Православната църквата отбелязва Успение на св. Кирил Славянобългарски. Св. Константин – Кирил Философ умира през 869 г. Тържествено е погребан в римската църква „Сан Клементе”.
Кирил Философ е български книжовник, основоположник на нашата писменост и книжнина, апостол и първоучител.
Константин (монашеско име Кирил, което приема малко преди смъртта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните учени на Източната римска империя, наричана днес Византия (там е наречен Философ).
Неговата огромна култура и ерудиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причината да му бъдат възложени важни политически мисии.
В България денят на Кирил и Методий се почита като националния празник на 11 (24) май.
Католиците по цял свят пък почитат Свети Валентин. Той е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените.
Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през 14-ти век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно е да се подаряват и цветя.
Днес българите празнуват и
Деня на лозаря -
Трифон Зарезан, който е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря.
С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква, църковният празник за Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.