприятства сърдечносъдовите заболявания.
По отношение на раковите заболявания е възможно хроничното възпаление, съчетано с някоя инфекция /например вирусна/ или с вредните ултравиолетови лъчи, да отслабва клетките в организма, така че те да стават по-податливи към ракови изменения.
Възпалителните процеси не водят до напълняване
Често свръхтеглото се свързва с различни възпалителни заболявания, но всъщност връзката е в обратна посока – мастните клетки отделят възпалителни вещества, които могат да се отложат върху кръвоносните съдове и да доведат до възпалителни процеси. Ето защо затлъстяването е рисков фактор за сърдечносъдови заболявания.
Възпалението се лекува с противовъзпалителни лекарства
Те са най-често употребяваните, но се използват и други. Обикновено лекарите предписват аспирин, нестероидни противовъзпалителни като ибупрофена и кортизон. Те понижават температурата, подуването, умората и са достатъчни в случаите на подагра и тендинит.
Ако обаче става дума за автоимунно заболяване, се използват медикаменти, които блокират реакцията на имунната система. Появяват се и нови, революционнни лекарства срещу ревматоидния полиартрит.
Храненето влияе върху възпалението
При безсимптомното възпаление, което застрашава сърцето и артериите, начинът на хранене влияе значително върху развитието на процеса.
Ключова роля играе съотношението между омега-6 и омега-3 мазнините, което трябва да е 4 към 1. При някои хора то е 15 към 1. Омега-3 има в мазните риби, които е добре да са три пъти седмично на трапезата ни, придружени от зелени зеленчуци и подправени с рапично олио. В останалите случаи на възпалителни заболявания храненето няма почти никакво значение.
Спортът действа противовъзпалително
Това е така, защото той се бори с излишните килограми и мазнини по тялото, а мастните клетки са „фабрики” за възпалителни вещества. В същото време обаче интензивният спорт може да доведе до възпалителни процеси, така че още веднъж и тук е в сила принципът на разумната доза. Движението увеличава достъпа на кислород до клетките, а изгарянето му води до производство на свободни радикали, които предизвикват възпалителни реакции.
***
Кръвните изследвания са много важни в диагностичното уточняване, защото при повечето заболявания има отклонения в кръвната картина. Изследването е безопасно и високо информативно. Кръвните показатели показват много информация относно състоянието на организма. При изследването на пълна кръвна картина се изследват еритроцити, хемоглобин, левкоцити (които се разпределят по видовете бели кръвни клетки – пръчкоядрени и сегментоядрени левкоцити, еозинофили, базофили, лимфоцити, моноцити, плазмоцити), Ht (хематокрит), MCV (среден обем на еритроцита), МСН (средна концентрация на хемоглобин в средния еритроцит), МСНС (средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите), тромбоцити, ретикулоцити.
Кои са кръвните показатели, които показват, че в организма има възпалителен процес?
Левкоцитоза (увеличени стойности на белите кръвни клетки - левкоцити). Левкоцитите се произвеждат в костния мозък и са част от имунната система. Именно те защитава организма от най-различни болестотворни микроорганизми. Белите кръвни клетки се делят на гранулоцити (неутрофилни гранулоцити – 50-70 % от общия брой на левкоцитите, еозинофилни гранулоцити – 2-4 % от общия брой и базофилни гранулоцити – 0-1 %) и агранулоцити (лимфоцити: В-лимфоцити и Т-лимфоцити - 25-40 % от общия брой и моноцити - съставят 2-8 % от общия брой на левкоцитите).
Основната роля на неутрофилите е фагоцитоза – унищожават бактерии, гъбички, чужди тела. Еозинофилите се борят с паразитните и алергичните заболявания.
Нормалните стойности на левкоцитите са 5-10.109/l. Стойности над тези показват възпалителен процес в организма. Левкоцитозата показва мобилизиране на имунната система за борба с възпалителен процес.
При увеличаване на левкоцитите за сметка на неутрофилите, най-често се касае за бактериална инфекция. При увеличаване на еозинофилите най-често се касае за паразитно заболяване или за алергия. При увеличени левкоцити за сметка на лимфоцитите, това често означава вирусна инфекция.
Увеличаване на С-реактивния протеин (CRP). Този протеин се произвежда в черния дроб под въздействието на фактори, отделяни от имунните клетки (макрофаги, които убиват патогените). Нивата на С-реактивния протеин се увеличават при възпалителни процеси, защото се повишават клетките на имунната система, които отделят повече медиатори на възпалението.
Всички кръвни изследвания трябва да бъдат интерпретирани от лекар. Самодиагностицирането и самолечението не биха били правилен подход към здравето. Лабораторните резултати не означават диагноза, а само насочват към такава. За да бъде поставена диагноза се вземат предвид оплакванията, лабораторните данни и резултатите от образни изследвания, ако има провеждани такива. Затова диагностика и лечение се правят само от лекар-специалист.