Христо Попов
На 23 септември около 00,15 ч след полунощ е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков. Според решението на Народния съд врагът на отечеството трябва да бъде умъртвен чрез обесване, но разсекретени архивни документи от зловещата 1947 показват, че големият демократ е убит зверски с чукове по главата, а след това провесен на въже.
65 години убийството му остава един от най-големите грехове на установилия се в България след 1944 г. комунистически режим. Физическото му унищожение обаче е и повратна точка за тоталното смазване на демократичната опозиция в България и налагане с кръв, насилие, лагери и затвори на червения болшевишки терор за десетилетия напред. С убийството на земеделския водач България повежда в една черна класация – само за 40 години в една българска фамилия заради политика са убити бащата и двамата му сина. Заради партийните си пристрастия загиват либералът, съратник на Стамболов и министър-председател Димитър Петков, а след това и синовете му - земеделците Петко и Никола.
Никола Петков обаче се оказва
враг на два режима
- на Борис III и на комунистическата власт, олицетворявана тогава от Георги Димитров.
След дипломатическа кариера в Париж през 1931 г. Никола се връща в България. По-късно споделя пред приятели, че по пътя в „Ориент експрес“ все по-често му се е мяркала натрапчивата мисъл:
„УБИХА БАЩА МИ И БРАТ МИ, ЩЕ УБИЯТ И МЕН“
След преврата на 19. V. 1934 г. заедно с д-р Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Ал. Стамболийски“, по-известно като „Пладне“. Земеделците са яростни противници на едноличния режим на Борис III и настояват за защита и възстановяване на потъпканата Търновска конституция. През 1938 г. Никола Петков прекарва в XXIV Народно събрание едва 9 месеца, депутатският му имунитет е отнет, той е интерниран в Ивайловград. На следващата година започва Втората световна война, България пак се е ориентирала на страната на Германия. Броени дни преди Хитлеровата армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира хората, за които се знае, че няма да останат равнодушни към окупацията. Никола Петков е изпратен в лагера „Гонда вода“.
Националният съвет на Отечествения фронт се активизира едва в началото на септември 1944 г. На 8-и се събират в дома на Кимон Георгиев, за когото това е трети преврат след 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г., за да уточнява състава на новото правителство.
През този повратен период земеделците увеличават своята членска маса и се обявяват срещу терора. Плановете на Москва за тотално господство в България са блокирани от БЗНС, затова Кремъл решава да изчисти опозицията от политическата сцена.
През октомври 1944 г. Никола Петков е в Москва за среща с Георги Димитров и не се съгласява с неговите виждания за управлението на България. В същото време представителят на Държавния департамент на САЩ Мейнърд Барнс идва в София, за да изрази подкрепата на американското правителство за демократичните сили в България.
На 14 август 1945 г. Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци.
Земеделецът вече е враг номер 1 за комунистите
През януари 1946 г. в София пристига зам.- министърът на вътрешните работи на Съветския съюз Вишински и кани късно вечерта на среща Никола Петков, който отказва с мотива, че нощем се правят заговори, а денем – политика. Разговорът се води на другия ден. Вишински с нетърпящ възражение глас предлага на Никола Петков: „Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно“. Лидерът на земеделците казва: „Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация.“
Водачът на опозицията изрича и други съдбовни думи: „Аз си знам съдбата. Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща.“
На изборите за Велико народно събрание на 27. X. 1946 г. за обединената опозиция БЗНС „Никола Петков“ и БРСДП (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите. В Народното събрание те печелят 101 места, а Никола Петков се оказва непримирим борец за защита на Търновската конституция и демокрацията. Начинът да бъде спрян е един – физическо отстраняване. На 5 юни му е отнет депутатският имунитет по искане на прокурора Н. Стайков. Обвинен е, че заедно с генерал Иван Попов, бивш началник на Военната академия, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и майор Рачо Станимиров е организирал държавен преврат. Следствието започва на 7 юни, на 23 юли е връчен прокурорският надзор, а делото започва на 5 август. На 16 август е прочетена присъдата: „Смърт чрез обесване и да плати 500 000 лева глоба на държавното съкровище.“.
Съдебният процес срещу Никола Петков е напълно фалшифициран. Разигран е фарс, който остава далеч от правния мир. Главният „идеолог„, персоналният враг и отговорният за убийството на земеделския лидер е комунистическият вожд Г. Димитров.
На процеса е допуснат да присъства един от помощниците на американския посланик Д. Хорнър. Той свидетелства, че Никола Петков се държал „изключително достойно“. А двама чуждестранни кореспонденти описват така реакцията на земеделския водач след като му прочели смъртната присъда:„Председателят на съда прочете присъдата с тежък глас: НИКОЛА ПЕТКОВ, В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВИЕ СЕ ОСЪЖДАТЕ НА СМЪРТ ЧРЕЗ ОБЕСВАНЕ! … Осъденият възстанови цялата си смелост на борец. Той се сви като пред скок, лицето му пламна от гняв: „В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД?!“ Останалата част от присъдата нямаше значение за него! Но тези думи той не можеше да приеме! Той можеше да се примири със своята собствена смъртна присъда, но не и с тези думи, които бяха осъдителни за неговата страна. И със силен глас извика: „ НЕ, НЕ В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД! ВИЕ МЕ ИЗПРАЩАТЕ НА СМЪРТ ПО НАРЕЖДАНЕ НА ВАШИТЕ ГОСПОДАРИ В КРЕМЪЛ.“
На 14 август 1947 г. Никола Петков изрича последната си дума: „СКРОМЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЯТЕЛ, АЗ НЯМАМ ПРАВОТО ДА СЕ ОПЛАКВАМ, ЩОМ ДВАМА,ПРИЗНАТИ ОТ ВСИЧКИ ЗА ГОЛЕМИ БЪЛГАРИ, ЗА ГОЛЕМИ ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ – ДИМИТЪР ПЕТКОВ И ПЕТКО ДИМИТРОВ ПЕТКОВ – БЯХА УБИТИ КАТО ПРЕДАТЕЛИ НА СОФИЙСКИТЕ УЛИЦИ.“
Това е! ПОГРЕБВАНИЯТ Е ОЩЕ ЖИВ, НО ЖИВИЯТ СКОРО ЩЕ БЪДЕ – този път несимволично – ПОГРЕБАН.
Присъдата е прочетена на 16 август 1947 г., но два дена по-рано, на 14 август 1947 г., се провежда разширено съвещание на ЦК на БРП / к/. По точка втора – „Политически изводи от процеса „Никола Петков“ – доклад изнася една от мракобесните фигури на комунизма Вълко Червенков: „Процесът срещу Никола Петков даде обилен материал за разобличаване на неговото реставраторско и контрареволюционно лице и на цялата противонародна политика на опозицията и по-специално на БЗНС „Никола Петков“. Присъдата ще бъде едновременно и присъда над противодържавната реставраторска политика на тяхната организация…Ние смятаме, че при новото положение, не следва повече да продължаваме разговорите с опозиционното ръководство.
Сега въпросът стои даже иначе. Не се касае само за личността на Петков, а се поставя въпросът може ли неговата организация да се ползва с легалност по-нататък. Ние няма да продължаваме да търпим опозицията в този вид, в който тя съществува от 1945 г.
ТОВА Е ЕДНА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА, РЕСТАВРАТОРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.
НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА Й ПОЗВОЛЯВАМЕ КАКВАТО И ДА БИЛО ПУБЛИЧНА ДЕЙНОСТ ПО МЕСТА. (из книга-та:“ФИЛОСОФИЯ на ВЛАСТТА. Част втора. КЪРВАВОТО ЛОНО на БЪЛГАРСКИЯТ ДЪРЖАВЕН КОМУНИЗЪМ „ . Здравко Дунов).
65 години след убийството на Никола Петков, комунистите преименувани днес на социалисти все още не са се извинили за смъртта му. БЗНС съществува формално на политическата сцена и няма потенциал да бъде фактор за нацията. Паметта и примерът на големия демократ са забравени от самозвани политици и нискочели държавници, за които участието във властта днес се свежда единствено до личното им забогатяване. Възрожденските идеали са заменени с чалга и ВИП Брадър, но това не е България, за която умряха героите.