Но всъщност значението е едно и също - пост, това е времето, когато душата е длъжна да застане на стража, когато християнинът си спомня, че е войник.. Постът е особен период, през който човек се изправя като пазител на духовната си честота, като страж на духа, който не допуска влизането на злото. Затова Великият пост е пост с главни букви, пише протодякон Андрей Кураев.
Църквата ни напомня по време на Великия пост, че човекът е пленник - на материалното, на вещите, бизнеса, на пищната храна, на плътското. Е, време е през тези 40 дни до Великден да се преборим с нашите страсти и нашите грехове. Да се запитаме кой съм аз, къде съм, как живея и в името на какво?
Постът черно на бяло е вписан първо в Типикон - книгата с богослужебния устав на православната църква. А в православието всеки ден е някакъв празник. Освен това всяка неделя има своя символика - всяка една ни приближава или отдалечава от Пасхата, от Възкресението, което е в центъра на православния живот.
В православието постите се делят на седмични и многодневни. Седмичните са всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания, и всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт.
Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е посветен на последните дни от земния живот на Господа, на неговите страдания, смърт и погребение. Идеята е чрез него християните да пречистят душите и телата си за достойно посрещане на Възкресение Христово.
В Църквата няма нищо случайно, а всичко е подредено и свързано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, за да устои на изкушенията на дявола и да се подготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, за да получи пречистен скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е известен свети и Иоан Кръстител.
Великият пост има мисионерска задача. В първите векове на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото искал. Протодякон Кураев пише, че християните са постили само през Страстната седмица. А тези 40 дни в началото са постили не християните, а езичниците, които искали да приемат кръщение. Това е подготовката, през която човек се обръща към своята душа, за да я пречисти с пост и молитви. Едва след XII в. се утвърждават четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският обхващат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то постните дни стигат до 200 в православния годишен календар.
В 40-дневния пост е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, за да получат Неговото благословение. По този пример светите апостоли определят времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде т.нар. св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. една десета от годината хората посвещават на Бог. И на себе си, защото очистват натрупаните през годината грехове и получават благословение на делата си.
Великият пост е време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията на лукавия, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресението.
Православието не е крайно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Два пъти през дългия период на поста се разрешава тялото да се подкрепи с ядене на риба - на Благовещение - 25 март, и на Цветница. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.