Унгарският модел, по който се изгражда АЕЦ "Пакш”, би бил подходящ и за изграждането на АЕЦ "Белене”. Това коментира в Будапеща пред български журналисти първият заместник-генерален директор на "Росатом” Кирил Комаров. Той присъства на специализираното изложение Атомекс – Европа 2017”.
Представителят на руската държавна корпорация отбеляза, че когато унгарското правителство е взело решение за АЕЦ "Пакш2”, целта е била поевтиняване на тока в страната. За разлика от унгарците обаче България трябва първo да заяви каква цел си поставя по отношение на АЕЦ "Белене”.
Винаги сме потвърждавали и многократно съм заявявал на г-жа Петкова, че „Росатом“ при всички случаи е готов да окаже подкрепа и да участва в проекта по начин, който ще бъде удобен за българското правителство. Често ни задават въпроса дали сме готови да участваме като изпълнител на проекта, ако бъдат намерени средства? Винаги сме потвърждавали, че сме готови да го направим.
Що се отнася до нашето участие в проекта, „Росатом“ е натрупал голям опит при най-различни сценарии. В момента се намираме в Унгария, където изграждаме АЕЦ „Пакш“ 2 въз основа на междуправителствено споразумение. Източникът за финансиране е държавен кредит. В Турция, която е съсед на България, ние сме инвеститор и сами влагаме пари. Всеки от тези проекти се нуждае от структуриране, определени условия и отношения.
Всичко зависи много силно от това какви цели си поставя българското правителство.
За Унгария най-важното е евтината електроенергия, която позволява да се развива националната икономика, да има конкурентноспособно производство, което да консумира тази електроенергия. Те искат да бъдат конкурентноспособни на пазара за сметка на евтиния ток. Това е тяхната главна цел, по тази причина те избраха пътя на междудържавния кредит. Нека бъдем честни от икономическа гледна точка това е най-изгодният вариант. Той предоставя възможност да се получи кредит при най-евтината лихва. Това е възможност да се получи кредит за възможно най-дълъг период, да не бъде обслужван по време на строителството на самата електроцентрала, да бъде изплащан, когато тя вече е завършена, от доходите, които идват от продажбата на нейното електричество. От икономическа гледна точка това е най-добрият вариант, но има и други.
Например, в съседна Турция изграждаме АЕЦ „Аккую“. За да се осъществи този проект, турското правителство ни даде гаранции за покупката на електричество на достатъчно висока цена – ако бъдем честни, на по-висока цена, отколкото е тази на българския пазар. Техният интерес е ясен: те не желаят да рискуват, защото това е първата АЕЦ в Турция. Анкара желае рисковете да се поемат от инвеститора, но са готови да платят за това. Те са готови да купуват ток на цена, която да покрие разходите и риска на инвеститора.
Въпросът за нашето участие в проекта АЕЦ „Белене“ директно е свързан с това българското правителство да вземе решение какъв е неговият приоритет и от какво се нуждае. Това решение ще се вземе въз основа на неотдавна появилия се доклад на БАН, на други експертни източници и широко обсъждане.
След като чуем българската позиция и приоритет, ние сме готови да вземем решение какво да бъде нашето участие и под каква форма. Но като цяло смятам, че най-перспективният и правилен вариант за България е да тръгне по пътя, по който пое Унгария. Това би било логично. каза Кирил Комаров.
Запитан дали ще дойде за поредната първа копка на втората атомна централа в България, представителят на Росатом отговори:
"На "Белене" – безусловно! Заради такова важно събитие съм готов да отменя всичките си ангажименти – най-важното е то да се състои".
Дебатът за строежа на "Белене”се активизира, след като през миналата седмица учените от БАН представиха доклада си с препоръки за бъдещето на проекта. Според тях той е икономически изгоден. Ресорният министър Теменужка Петкова смята, че тепърва предстоят разговори с експерти и в парламента. Конкретен срок за взимане на решение няма.