„От януари най-вероятно ще е увеличението на заплатите на учителите. Заложено е увеличение на средствата от 330 милиона лева. Всяка от следващите години ще има такова увеличение“. Това обяви министърът на образованието Красимир Вълчев по по Канал 3 по повод повишението на минималната учителска заплата до 920 лева.
Имаше вариант то да се случи и от 1 октомври, но това едва ли ще стане, уточни той.
Вълчев е категоричен, че трябва да се инвестира в учителите, защото тяхната липса е проблем, който се отразява на общообразователната подготовка на учениците от всички нива на обучение.
„Недостиг на учители и в момента има. През следващите 10 години ще е още по-зле. Затова предприемаме действия. Световната практика показва, че най-добрите ученици стават учители. И се надяваме да успеем да ги мотивираме, коментира Вълчев и допълни, че основните заплати са фиксирани на 920 лева. Има училища, които имат възможност да предложат и по-високи възнаграждения. Това беше и основна задача - да се увеличат именно най-ниските заплати.
Учителската професия е нежелана – има го този проблем и в други страни. Защото младите хора не търсят предвидимост. Затова трябва учителската заплата да е по-ниска от средната“, обяви Красимир Вълчев.
Що се отнася до резултатите от матурите тази година, министърът бе лаконичен: „Въпреки че като цяло имаме по-високи резултати, не можем да правим генерални изводи. Учителят е основният фактор. Ако нямаме мотивирани учители, не може да очакваме и резултати. Много ми се иска да кажа, че в резултат на дългогодишната ни работа, имаме по-добри резултати, но това не е така. Не казвам, че не съм доволен от резултатите от матурите, но не можем да правим генерални заключения“, допълни просветният министър.
Той коментира и възможността за промяна в матурите и дори тяхното отпадане.
„Националното външно оценяване е необходимо заради няколко неща. Да оценим нивото на компетентност. До колко има грамотност на учениците. Необходими са и за да направим и анализ на резултатите на всяко едно училище“, каза още Вълчев.
Той обясни, че се обмисля възможността училища с по-добри резултати да започнат да бъдат стимулирани, включително финансово.
„В закона е възприет подходът, че всички училища трябва да бъдат подкрепяни. Обсъждаме при тези, които имат по-добри резултати, може да се дават премии. Тези с по-лоши резултати, също обаче биват подкрепяни.
Правим оценки, които ще помогнат на училищата да подобрят своите показатели. Опитваме да насърчим всяко едно училище да полага повече усилия.
Може би догодина може да възприемем подобен подход. Ние и в момента имаме такъв механизъм, но не е свързан с финансиране.
Целта обаче не е да класираме училищата, а всяко едно от тях да работи по-добре“, добави министърът.
Конкретно за изискванията за промени в самата форма на матурите той обясни.
„Нямаме точно такова изискване от ЕК за намаляване на тестови задачи. Изискването е да се намалява заучаването. В тази насока ще бъдат промените – промяната на това, което се мери.
В известна степен това, което ще се увеличи са текстовите задачи“, обясни Вълчев.
Относно детските градини и видео наблюдението той каза:
„Видео наблюдение може да се случи само ако има пълно съгласие между колектива и родителите. Аз казах, че не е проблем да има в коридори и подобни помещения. Но когато говорим за стаите с деца, аз имам малко съмнение“, каза Вълчев и изтъкна, че мисли така заради разрушаващото се доверие по този начин.
„Доверието е ключово. И важна част от работата ни е да се гради това доверие. Да се проверява всеки сигнал и т.н.“, каза още министърът.
„Въвеждаме поетапно новите програми във всеки един клас. Опитваме да ги обсъдим всички. Но е трудно, защото имаме много хора, само в нашата система са 90 хиляди.
Имаме за съжаление недомислици в учебниците. Гледаме да държим отговорни виновниците. Има проблеми и свързани с издателствата. Смея обаче да твърдя, че учебниците са по-добри. И наскоро гледах един учебник от 90-те години“, каза още министърът.
„Училището избира учебниците, Министерството ги оценява. В последните 10 години ние сме намалили цената на комплект учебници“, категоричен бе министърът на образованието.
Той коментира и темата за намаляването на децата в училищата, заради което от ведомството създадоха мобилни екипи, които да ходят на място, за да се опитват да ги записват.
„В последните години имаме намаление на децата. За тази година – от 22 хиляди са отпаднали 1200.
Водим ежедневна битка. Проблемът са родителите, които нямат отношение към образованието. Които дори проявяват агресия към мобилните екипи. Основната причина е културна. Има и социални причини, но те са много по-малко“, каза Красимир Вълчев.
Той обяви, че се предоставят 22 милиона лева за справяне с проблемните групи и задържането на децата от тези групи в класната стая.
„Тези учители, които работят с тях, имат много повече трудности. Защото в детската градина по принцип ги учат как да си мият ръцете. А тук трябва да ги учим и на български език, преди всичко. Най-трудната битка е тези деца изобщо да бъдат в училище“, обяви Вълчев и бе категоричен, че няма как да бъдат стимулирани финансово за тези родители.
„За това, че упражняват свое задължение? Бяха обвързани с детските помощи. Беше представена и друга помощ. Общините налагат наказателни постановления.
Пътуванията също са голям проблем. Ходят с родителите си – тази епизодична миграция. Това, че детето няма да ходи на училище не е проблем за тях. Вземат го с тях в училище и толкова. Или пък ги изоставят и дори имаше случай, в който казват на директора – „гледайте го“. Основният проблем е културен“, обясни министърът на образованието и науката.