Рева Гужон: 2018 година ще бъде повратна за Русия. Започва 18-тата година от управлението на Путин, което не се е случвало от времето на Сталин. Нека очертаем ситуацията в Русия. За какво мислят руските граждани, кои са основните проблеми?
Л. Г.: През тези 18 година на власт Путин се ползваше с популярност и с предаността на мнозинството от руските граждани, доколкото те го смятаха за човека, който спаси Русия от кризите през 90-те години. Той дойде на власт благодарение на това и успя да удържи властта досега. В системата действително има твърде много пукнатини и те започнаха да личат, особено през 2011-2012 година. Кремъл се сблъска с някои твърде сериозни проблеми, които по отделно не могат да дестабилизират сегашния режим, но в дългосрочна перспектива Кремъл не би могъл да ги преодолее.
Л. Г.: Един от най-сериозните проблеми на Русия е икономиката. Тя се намира в състояние на дългосрочна стагнация, като се сблъсква с редица финансови кризи. В Русия е в разгара си сериозна банкова криза, през последните години бяха закрити стотици банки. Много от големите държавни компании молят за помощ. Регионалните правителства са все по-близо до фалит. Всичко това повлия на способността на Кремъл да поддържа икономическа стабилност.
Руснаците се сблъскват с ръст на бедността и безработицата. През изминалата година бяха регистрирани над 1 100 протеста, 2/3 от които бяха заради състоянието на икономиката. И това, действително, е в полза на засилващите своето влияние опозиционни групи. По време на регионалните избори през септември видяхме засилването на либералните опозиционни сили, които в продължение на много години бяха в сянка.
Р. Г.: Наблюдавайки стагнацията на руската икономика и влиянието и върху руския народ, а също така и Путин, който въпреки всичко остава достатъчно силен и ефективно управлява напрежението и съотношението на силите вътре в Кремъл, както и всяка потенциална съпротива от страна на населението, трябва да признаем, че колкото по-дълго човек е на върха на властта, толкова по-радикални стават начините чрез които я удържа.
Като имаме предвид степента на доверие към Путин през цялото време откакто е на власт, какви мерки предприе правителството, за да предотврати проблемите възникнали след изборите или от дейността на опозиционните групи?
Л. Г.: Ние видяхме, че в последните години Кремъл предприе много агресивни стъпки за централизация на властта, за да създаде още по-автократичен режим. Кремъл влага невероятно количество ресурси в апарата за сигурност и даже създаде за Путин изцяло предана му национална гвардия. Това е доказателство, че Путин се страхува не само от това, което става на улицата, но и от проблемите вътре в самия Кремъл.
Като цяло Кремъл поема безпрецедентна отговорност, каквато не сме виждали след разпада на СССР. И това безпокои експертите по икономика и финанси, които смятат, че Кремъл поема непосилна задача.
Освен това, Кремъл се противопоставя на всяка проява на инакомислие вътре в страната, през тази година Путин смени 19 губернатори, а това е рекорд дори за него.
В последните години Кремъл постави под свой контрол почти всички медии и социалните мрежи, прие тежки закони по отношение на западните медии, работещи в Русия. Кремъл забрани анонимността в социалните мрежи, което помага на службите за сигурност да си осигурят информация кой разпространява опозиционни и антипутински съобщения и организира протести.
Р. Г.: От гледна точка на сериозните структурни задачи, които стоят пред Кремъл и в частност – пред Путин, какви паралели виждате с периода последвал управлението на Брежнев?
Л. Г.: Периодът, в който сега навлиза Путин, поразително прилича на края на епохата на Брежнев и периодът непосредствено след нея. Съветският съюз се намираше в състояние на икономически хаос, макар че мнозинството от гражданите не го знаеше. Страната се оказа въвлечена във войната в Афганистан, а напрежението в отношенията със САЩ беше на много високо ниво. А руските хора започнаха да се питат защо живеят толкова зле в сравнение със Запада, след като Съветският съюз е толкова могъщ. И сред тях започна да кипи недоволство, това се признаваше и са се бояли дори в съветското Политбюро. Именно това довежда до идването на власт на Горбачов и неговите опити да реформира системата, без да я разрушава.
Проблемът тогава обаче е бил в това, че и едното и другото са били невъзможни.
СССР е трябвало или радикално да промени системата, или да поддържа статус-куо колкото е възможно по-дълго. След това СССР се разпада.
И аз мисля, че сега Путин се отнася действително сериозно към тази опасност, той започва да обмисля реформи, но не знае как да реформира системата, запазвайки при това съществуващият режим. За него това е голям проблем. А да продължава по същия начин няма да е възможно повече от още няколко години.
Р. Г.: Тоест, урокът е научен, Путин прекрасно познава историята на своята страна, а опитът от разпада на СССР много дълбоко е заседнал в него, формирайки неговия опит и виждания за Русия. От тази гледна точка и като отчитаме назряващите проблеми, за които той прекрасно е осведомен, какви уроци може да извлече Путин от днешната динамика?
Л. Г.: Очевидно е, че Путин мисли за предстоящия президентски мандат едновременно на няколко нива. Ние виждаме, че на регионалните постове той назначава представители на младото поколение. Да, те са верни лично на Путин, но това е съвсем ново лице на властите. Путин се отнася сериозно към предложенията за икономически и финансови реформи на бившия министър на финансите Алексей Кудрин.
И освен това виждаме, че Путин допуска дискусия по държавната телевизия сред кремълските наблюдатели за това кой ще бъде неговият приемник. В продължение на цели 17 години това беше забранена тема.
Сега тя постоянно се обсъжда вътре в Русия посредством държавните медии. Този чудноват и забележителен момент показва, че Кремъл наистина започва да подготвя руския народ към това, че животът ще продължи и след като Путин си отиде. Проблемът е в това, как да го реализират.
Мисля, че след като минат изборите, през следващата година от Кремъл ще започнат да се промъкват съобщения за това, как именно се готвят да разработят плана за предаване на властта.
Р. Г.: През 2018 година обаче въпросът за живот след Путин няма да има особено значение. Ние, разбира се, ще го видим за още един мандат като президент, но в бъдеще този проблем ще стане безусловно, жизнено важен, имайки предвид предизвикателствата, с които ще се сблъска руската държава.
Превод: Faktor.bg