Жертвите на лагерите на комунизма, палачите, вината и мезетата

Мирчо Спасов: Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на Политбюро на ЦК на БКП

Мирчо Спасов, по време на процеса за лагера край Ловеч

Мирчо Спасов, по време на процеса за лагера край Ловеч

Светослав Пинтев

Днес в Ловеч се провеждането традиционното шествие и поклонение  в памет на жертвите на комунистическия терор в лагера "Слънчев бряг" край града. Да си спомним за тях, да се помолим за успокоение на душите им… Да прокълнем палачите, които така и не бяха наказани … Поне от хората…
Да се върнем назад, към фалшивия опит това да бъде направено.
На 29 март 1990 прокурорът полк. Лилко Йоцов от прокуратурата на въоръжените сили постановява 

ареста на Мирчо Спасов

Върхушката на БКП вероятно е решила, че този 80 -годишен човек трябва да поеме цялата вината на партията за чудовищните зверства в трудовите лагери.  Много другари са предупредени да не контактуват с него и близките му, защото ще излязат страшни неща. Класическа за партията схема… 
Само след дни, на 3 април 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се превръща  официално в БСП, като уж се отказва от сляпото следване на марксизма-ленинизма. Стават чисто нови…
 Дългогодишният  заместник министър на МВР през соцепохата Мирчо Спасов  е наистина зловеща фигура, която лично организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена, но в случая става единствената жертва, нарочена за заколение,  заради решение взето от  Политбюро на ЦК на БКП,  т.е. от името на цялата партия, която през следващите три десетилетия ще продължи да участва активно в политическия живот на страната, открито и чрез подставени лица, а икономическия живот нейни издънки ще овладеят почти изцяло. И не по силата на случайността. 

На 30 март 1990 с указ № 344 на Държавния съвет,  ръководен по това време от др. Петър Младенов, на Мирчо Спасов са „скъсани пагоните“, образно казано. Отнети са му званието генерал-полковник, всички ордени и други отличия.
Пред съда Мирчо Спасов 

го удря на „разкаяние“

Като казва в качеството си на обвиняем: "От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП". 
Всички са сигурни, но какво от това.
Обвиняеми по делото са също Петър Гогов, началник на лагера, Цвятко Горанов началник на кариерата, Николай Газдов, отговорник по линя на Държавна сигурност за лагера и надзирателката Юлияна Ръжгева. Непосредствено след повдигането на обвинение Цвятко Горанов получава инсулт и умира в болницата.
През 1993 г. състав на Военната колегия на Върховния съд дава ход на делото. Прокуратурата събира безспорни доказателства за убийствата на „само“ 12 лагеристи от стотиците убити в лагера в периода 1959-1962 г.,. 
Дни след началото на процеса здравословното състояние на Мирчо Спасов се влошава рязко и той също влиза в болница, където умира на 82 години. След смъртта му делото е прекратено и пратено за разглеждане от по-нисш съд. По-късно делото отново се връща във Върховния съд. През 2002 г. състав на Върховния касационен съд го прекратява заради давност на престъплението. Чиста работа
Газдов и Ръжгева прекарват общо около 3 години в ареста, после са освободени. През 2005 г. тя се обесва в  дома си в Белене. Газдов сменя фамилията си, за да не го притесняват, като си отива през 2009 г. на 89 години от естествена смърт.

Как започва всичко? 

Първите изселвания започват непосредствено  след 9 септември 1944 г. В лагерите са набутани всякакви хора- „буржоазни“ политици, журналисти, интелектуалци,  т.нар., кулаци, но и не малко криминални престъпници.
 На 27 април 1949 г. се открива трудововъзпитателното общежитие (ТВО) в Белене, като там вече целенасочено са въдворявани т.нар. „врагове на народа“ или политически „престъпници. 
През 1953 г. лагерът е временно закрит. След вълненията в Унгария през 1956 г. ЦК на БКП  нарежда ТВО-то в Белене да започне отново да „работи“.  Взетото партийно решение е задействано веднага от Народното събрание, което издава Указ № 468. Въз основа на този документ  в лагера се въдворяват хиляди хора,  по съветския челен опит, без съд и присъда.

Ето какво пише в обвинителния акт по дело №4 от 1990 г.: 

"През месец декември 1960 г. по нареждане на обвиняемия Николай Газдов и Цвятко Горанов (управители в трудовата група) в продължение на няколко дни на обект „наказателна кариера“ бил бит лагеристът Иван Карадочев (баща на певицата Богдана Карадочева) от София, настанен с обвинение, че е „частник кожухар“. Със сериозни тежки увреждания той бил оставен в бараката, където на 23 декември починал. В акта за смърт била записана невярна диагноза, че е умрял от захарна болест." 

Да чуем какво разказват самите лагерници: 

 „Най-големият ужас беше още в началото. Бях едва от две седмици в лагера. На забоя цивилни зареждаха взривове. Когато дойде време за палене на фитилите, Газдов ни строи. Накара Благо Магарето да раздаде цигари на първите 20 души, които да отидат и да запалят фитилите. За щастие аз не бях между тях.
Взривовете бяха наредени на четири нива, а фитилите бяха много къси. Затова, докато първите лагеристи още не бяха се покатерили по-нагоре, отдолу вече започнаха взривовете. Тези, които бяхме в ниското се затичахме да се скрием зад по-големи камъни.
В същото време на горните редове хората започнаха да подскачат от ударната вълна
 и се разхвърчаха части от човешки тела
 На една страна ръка, на друга крак, глава или цяло разкъсано тяло. 19 човека загинаха в този ден. Най-после гърмежите спряха. Газдов изрева: "Дай газката! Няма ли да обирате тая мърша бе?! Да се разчисти теренът!" Започнахме да събираме. Неописуем ужас - пипаш топли парчета от човешки тела, които треперят още“, разказва Кольо Вутов от с. Торос пред в „168 часа“ .
Николай Дафинов, когото съм срещал стотици път, живееше в нашата махала, е разказвал преди изданието: 
„След като станаха толкова убийства с тояги, защо да говорим каква храна са ни давали. Млади момчета си отиваха през ден. Някои още на втория ден ги пребиваха от бой и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан по няколко дена в една тоалетна. Отначало бяхме 200 души, но броят на лагерниците нарасна на 2000 и повече, а тоалетната си беше същата.  Труповете в чували, завързани с тел, ги складираха в нея. Една от най-отвратителните гледки, запечатани в паметта ми, е точно тази тоалетна. Тя беше със 7 клекала и труповете по 6, по 7, бяха наредени между тях. По няколко дена чакаха да дойде една молотовка от Белене и да ги откара. Там отначало ги хвърляха в Дунава, но те започнаха да изплуват и вече ги даваха на прасетата“.

"За месец избиха над 650 човека пред очите ми. 
Удряха ги със сопи и колове, докато не издъхнат
 Труповете складираха до тоалетната. На тяхно място идваха нови попълнения", разказва Кольо Колев пред столично издание. 
„Работа и бой от забой на забой.“ „Да работят от зори до зори и който умре - умре. Да се чисти тази кал“, казвал Мирчо Спасов на подчинените си. Но вината не е само негова, той е само функция на една античовешка политика. И няма как вината да се приеме с мезетата.