Имат ли основание българските хулители да спекулират с трагични събития?

За депортиране на български евреи не може да става и дума

Георги Боздуганов

       Преди 75 години Н. В. цар Борис III успя да запази 50 000 български евреи от нацисткия режим. Успя с помощта на политически дейци, духовници, интелектуалци и подкрепата на народа, въпреки германския натиск за изселване на европейското еврейско население в анексираните полски територии. 
       В сложната ситуация на хитлеристка власт над почти целия континент и под реална заплаха от германска окупация на България, приютяването на хиляди гръцки и югославски евреи е било напълно невъзможно. Дали 

спекулантите с трагични събития 

наистина  мислят, че в Берлин биха търпяли  политика, водеща до концентрация на такова количество еврейско население в държава, принудена да встъпи в Тристранния пакт не по свое желание и де факто е съюзник на Райха предимно на хартия? Политика, която не допуска български войник да се сражава на нито един фронт, която поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз - смъртен враг на Райха, превърнал София в болшевишка столица на шпионажа, и която изглежда се опитва да напусне Пакта, сключвайки споразумение със Западните съюзници.  Риторичен въпрос.
       Въпреки натиска и многобройните германски протести, властите в царството успяват, в условията на безпощадна война, да съдействат за репатрирането на хиляди европейски евреи към тяхното обетовано отечество в Близкия Изток.
     Приложените два документа(виж в галерия) показват:
     1. Решението на цар Борис за запазване на българските евреи в пределите на страната, което е изразено от вътрешния министър Габровски още на 2 февруари 1943 г. пред новопристигналия германски специалист по изселванията - SS хауптщурмфюрер Теодор Данекер. По телефона и в писмен доклад Данекер предава на началника си Айхман думите на министъра: “Габровски даде недвусмислено да се разбере, че за него понастоящем, относно депортиране на евреи от старите български предели, не може да става дума. Той възнамерява интензивно да използва тези 
евреи за общественополезна дейност.”
      Забележителна позиция, заявена преди последвалия неуспешен бандитски опит на Данекер и комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, да изселят поне 8000 евреи с българско поданство. Опитът се проваля не защото е нескопосан — напротив, Данекер и Белев много професионално са организирали депортацията. Проваля се, защото управляващите в София са решили, далеч преди протестите на духовниците и творческите съюзи,

 да не дадат българските евреи на нацистите

 Повече от месец преди Димитър Пешев да си е напълнил писалката с мастило, за 
да напише протестното изложение от името на 43 парламентаристи. 
     В края на март цар Борис защитава своята позиция в Берлин, въпреки че е порещнат с хитлеровите думи: “до края на войната всички евреи трябва да напуснат Европа”.
      Не можем да отречем, че нашите евреи са били репресирани. Временно са били лишени от имущество и професия, повечето изселени в провинцията, работоспосбните мъже са били принудени да упражняват тежък физически труд и пр. Те обаче остават живи в своята страна и разбират, че въведените мерки целят да замажат очите на нацистите и са част от плана за тяхното съхранение. В края на войната броят им в България нараства до 51 000.
       2. Справка (виж в галерия)от американското електронно издание  Пол Х. Силверстоун (http://paulsilverstone.com/aliyah-bet-list-1/), която показва успешното транспортиране от румънски пристанища до Палестина на 1626 евреи през 1944 г. с български кораби под български флаг.
       Според публикации на същото издание (виж там) през 1939–1941 г. от български и румънски пристанища с корабите "Кралица Мария", "Пенчо", "Либертад" и "Рудничар" (3 курса), са транспортирани общо 2511 души. Освен българските власти, особени заслуги за тези благородни действия има и румънското кралско семейство. През 1993 г. кралица Елена бе обявена за Праведник на народите от държавата Израел.
        Не всички начинания обаче са успешни. Корабът "Струма", превозващ 781 еврейски бежанци, е торпилиран в района на Босфора от съветската подводница Щ-213 на 24 февруари 1942 г. Загиват всички пътници с изключение на един.
       Данните за множеството издадени български транзитни визи и успешно отпътувалите евреи с кораби и влакове за Палестина, са в процес на уточняване преди да бъдат публикувани.

Антибългарските хулители 

следва да знаят, че тези документи съвсем не са единствени по темата — дълга редица предстои да излезе на бял свят. И да си измият добре устата и ръцете преди да се захванат отново със словото.