Уникалният за Държавна сигурност 14 отдел на Първо главно управление, специализиран с културно историческото разузнаване (КИР) претърпява истински провал по време на така наречения възродителен процес. Смяната на имената на турците стартира в България с еднолични разпореждания на Тодор Живков и ДС в края на 1984 – 1985 г.
През 1985 г., без да има предварително синхронизиране с бившето партийно ръководство и разузнаването, усилията на отдел 14 в ПГУ са хвърлени за събиране на архивни материали в подкрепа на някои тези, свързани с провеждането на насилственото преименуване на българските турци. КИР е критикувано, че не прави достатъчно по линия на това направление. Дори успешно проведената операция „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от „Зограф” в края на 1985 г. не може да компенсира критичното отношение на ПГУ и МВР към слабите резултати по линия на „възродителния процес”, разкрива сайтът Държавна сигурност.com. Пред сътрудниците на отдела е поставена тежката задача да събират сведения, материали и веществени доказателства за българския родов корен на турското население. Тезата на партията, която трябва да бъде облечена в историческа форма и научно доказана е че българският етнос е насилствено потурчен и претопен през вековете на робството, но хората са запазили и до днес в битовото си общуване следи от онова далечно и тежко време. Всички събрани материали са предоставяни на отдел “Агитация и пропаганда” към ЦК на БКП за да послужат като скеле на възродителната концепция. Грешката, която ДС допуска, е че тръгва да извършва преименуването и възраждането на самосъзнанието по същия насилствен и дивашки начин, по който е извършен спрямо българите през периода 16-19 век.
Както цялата разузнавателна дейност на ПГУ, така и тази на отдел 14 е подчинена на партийните принципи. В основните документи на КИР се посочва, че то подпомага стратегическите цели на БКП за класово-патриотичното и интернационално възпитание на трудещите се.
В първоначалния период след създаването на отдел 14 обаче прави впечатление придобиването на копия от различни исторически източници и в страни като Швейцария, Испания, Португалия, Египет, Тунис и др. Осигуряването на легално придобити копия от държавните архиви на САЩ и Великобритания, свързани с различни периоди от българската история, КИР също представя пред ръководството на ПГУ и МВР като „придобити материали”.
Сред по-ценните находки са преписка на цар Борис I с византийски император и римски папа, материали за български исторически личности като Йоан Кукузел, Йоан Български, Георги Пешаков и др. От САЩ са придобити ценни картини на Владимир Димитров – Майстора от ранния му период, а от Италия –скулптури на добилия световна известност Асен Пейков.
Първият ръководител на КИР е полк. Трайко Григоров – офицерът от разузнаването, на когото през октомври 1971 г. при лична среща с Александър Фол и Людмила Живкова са му сведени плановете и стратегията за работа по Зографския манастир.
Не е и изненада, че едно от първите действия, които се предприемат след създаването на отдел 14 е неговият началник да бъде уреден с телефон тип петолъчка, осигуряващ защитена от подслушване директна телефонна връзка с Людмила Живкова, председател на Междуведомствената комисията за издирване и опазване на паметниците на културата в чужбина. Още от самото начало отдел 14 се превръща в гръбнака на Людмила Живкова при решаването на различни задачи по линия на културата. Тя буквално е обградена от оперативни работници на отдел 14, а малко след започване на дейността му – от негови агенти сред учени и експерти в областта на историята и опазването на паметниците на културата.
Работата на отдел 14 се отчита и обсъжда както пред ръководството на ПГУ, така и пред министъра на вътрешните работи в лицето на ген. Димитър Стоянов. Въпреки че е специфична разузнавателна структура, която няма аналог в разузнаванията на другите страни от Източния блок, дейността на КИР не остава скрита за съветския КГБ. Неговият официален представител в НРБ ген. Иван Савченко присъства заедно с министър Стоянов на отчетите на отдела, на които се обсъждат и различни разузнавателни проблеми.
Между 1980 г. и 1982 г. културно-историческото разузнаване е натоварено с обезпечаването на партийните и държавни мероприятия по честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, отбелязана през 1981 г. Задачата му е да не допусне провалянето на някои от инициативите по линия на културата и противодействието на кампании в чужбина, най-вече изразяващи се във велико-сръбския шовинизъм, издигнат до ниво на държавна политика в Югославия.