Рано е да „гърмим” шампанското – тепърва ще бистрим с македонците, чия е общата ни история?

За решението на македонския парламент и отговорностите пред българската дипломация

Александър Йорданов

Александър Йорданов

Александър Йорданов

Някои журналисти, а и политици, възприеха приетото от македонския парламент в тъмна доба решение ДА ЗАПОЧНЕ ПРОЦЕДУРАТА по приемане на предвидените в Договора от Преспа промени в Конституцията на страната, като едва ли не вече СВЪРШЕНА РАБОТА. Не е така. Изминат е само част от пътя и по-точно – една трета. Това, което снощи македонският парламент прие бе, че даде зелена светлина за ПРОМЯНАТА, но не е гласувал самата промяна. С други думи, 

даден е старт на "състезанието",

 но самото състезание предстои да наблюдаваме как ще протече и завърши.
Сега предстои да бъдат внесени от правителството конкретните текстове на конституционните изменения. Същевременно народните представители са в правото си да правят също предложения. Към момента е известно, че 7-те народни представители от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, които снощи подкрепиха решението за започване на процедурата за промяна на Конституцията, са представили 4 условия, за да гласуват по този начин. Тези условия са:
1.Приемане на такава промяна, която да гарантира македонската идентичност.
2.Приемане на текст, който да гарантира, че ако Р Гърция не ратифицира в своя парламент Договора от Преспа и така продължи да възпрепятства евроатлантическата и европейската интеграция на Р Македония, всички приети евентуално поправки на македонската конституция да бъдат отхвърлени. 
3. Постепенна промяна на името за вътрешна употреба според "вървежа" на процеса на обещаната евроатлантическа и европейска интеграция. 
4.Приемане на инициативата на премиера Зоран Заев за "национално помирение" и изготвяне в 30 дневен срок на План за национално помирение. Този план трябва да се предложи от специален съвет, в който да влязат председателите на парламентарните групи, трима народни представители и председателят на парламента.
Седемте депутати от ВМРО-ДПМНЕ, гласували за откриване на процедурата за промяна на Конституцията, сред които е и моята добра позната Елизабета Канчевска-Милевска – бивш министър на културата, незабавно бяха изключени от партията и 

заклеймени като "национални предатели"

След като се внесат предложенията за промяна в Конституцията ще се гласува за всяко от тях поотделно дали да бъде допуснато или не, за окончателно приемане. За "допускането" е необходимо мнозинство от 1/2 от всички народни представители.
Третата и финална фаза на състезанието е пресичането на финиша – самото ГЛАСУВАНЕ С 2/3 МНОЗИНСТВО НА ДОПУСНАТИТЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ ТЕКСТОВЕ ЗА ПРОМЯНА НА КОНСТИТУЦИЯТА.
Да се надяваме, че македонският парламент, както стартира, така и ще завърши "състезанието". Но това тепърва предстои да наблюдаваме. Затова и съветът ми е да укротим запалянковските страсти, да сдържим емоциите си до приключването на състезанието, т.е. изминаването на останалите 2/3 от пътя. Това важи особено за политиците ни, тъй като при евентуално приемане на промените в македонската конституция у нас тепърва ще има дебат за несъответствията между записаното в българо-македонския договор и тези промени, които ще осъществи Р Македония в резултат на нейния договор с Р Гърция. А такива несъответствия е очевидно, че има. Най-малкото поради факта, че Договора от Преспа дава правото на Македония да отстоява основните тези на това, което от десетилетия притеснява България – т.е. в този договор са "заковани" най-важните тези на МАКЕДОНИЗМА. А както добре знаем или би трябвало да знаем, 

МАКЕДОНИЗМЪТ Е АНТИБЪЛГАРИЗЪМ В ПОСТОЯННО ДЕЙСТВИЕ

Нашите проблеми ще дойдат от това, че македонската политическа класа си представя "общата история" като въпрос на политическо договаряне. А ние говорим за нея като за научно доказани факти. Това разминаване е изключително сериозно. Македонска национална идентичност – различна от българската, македонски език – различен от българския, македонска история – различна от българската, това са положения залегнали вече в двустранен международен договор – Договорът от Преспа. И македонската страна ще ползва многократно в бъдеще този договор като АРГУМЕНТ срещу "опитите на България" да си "присвоява" "македонска история", да нарича Самуил "български цар", македонците – българи, а езикът – български. Македонците ще продължат да говорят политически, т.е. опрени вече "договорно" върху доктрината на македонизма, а ние ще се отбраняваме с научни средства. Нашата истина ще остане за ползване главно в българските научни среди, а македонската истина ще бъде политическа легитимация пред света. Това е проблемът.
Разбира се, трябва да приветстваме, но сдържано, без гол ентусиазъм, вчерашното решение на македонския парламент да започне процедурата по промяна на Конституцията. Но да не представяме това решение като пресичане на финиша. Проблемът е, че Р Гърция и Р Македония решиха своите двустранни проблеми със солиден договор. Докато ние оставихме българо-македонските проблеми да се дискутират тепърва от двустранна комисия. Докъде ще ни доведе тази дискусия предстои да научим. Но нейното разгръщане ще бъде в коренно променена ситуация, тъй като Р Македония вече има в ръцете си Договора от Преспа, а и с голяма вероятност ще има променена Конституция. Оттук и отговорностите пред България на българската дипломация стават още по-големи. Затова е рано да "гърмим" шампанското!