Сайтът desebg.com продължава да представя конкретни примери в някои от новите учебници по история за 10 клас, в които определени исторически факти са манипулирани или превратно представени. И те не се отнасят само за периода на комунизма, но и за периода на прехода. Изданието вече разкри как проф. Искра Баева, историк в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, е манипулирала фактите около т. нар. танкова реплика на Петър Младенов в учебника по история за 10 клас на изд. „Булвест 2000”.
Но ето и друг пример, от който читателите сами ще могат да си направя извода колко обективно проф. Баева е представила фактите около катастрофалното управление на еднопартийния кабинет на БСП (1995-1997) начело с лидера ѝ Жан Виденов.
Малцина знаят, а още по-малко си спомнят, че Искра Баева, която бивш член на БКП и на БСП, е и е член на Изпълнителното бюро на БСП точно по време на управлението на социалистическата партия при Виденов. Излиза, че на времето тя е в оперативния орган на партията, а днес пише за историята на прехода в един от новите учебници, включително и за периода на Виденовото управление.
Искра Баева: Не съм в конфликт на интереси
Резонният въпрос е дали човек в това положение не е в конфликт на интереси? Журналистът Христо Христов зададе този въпрос на проф. Баева по електронната поща и тя му отговори следното:
„Не, не смятам, че съм в конфликт на интереси, тъй като академичните историци имат право на политическа дейност, те не са деполитизирани. Въпросът е да не политизират своите изследвания. Нито в България, нито някъде по света политическото членство не е било пречка за професионална дейност. Можем да го видим и в България - включително и сред сегашните автори на учебници има такива, които в един или друг период са били членове на различни партии. И това не ги прави неспособни да пишат учебници и да се занимават с история. А за написаните от мен текстове положителни оценки вече са дали рецензентите и комисиите по одобряване на учебници в МОН. Никой от тях не посочва да има някаква политизация.”
Как Баева описва управлението на Виденов
Нека да видим как и дали обективно проф. Баева е описала управлението на Виденов за бъдещите ученици, които нищо не са чували за катастрофалните резултати от това управление.
Проф. Баева е сметнала, че всичко може да е опише с... едно изречение. Това изречение е следното:
„Забавените реформи и запазването на държавния контрол предизвикват голяма банкова, зърнена и политическа криза през 1996 г.”
Само с това изречение Баева обяснява тежкото положение, до което докарват българското общество. Случайно или не тя е спестила една от „емблемите” на управлението на БСП при Виденов и тази „емблема” е хиперинфлацията.
Страница от учебника на изд. „Булвест 2000” с текста на историка Искра Баева за управлението на правителството на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов.
Защото тя е в безпрецедентни за историята ни размери. Хиперинфлация, която води до близо 4000 лв. за един долар (февруари 1997 г.), хиперинфлация, която превръща заплатите на хората в 4-5 щатски долара. Хиперинфлация, при която един хляб струва 280 лв., кофичка мляко – 350 лв., а кило захар – 1500 лв. Ето това го няма. Няма го и фактът, че хората тогава си загубиха спестяванията, тъй като хиперинфлацията ги стопи.
Но не си мислете, че тези безспорни факти е заради ограничения в обема. Защото бившият член на ИБ на БСП проф. Баева е отделила четири изречения да описва масовата приватизация при Виденов – това за нея е по-важно.
Тя има и следният обяснителен текст за това какво се случва в разгара на катастрофалното управление на БСП:
„Жан Виденов предлага да се възстанови финансовата дисциплина чрез валутен борд, но масовото недоволство през декември същата година (1996), го принуждава да подаде оставка. Гражданските протести от началото на 1997 г. променят изцяло политическата ситуация.”
Жан Виденов – „личност от епохата”
Отделно от тези текстове, паркирани със заглавие „Кризата от 1996-1997 г.” проф. Искра Баева много смело е решила да представи Жан Виденов в отделен текст като личност на епохата.
Страница от същия учебник на изд. „Булвест 2000”, в който Искра Баева предлага на учениците да се запознаят с една „личност от епохата” като Жан Виденов без да им е казано, че той завеща на България банков крах, стопяване на спестяванията, хиперинфлация и дори остави обществото без хляб.
От този текст младите поколения българи също няма да научат за огромното бедствие, което се стовари върху българското общество през 1996-1997 г. Ето го и текстът:
Жан Виденов (1959 г.)
Роден в Пловдив, завършва външна търговия в Москва и работи в ДКМС. През 1990 г. става депутат във ВНС от листата на БСП, а през декември 1991 г. е избран за председател на партията. Става министър-председател в момент, когято пред България стоят много предизвикателства, а правителството му се опитва да задоволи очакванията за „по-плавен преход”. Той не успява и през есента на 1996 г. срещу него се обявяват повечето политически сили, през декември 1996 г. подава оставка като премиер и председател на партията и се оттегля от политиката.”
А въпрос за това какво оставя Виденов – няма
Картината от неговото управление тук липсва дори и в едно изречение. Под този достоен за завиждане портрет, написан от проф. Искра Баева, са зададени следните въпроси към учениците: „Кои мерки на правителството му стоят зад определението „по-плавен” преход? Възможен ли е такъв в българските условия?
Въпрос за това какво оставя след себе си Виденов и партията няма. Няма и да има в текст от историк като Баева, която е част от Изпълнително бюро на БСП по време на това злощастно управление.
За да добиете представа за очевидното изкривяване на картината в историческия разказ за управлението на БСП и Виденов desebg.com ви дава възможност да се запознае как то е описано в другите учебници и сами да си направи извода за стила и целите на проф. Баева.
В нито един от тези четири учебници авторите му не са си позволили да представят Жан Виденов като „личност на епохата”, което също е показателно за преценката кои трябва да са акцентите пред учениците.
Описание на управлението на Виденов в учебника на издателство „Анубис”
Там авторският колектив е Х. Матанов, И. Илиев, К. Табакова, В. Колев, Р. Маринова-Христиди, като в съдържанието на учебника не е посочено кои автори по кои уроци са писали. Описанието на резултата от Виденовото управление в този учебник е следното в урока „Преход от тоталитарна държава към демокрация”:
„Сформирано е правителство на БСП начело с Жан Виденов, което също се оказва неспособно да извърши реформите. Започват фалити на банките, ново изостряне на стопанската криза. Обезценява се левът, хората губят спестяванията си. Недоволството е масово и Жан Виденов се отказва от властта.”
Описание на управлението на Виденов в учебника на издателство „Домино”
Тук в авторския колектив влизат Людмил Спасов, Петко Ст. Петков, Тодор Мишев, Владимир Ангелов и Катя Бенчева. Не е обозначено, кой от тях е писал за периода след 1989 г.
Текстът на управлението на Виденов е следният:
„През 1994 г. изборите са спечелени от БСП с голямо мнозинство. Нейният лидер Жан Виденов съставя правителство. За да смекчи последиците от тежкия преход, новото правителство започва реформи със „социално ориентирана” икономическа политика. Опростяват се дълговете на държавните предприятия, вдигат се пенсиите и заплатите, подобряват се социалните помощи. В началото на 1996 г. кризисните тенденции се усилват. Върху държавните банки се оказва натиск да кредитират губещи предприятия и това води до банков крах и финансова криза. От април до октомври 1996 г. фалират 15 банки и много българи изгубват спестяванията си. Инфлацията стига огромни размери... На 21 декември 1996 г. Жан Виденов подава оставка и БСП се отказва от властта.”
Описание на управлението на Виденов в учебника на издателство „Просвета”
Авторският колектив на учебника се състои от Пламен Павлов, Райна Гаврилова, Веселин Янчев, Любомир Огнянов, Мария Бенова, Мария Босева и Кирил Славчев.
Не е посочено кой от тях е писал урока за историята след 1989 г. Текстът за управлението на Виденов в учебника на „Просвета” е разделен в две части – за „Политическия преход” и „Преходът към пазарна икономика”:
„Политическия преход”
„Предсрочните парламентарни избори през декември 1994 г. са спечелени от Демократичната левица. Съставено е правителство начело с лидера на БСП Жан Виденов. По време на този кабинет (1995-1997) България изпада в Дълбока икономическа, социална и икономическа криза. Жан Виденов подава оставка като министър-председател и лидер на БСП. На 10 януари 1997 г. опозицията организира демонстрация пред парламента, завършила с нахлуване в сградата на Народното събрание. Всекидневните мирни протести в столицата и в страната заставят БСП да се откаже от съставяне на ново правителство.”
„Преходът към пазарна икономика”
„По време на управлението на БКП (1995-1997) се откриват голям брой търговски банки с държавни средства, отпускат се негарантирани кредити, рефинансират се задължения на губещи държавни предприятия, дават се високи лихви на вложителите и се прави неконтролируем износ на капитали в чужбина. Това довежда до банкови фалити и рязко увеличаване на бюджетния дефицит. Кабинетът приема програма за закриване или изолиране на губещите държавни предприятия, но поради спорове около списъка на тези предприятия изпълнението на програмата е блокирано.”
Описание на управлението на Виденов в учебника на издателство „Рива”
Авторският колектив е съставен от Милко Палангурски, Иван Лазаров, Красимира Мутафчиева, Иван Русев, Лъчезар Стоянов, Виолета Стойчева и Юлия Симеонова. Не е посочено кой е авторът на урока за историята след 1989 г.
Страница от в. „Демокрация” от 10 февруари 1997 г. за безпрецедентното обедняване на българите по време на кабинета Виденов, нещо, за което учениците в 10 клас няма да научат от учебника на изд. „Булвест 2000” и текста на обективният историк проф. Искра Баева | Източник: НБКМ.
Описанието на Виденовото управление е следното:
„С обещание за изграждане на социално ориентирана икономика БСП печели парламентарните избори и в началото на 1995 г. съставя правителство начела с Жан Виденов. Възстановена е държавното планиране в икономиката. Банките са принуждавани да финансират губещи държавни предприятия и да отпускат необезпечени кредити. В резултат 15 банки фалират, предизвикана е банкова и валутна криза. Последвалата хиперинфлация надхвърля 400% в началото на 1997 г. Проведената „масова приватизация” с участието на гражданите се проваля. Тази политика отдалечава България от бившите съветски сателити, където още през 1992 г. над 50% от брутния вътрешен продукт се създава от частни предприятия. България ще постигне този показател едва през 2004 г. Социалната цена е огромна – много българи губят спестяванията си, а реалните доходи и жизненият стандарт достигат най-ниските показатели през целия преходен период. В началото на 1997 г. масовите протести парализират страната и БСП е принудена да се откаже от властта.”
Вече със сигурност сте си отговорили дали написаното от историка Искра Баева и бивш член на ИБ на БСП при Виденов, е точно, обективно и пълноценно в сравнение с другите историци в останалите учебници или е тенденциозно представено, непълно и със спестени факти.