Състав на Върховния касационен съд (ВКС) не допусна за касационно обжалване делото, заведено от Симеон Сакскобургготски и сестра му срещу държавата за възстановяването на собственост върху земеделското стопанство "Врана".
Това означава, че решението на Софийския апелативен съд, с което искането на бившия премиер беше отхвърлено, е окончателно. Земеделското стопанство "Врана", което е било стопанисвано от царското семейство, е национализирано през 1947 заедно с други 16 имота и по-късно става известно като "стопанството на УБО", където са отглеждани продуктите за политбюро на БКП. В момента имотът се стопанисва от фирма "Врана ООД".
Делото за земеделското имение Врана е отделно от делото за двореца Врана, по което все още няма произнасяне от първата съдебна инстанция. За разлика от двореца Врана и парка около него, които бяха реституирани на Симеон Сакскобургготски от столичния кмет Стефан Софиянски през 2001 г., земеделското имение Врана никога не е било връщано на царското семейство, делото беше заведено по иск на Сакскобургготски. Той представи нотариален акт от 1928 г, за 1400-те декара земеделска земя, купувани още по времето на цар Фердинанд.
За отбелязване е, че по нито едно дело държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и на земеделието и горите, не представи нито един документ за собственост над реституираните имоти.
Съставът на ВКС - докладчик Веселка Марева и съдии Красимир Влахов и Камелия Маринова, е същият, който през 2016 г. допусна за касационно разглеждане жалбата на царската фамилия по делото за хижата "Саръгьол", което бе първото дело за реституиран имот допуснато във ВКС. С допускането и решаването на жалбата за "Саръгьол" ВКС "изчисти" мотивите по делото Кричим чрез отговори на няколко въпроса "от исторически и правен характер", с което създаде практиката за решаване на всички следващи дела.
Върховните съдии потвърждават като правилно решението на Апелативния съд за стопанство "Врана", като посочват мотива на решението на ВКС от 2012 г. по делото Кричим: че интендантството на цивилната листа на царя, на чието име са нотариалните актове, е било държавно учреждение и е придобивало имотите за царя като монарх, а не като физическо лице. Така - според решенията на съда - българският цар се оказа единственият, който не е можел да придобива и не е придобил свой собствен имот.
Наред с това върховните съдии осъждат Симеон Сакскобургготски и да плати допълнително 130 хил. лв. на фирмата "Врана ООД" за адвокатските разноски, които е направила по делото.
До момента, наред с днешното определение на ВКС за имението Врана, окончателно произнасяне на съда в полза на държавата има за чифлика Кричим, хижата Саръгьол и къщата в Ситняково. На първа инстанция са делата за двореца Врана и 16-те хил. дка гори в Рила, а на път към ВКС е делото за Царска Бистрица.
А пред Европейския съд в Страсбург чака произнасяне за мораториума на парламента, който постави под възбрана реституираното имущество на Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза.
През декември м.г. управляващите проявиха плахо намерение да потърсят цивилизован изход от сагата с царските имоти, като сключат споразумение със Симеон Сакскобургготски, с което да изпреварят решенията на Европейския съд, но политизираните реакции в медиите отказаха Бойко Борисов от идеята.
(източник: Дневник)