Даниела Горчева, специално за Faktor.bg
„Истината е казана, но лъжата е все така жива…“ (Наталия Горбаневска)
"И във висините тихо е, тъй тихо
мъгла се стеле над смоленския лес."
Збигнев Херберт
Никой не оцеля след катастрофата на полския правителствен самолет, разбил се на 10 април 2010 г. край Смоленск при опит да кацне. Загинаха президентът на Полша Лех Качински и съпругата му, загинаха членове на Сейма и сенатори, загина цялото висше командване на полската армия…
Загинаха всичките 97 души, намиращи се на борда на самолета, включително екипажа. Минаха точно шест години оттогава. Въпросите останаха без отговор. Преди година Полша възобнови разследването.
Президентът Качински и придружаващата го делегация трябваше да присъстват в Катин, близо до Смоленск, на възпоменание за 70-ата годишнина от избиването на 22 000 полски офицери и интелектуалци през 1940 г., извършено от съветския „Народен комисариат на вътрешните работи” (НКВД) по заповед на Сталин.
"Тази самолетна катастрофа е нова травма за поляците, това е втори Катин" – писаха тогава чуждите коментатори.
По тъжна ирония на съдбата, трябваше да се случи тази трагедия, за да може – цели 70 години по-късно – в световната преса да се заговори за зловещото престъпление, получило названието Катин.
СТАЛИН – родоначалник на геноцидните практики
Втората световна война започва през септември 1939 година с подялбата на Полша между съюзилите си Хитлер и Сталин. И почти веднага се превръща в кървава касапница, в жестоко изтребление на цивилно население, в масови убийства, в социално инженерство с чудовищни депортации на цели народи. Престъпленията на нацистите са известни. За тези на съветските им другари все още се мълчи.
И затова малцина знаят, че първите масови убийства и първите чудовищни депортации по време на Втората световна война не са дело на нацистите.
А на съветските НКВД. И са извършени по заповед на Сталин.
През септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. През април 1940 вече са избити над 22 хиляди полски офицери, а техните жени и деца са депортирани при ужасяващи условия в съветските пустини.
Катин е събирателното име на тези масови екзекуции. Но всъщност Катинската горичка е само едно от трите места, където НКВД заравя жертвите си.
В Катинската гора, където през април 1943 година германците се натъкват на масов гроб с 4 500 избити поляци, намират вечното си жилище само част от страдалците.
Заедно с полските офицери (които в цивилния си живот са лекари, инженери, учители, физици, журналисти и т.н.), още в първите дни на съветската окупация НКВД арестува и около 7 хиляди полски интелектуалци – юристи, учени и писатели. Те са пръснати в различни затвори, където ги подлагат на разпити за установяване на техните „престъпления“. Разпитите имат за цел и да установят доколко поляците са склонни към сътрудничество с окупаторите. Но повечето от арестуваните остават непреклонни.
Същевременно 15 -те хиляди пленени полски офицери са концентрирани в три лагера – Козелск (недалеч от Смоленск), Осташков (в Калининска област) и Старобелск (край Харков).
От един документ на НКВД от декември 1939 г. става ясно, че съветските власти не смятат тези поляци за военнопленници, а за … „контрареволюционери“.
Сталин не само откровено ненавижда Полша, но смята полският патриотизъм за особено опасен, тъй като няма никакво намерение да изпуска плячката от ръцете си и да връща, когато и да било, окупираната полска територия.
Подозрителността и омразата му са разпалени допълнително, когато Берия докладва, че според него полските военнопленници са непоправими. Повечето от поляците не се огъват и не показват с нищо, че ще сътрудничат на съветската власт.
Решението на Сталин е незабавно – полският елит трябва да бъде унищожен, за да бъде елиминирана всякаква евентуална бъдеща съпротива срещу съветската окупация.
По-късно той ще приложи рецептата си и в останалите източно-европейски страни, окупирани от Червената армия. Също и в България, където безмилостно бе избит българският национален елит.
Ако погледнем исторически обективно – не Хитлер, а
Сталин е родоначалник на геноцидните практики
в историята на човечеството.
Далеч преди да започне Втората световна война, Сталин прилага чудовищен геноцид посредством принудителен глад в Украйна. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по особено мъчителен начин са изтребени над 7 милиона украинци с т.нар. Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи. Принудителният глад докарва обезумелите хора до канибализъм.
Преди войната, само за периода 1937 – 1941г. в Съветския съюз са избити или изпратени в концлагери над 11 милиона души.
За налагане на повсеместен терор хората са разстрелвани на случаен принцип – вкл. по квоти за отделните райони. Мнозина, между които и Хрушчов, молят Сталин да им бъде разрешено да повишат квотата си с няколко хиляди. Само за периода от август 1937 година до ноември 1938 година с печално известната заповед на НКВД № 00447 са разстреляни 390 хиляди и още толкова изпратени в концлагерите на ГУЛАГ. А че системата на съветските лагери ГУЛАГ съществува далеч преди нацистите да започнат да създават своите концлагери, е безспорен исторически факт.
Така че докато Хитлер тепърва ще трупа позорния си опит, Сталин вече има зад гърба си смразяваща кариера на масов убиец.
Сталиновият палач Исай Берг – изобретател на gasenvagen
Почти неизвестен е и още един факт. Един от сталиновите палачи стахановци Исай Берг (1905—1939 г.) се прославил със странно изобретение, наречено душегубка.
Душегубката представлявала фургон, в който била вкарвана тръба, бълваща изгорели отровни газове. Жертвите били събличани голи, връзвани и хвърляни във фургона със запушени уста. След това само извозвали труповете до предварително приготвените ями. Тези, които не умирали веднага от задушаване, се намирали в безсъзнание и било лесно да се доубият. Масовите убийства на Бутовския полигон продължили до 19 октомври 1938. Били разстреляни 20 765 души. Колко от тях са избити в душегубките, едва ли някога ще стане ясно.
Исай Берг е арестуван на 4 август 1938 г. по скалъпено обвинение за участие в терористическа организация, действаща вътре в НКВД. Разстрелян е на 7 март 1939 г. Реабилитиран е посмъртно с решение на Върховния съд на СССР от 6 юни 1962 г.
Едно е сигурно. Че въпросната „технология“ е приложена още през 1936 година, далеч преди нацистките gasenvagen за обгазяване на евреи. Имали са откъде да черпят идеи нацистите! По зловеща ирония на съдбата Исай Берг е евреин.
КАТИН 1940 – екзекуциите и палачите
На 5 март 1940 година Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предложението на Берия за разстрел на десетките хиляди полски военнопленници.
Заповедта се отнася не само за петнайсетте хиляди поляци в трите лагера, но също и около единайсет хиляди вече арестувани за „контрареволюционна дейност“ граждани на източна Полша, които са държани в затворите.
Според съветските документи вследствие на тази директива са екзекутирани 21 857 души.
Генерал Дмитрий Токарьов, бивш началник на НКВД за Калинински район разкрива, че през март 1940 г. е извикан заедно с двама свои колеги от НКВД на инструктаж в Москва, където му е предадено, че „най-висшите ешелони“ са решили поляците да бъдат застреляни и му е наредено да приведе заповедта в изпълнение.
Изглежда Токарьов не е вдъхвал достатъчно доверие, защото от Москва са командировани опитни екзекутори – страховитата спецгрупа на Василий Блохин, генерал-майор госбезопасности.
Блохин е главният кремълски палач, който в продължение на 30 години ръководи разстрелите в НКВД (съответно в МГБ и МВД) при Ягода, Ежов и Берия.
Известен е с това, че за годините на своята работа е разстрелял лично между 10 хиляди и 15 хиляди души и че лично е разстрелял легендарния Тухачевски, журналиста Михаил Колцов, писателя Исак Бабел, прочутия театрален режисьор Мейерхолд и дори бившия си шеф Ежов.
За „героичните“ си дела Василий Михайлович бил награден не само с лека кола „Победа“ и златен часовник, но и с три ордена „Червено знаме“, с орден „Ленин“, с орден „Отечествена война“, първа степен и множество медали.
Спецгрупата на Блохин умело съчетавала охраната на съветските вождове и лично на другаря Сталин с участието си в масовите разстрели на „народните врагове“.
Очевидци си спомнят, че разстрелите доставяли огромна наслада на Блохин. Той се подготвял за тях с прецизността на опитен хирург към операция: без да бърза надявал специално ушита дълга до земята кафява кожена престилка, кожени ръкавици до лактите, дори кожена фуражка с козирка и с нескривано удоволствие се оглеждал в огледалото. Което хвърля в ужас дори колегите му (вж Лорънс Рийс „Тайните на Втората световна война“).
Под ръководството на Блохин, Синегубов и Кривенко са разстреляни 6 300 поляци от Осташковския лагер. Самият Блохин за времето на командировката си в Калинин разстрелял лично „само“ 600 от тях. За което получава първия си орден „Червено знаме“.
В Калининския затвор, където се извършват част от екзекуциите на поляците, две канцеларии са тапицирани с кадифе, за да бъде заглушен шумът от изстрелите. Първата нощ пристигат 343 поляка и палачите се озорват, не смогват. Разстрелите продължават и след изгрев.
Затова Блохин нарежда „пратките“ с поляците от близкия Осташковски лагер да не надвишават 250 души на нощ. С тази бройка вече се справят успешно. Жертвата се повежда към т.нар. Ленински кът, а след проверка на идентичността и поставяне на белезници, отвеждат нещастника в специално тапицираната стая. Изстрел в тила, изнасят тялото и процедурата се повтаря.
Нощите са къси, времето е малко и няколко по-низши служители на НКВД, включително шофьори и охранители, получават заповед да участват в разстрелите. Убийците използват по-надеждните германски пистолети „Валтер“, но при това сериозно натоварване, дори превъзходните германски пистолети се повреждат и започват да отказват.
Пистолетите отказват, но не и съветските свръхчовеци,
които след приключване на задачата организират банкет, за да отпразнуват „постижението“.
По сходен начин са избити и поляците от Старобелск, втория от трите военнопленнически лагера. Те са отвеждани в Харковския затвор, където НКВД ги ликвидира един по един с изстрел в тила. След това телата са откарвани с камиони и заровени – подобно на тези от Калининския затвор – в масов гроб в околностите на града. Също като при масовото клане във Виница, извършено през 1937-1938 година от НКВД, свидетели помнят капещата от камионите кръв. Напоените с кръв брезенти се изгарят, но кръвта от камионите дълго не може да бъде измита.
Единствено убийствата на полските затворници от лагера в Козелск са извършени в отдалечената Катинска гора.
Единадесетгодишната Нина Воеводская е заведена от чичо си, офицер от НКВД, „да види поляците“. Той превежда нея и по-малката й сестра през постовете на НКВД до един резервен коловоз на няколко километра от Катинската гора, за да покаже на двете деца поляците в зарешетените вагони. После се оказва, че в дадени моменти убийците в гората не насмогват да застрелят толкова много хора, затова голям брой поляци изчакват едно денонощие в резервния коловоз край гара Гнездово, охранявани от НКВД.
Нина споделя: „Поляците ни махаха за поздрав от техните вагони. Те бяха млади, с военни униформи. Още помня колко елегантни бяха.“ (вж Лорънс Рийс, „Тайните на Втората световна война“). Поляците, уточнява британският историк, са убедени, че ги изпращат във военнопленнически лагер и не подозират участта си. Но от гара Гнездово те са откарани на групи с камиони в гората.
През 1943 г. един руски селянин Олег Киселев, разказва: „През пролетта на 1940 г. в продължение на четири-пет седмици всеки ден в гората заминаваха три-четири камиона, натъпкани с хора... Чувах изстрелите и предсмъртните викове на хората... В нашия район не бе тайна, че НКВД разстрелва поляците.“
Но това не е краят на жестокостта, а само началото. Докато полските офицери и интелигенти са безжалостно разстрелвани в Катин, Калинин и Харков, в домовете на техните съпруги, деца, родители и близки нахлува НКВД.
(Следва Втора част)