Станислав Станев
Увлечени в предизборни емоции или в политически поръчки, често забравяме важни от историята ни факти и събития, които са белязали поколения българи. Едно от тях се е случило на днешната дата, през 1917 година в прекрасния български град (вече почти 100 г. В Сърбия) – Босилеград.
Повечето от участниците в Голямата (както е известна Първата световна) война с цел да завладеят колонии, чужди територии, да умножат богатството си. Царство България има само една цел, която мотивира българите да се стекат под знамената – национално обединение – присъединяване към България на заграбените територии, в които българите страдат под чужд гнет.
В разгара на войната сръбското командване решава да удари българите в гръб. За целта в чисто българските земи на Поморавието е изпратен кръволокът Константин Милованович, останал в историята като Коста Пекянец или Коста Печанац. „Героят“ не за първи път хваща пушка, преди да бъде изпратен, той има навъртян стаж като сръбски четник – в същите чети, чиято цел е била насилствена асимилация или дори физическо унищожение на коренното българско население в Македония.
В Поморавието, където е изпратен, той е в „позната“ среда, тъй като хората, които живеят тук са българи, които са наясно с измеренията на „православното братство“, което сърбите налагат с огън и кръв. Организираното от него „Топличко въстание“ е тотален провал. Дошлите в чужди земи сръбски четници първо понасят ударите на албанските чети, които не са успели да съблазнят. А после действията на българските офицери Александър Протогеров и Петър Дървингов, както и четата на прославения войвода Тане Николов премазват сръбската съпротива, която няма подкрепата на местното българско население.
Отмъщението е по стар сръбски обичай – кърваво и жестоко. Няколко села са запалени, а много от жителите им ограбени и изклани. За да е по-ефективна изненадата, много от сръбските главорези са надянали български униформи. След селата идва ред и на Босилеград. Беззащитното население в града е подложено на безпощадна сеч.
И днес, повече от 100 години по-късно, мъчениците от Босилеград и околността не получават нужното и почит на паметта и страданията си. Местните българи са изготвили голяма и красива плоча, на които са изписани имената им, но властта отказва да разреши нейното поставяне, като по този начин показва, че в чисто цивилизационно отношение Сърбия има да направи много сериозни крачки, преди да заслужи да влезе в ЕС. Имената им са изписани с болка в домовете на босилеградчани.
По-големият проблем обаче, се корени в това, че българското общество и образователна система, фокусирайки се върху някои моменти от българската история, услужливо и/или пък жестоко забравят свидни жертви като мъчениците от Босилеград.
Поклон пред паметта на мъчениците – те загинаха, защото бяха българи.
В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.