„След бягството“ е озаглавена новата книга на писателя Илия Троянов, която излиза в превод на български език. Той е роден в България, но живее и твори в Германия, след като шестгодишен напуска заедно със семейството си комунистическа България през 1971 година.
В интервю за предаването „Преди всички“ на БНРТроянов коментира казусът, който разглежда в книгата си, а именно какво се случва с мигрантите след бягството:
„Този момент никога не намира край. Вече говорим за фактори, преживявания, за сблъсъци, за проблеми, за задачи, които не могат напълно да се преодолеят. Един човек, който е избягал или емигрирал, цял живот трябва да се бори с тези проблеми. Никога не се стига до решаване на всички тези противоречия“.
„Интересното е, че след като излезе книгата на немски, получих много писма, не само от хора, които са емигрирали в друга страна, но също и от хора, които са живели в Източна Германия и след 1945 година са били принудени, изгонени да отидат в Западна Германия. Тези хора споделят, че техните преживявания са много подобни на тези, за които съм писал. Така че въпросът не е само една разлика на култура или на религия, а очевидно това откъсване от една среда, в която човек е израснал и очевидно фактът, че е много трудно човек наистина да пристигне някъде. Думата „пристигане“ за мен е много важна, защото донякъде тя създава една фалшива илюзия, че въобще е възможно човек напълно да пристигне. Смятам, че донякъде част от собствената същност никога не пристига. Винаги или търси нещо ново, или е обхваната от носталгия. Оказа се, че има нещо всеобщо, което всички хора, които имат някакво съществено преместване са преживели", обясни Илия Троянов.
"Причината да напиша тази книга е, че исках да покажа колко много по-сложно и комплексно е всекидневието и животът на емигрантите", уточни писателят.
В интервю за предаването „Преди всички“ на БНРТроянов коментира казусът, който разглежда в книгата си, а именно какво се случва с мигрантите след бягството:
„Този момент никога не намира край. Вече говорим за фактори, преживявания, за сблъсъци, за проблеми, за задачи, които не могат напълно да се преодолеят. Един човек, който е избягал или емигрирал, цял живот трябва да се бори с тези проблеми. Никога не се стига до решаване на всички тези противоречия“.
„Интересното е, че след като излезе книгата на немски, получих много писма, не само от хора, които са емигрирали в друга страна, но също и от хора, които са живели в Източна Германия и след 1945 година са били принудени, изгонени да отидат в Западна Германия. Тези хора споделят, че техните преживявания са много подобни на тези, за които съм писал. Така че въпросът не е само една разлика на култура или на религия, а очевидно това откъсване от една среда, в която човек е израснал и очевидно фактът, че е много трудно човек наистина да пристигне някъде. Думата „пристигане“ за мен е много важна, защото донякъде тя създава една фалшива илюзия, че въобще е възможно човек напълно да пристигне. Смятам, че донякъде част от собствената същност никога не пристига. Винаги или търси нещо ново, или е обхваната от носталгия. Оказа се, че има нещо всеобщо, което всички хора, които имат някакво съществено преместване са преживели", обясни Илия Троянов.
"Причината да напиша тази книга е, че исках да покажа колко много по-сложно и комплексно е всекидневието и животът на емигрантите", уточни писателят.