Светослав Пинтев
На 21 август 1968 г. армиите на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия в операция с кодовото име „Дунав“, за да стъпчат с ботушите си "социализма с човешко лице", за който другарите след още 20 години щяха да се сетят и да ни го рекламират. А те самите
го бяха унищожили с дива ярост
Когато видяха, че този с ботушите си отива, разбира се. Тогава решиха да извадят онзи, който те стъпкаха със същите тези ботуши.
Родил съм се дни след нахлуването на танковете в Чехословакия, може би затова винаги съм се интересувал какво се е случило тогава, защо тези безумци направиха така, че да отвратят всички хора по света, които им съчувстваха.
Това беше една от причините неотдавна, една сутрин, да отида на
Научна конференция „1968 – годината, която промени света”
Бях истински изумен, че тя се провежда в Руския център, че пред участниците има руски и български знамена. Нищо чудно. Организатори бяха: Центърът за исторически и политологически изследвания при Националния политически институт „Димитър Благоев” съвместно с Фондация „Солидарно общество“ и Руския културно-информационен център (РКИЦ) А се бяха събрали мастити историци от СУ , НБУ...
Бях вече напълно смаян , след като първите два часа за Пражката пролет не спомена никой. Оказа се, че това е първият панел, където се дискутира 1968 година в Западна Европа, САЩ, Япония и Латинска Америка. Темата за протестни движения и социални борби в Япония през 1968 година“ не беше точно онова, което ме заведе там. Нито „Отражението на 1968 година в латиноамериканскато общество и левица“. По интересна беше тази за въпросната година като най-турболентната в американската история, но беше
крайно време някой да каже нещо за Прага
Направи го чак следобед проф. д-р Искра Баева от ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“, която не би трябвало да приближава и на 100 км.подобна тема заради незавидната си слава. За двадесетина минутки тя обясни как Пражката пролет е възникнала в недрата на партията, не сред чехите и словаците, не сред народа, сакън. После чух любопитна тема за „Събитията през 1968 г. в КНР и последната революция на Мао Дзедун“. Тръгнах си потресен. Много от
тези хора си бяха съвсем същите
Като другарите от 1968 г.
Според австрийския Болтцман институт Тодор Живков пръв споменава идеята за военна намеса в Чехословакия на среща на соц.лидерите в Москва още на 6 март 1968 г., както сме писали. Той получава подкрепа от полския си и немския си колеги Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт, докато генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев търси политическото решение. Живков обаче е по-католик от папата, настоява, че Дубчек е ревизионист, че в Чехословакия е избухнала контрареволюция и социализЪмът е под заплаха. Какво усърдие на човека, който по-късно щеше да каже, че "СоциализЪмът е едно недоносче", много по-късно.
И си спомних, че Тодор Живков беше казал през пролетта на 1968 г.:
„Ние заявихме категорично пред др. Брежнев и др. Косигин, че трябва да бъдем готови да действаме
с нашите армии. Дано не се отиде до крайност, но вие разбирате, че ако се наложи, ние ще действаме с нашите армии в Чехословакия. „Дубчек няма нито опита, нито интелекта, нито воля да поведе партията....Няма нужда да прилагаме сталинските методи от миналото, но ние трябва да приложим такива методи, че да внесем ред и в Чехословакия, и в Румъния, а след това да внесем ред и в Югославия.“
Тези хора никога не се променят. А ние точно 50 години по-късно сме насред софийската зима в жегата, само и единствено, защото ги търпим.