През зимата на 1940 година в Ню Йорк съветският шпионин Яков Голос успява да вербова Ърнест Хемингуей за агентурна работа в полза на НКВД.
Голос е революционер, избягал от царско изгнание като преминава пеша от Сибир в Китай. Той заминава за САЩ, заселва се в Манхатън и основава комунистическата партия на САЩ. Впоследствие Голос става свързващо звено в съветския шпионаж на Източния бряг на САЩ.
По времето, когато успява да се сближи с Хемингуей, той вече работи за НКВД и пише в Москва: „Хемингуей ще ни сътрудничи и ще направи всичко, което е по силите му“.
За какво им е трябвал на Съветитет Хемингуей?
Писателят привлича за пръв път вниманието на съветските спецслужби през 1935 година, когато публикува статия в американското списание New Masses – яростна атака срещу американското правителство. В нея той критикува Вашингтон за това, че изоставя ветераните да загинат от ураган, стоварил се върху Флорида.
По-късно, по време на испанската гражданска война Хемингуй се свързва с агенти на Коминтерна, съветски шпиони и партизани. Те впечатлили писателя, в частност с това, че разпалвали неговата страст на атгифашист.
Именно тази страст е в основата на сюжета на романа му „За кого бие камбаната“ и не е случайно, че Хемингуей се „поддава“ на Голос няколко месеца след излизането на книгата.
Какво е можело да получи НКВД от Хемингуей?
Той не е работил за държавата, не е имал достъп до държавни тайни. Той не би могъл да предава на съветските агенти куфарчета със секретни документи.
Но за НКВД той е важен като журналист, един от най-известните писатели в света. Освен това той е имал известно влияние в Белия дом – третата съпруга на Хемингеуй Марта Геллхорн е била сред протежетата на Елинор Рузвелт.
Геллхорн дори успява да организира среща на писателя си, който вече е агент на Коминтерна с президента Рузвелт.
Те заедно гледали документалния филм „Испанска земя“ продуциран от Хемингуей и датския комунист Йорис Ивенс, а след това обсъждали външната политика.
Хемингуей и Ивенс се опитали да убедят Рузвелт да изостави неутралитета и
да подкрепи испанските републиканци
Съгласявайки се да работи за НКВД през 1940 година, Хемингуей не нарушава законите на САЩ за шпионажа. Но той е можел да бъде привлечен към отговорност по Акта за регистрация на чуждестранните агенти.
Въпреки, че така и не става добър шпионин, Хемингуей не изоставя своите просъветски възгледи.
През 1948 година, когато вече започва Студената война, той се опитва да убеди кандидата за президент Хенри Уолъс, че между САЩ и СССР има повече общи неща, отколкото различия и те трябва да обсъждат въпросите помежду си, без да се съобразяват с държавите от Стара Европа – Британия и Франция.
Защо е важно да се знае това?
Първо, защото това показва характера на отношенията, развивани от Русия. Независимо дали става дума за НКВД, КГБ или ФСС, руските спецслужби още от 1934 година работят по събирането на информация и установяване на собствено влияние в САЩ.
Второ, случаят с Хемингуей ни кара да се замислим над другите случаи, в които има аналогично влияние.
*Никълъс Рейнолдс е автор на книгата „Писател, войник, шпионин: тайните приключения на Ърнест Хемингуей 1935-1961“, издадена през март 2017 година.
Източник: inforesist.org
Превод: Faktor.bg