Вчера в столичния Клуб на архитектите бе открита възпоменателна документална изложба под надслов “Страната на спасените евреи”. Организтори са Израелско-българският институт и Филмова студия “Време”.
Експозицията е съставена от документи и предмети, показващи действията на българските институции, в резултат на които страната ни става единствената, в доминираната от нацистите Европа, запазила всички 50 000 български евреи на своя територия. И нещо повече. Държавните власти не са могли да предотвратят депортацията от Беломорието и Македония, но са имали смелостта да помогнат на хиляди европейски евреи да избегнат нацисткия терор и да стигнат в Палестина. С български транзитни визи и кораби под националния флаг. Въпреки германските специални служби и въпреки слугинажа на някои сънародници, обсебени от националсоциализма.
Изложбата започна с прожекция на интервю с Ейбрахам Фоксман, взето от Силвия Авдала. Е. Фоксман е директор на Лигата против поругаването (Anti-Defamation League) от 1987 г. до 2015 г. Понастоящем той е неин почетен директор. Организацията е една от водещите в света по въпросите на Холокоста, антисемитизма и защита на човешките права.
Имах възможност да гледам интервюто 3 пъти. Препрочитах сваления текст и неизбежно си задавах въпроса: Кой обича Отечеството ни? Един евреин от Ню-Йорк, преминал през ада на Холокоста, или всички онези, които не ценят добрите дела на предците ни и непрестнно се упражняват в охулване на България – принудително вплетена в кошмара на Втората световна война. Четете. Накрая можете да ръкопляскате или да станете прави в памет на всички, които го заслужават.
Словото на Ейбрахам Фоксман:
“Винаги съм вярвал, че спасяването на българските евреите е уникално за света.
Уникално не само в обхвата си, но и с факта, че това се случва в страна, която е съюзник на нацистите. Това се случва в страна, където всички с позиции във властта и тези, които нямат власт, се изправиха твърдо, за да кажат "Не!" Това се случва, когато Църквата казва "Не"! А църквата беше много важна. Все още обсъждаме Ватикана, все още си задаваме въпроса: “Знаеше ли папа Пий, направи ли нещо?” Но погледнете България и ще видите какво може да направи гласът на Църквата. Когато прочетете протоколите от Синода вие искате да аплодирате и да плачете. Толкова e просто и толкова естествено – ясното послание на морала, кое е праведно и кое е грях, да дойде първо от Църквата. И така, защо единствената Църква, от която идва това послание е българската църква? Освен Църквата се надигнаха парламентаристи, Царят, селяните, всички, които видяха какво се случва и казаха "Не!"
В живота няма нищо съвършено. И това не беше съвършено. Защото това спаси българските евреи, но не спаси македонските. Нито спаси албанските евреи. Така е. Да. Съжалявам! И съм сигурен, че много други хора съжаляват. Но знаете ли какво: Ако всяка страна в окупирана Европа беше спасила само своите евреи! Ооо! Тогава нямаше да имаме нужда от музеи! Нямаше да имаме нужда от паметници! Нямаше да говорим за Шоа! (*) За Холокоста! Така, за мен това е уникално!
Уникално, защото всички елементи на обществото се надигнаха, за да кажат "Не!" И мисля, че това е урок, който трябва да се разказва днес и непрекъснато. И ние трябва да започнем с българския народ, с българите. Те трябва да разберат героичната страница, която са написали в Историята. Те все още не я разбират. Така че първо започваме оттук. И тогава отиваме по-нататък, отвъд.
Хората задават въпрос: музеите по света, музеят в Ерусалим, музеят във Вашингтон, музеят в Ню Йорк, оценяват ли истински Историята – Посланието? И аз бих казал: "Да и не.” Посланието е там и има своята роля, то е във всички музеи.
Аз обаче искам да го видя още повече. Искам да го видя във велика роля. Отново казвам – защото то е уникално! По същия начин, по който се посочва всеки един праведник на света, всяко праведно дело. Еха! Така да се посочи и една праведна държава, както правим навсякъде! И така, аз бих искал да видя тази история още по-силно осветена.
За съжаление има политици, за съжаление гръцки... Бях в Гърция, преди да дойда тук. И казах, че идвам тук. Защо отивам – защото чувствах, че историята ме грабна. И ми казаха: “Вие не знаете ли?” Казах: "Да, знам!" Но вие знаете ли: “Ако гърците бяха спасили всички евреи от Солун и не бяха спасили евреи от Атина, аз не бих дошъл да се оплаквам!” (**)
Задават се много въпроси за ролята на цар Борис III. Поставени са много въпроси. Аз не съм историк, не мога да отговоря. Вие знаете, че има разкази за краля на Дания.
И ако попитате хора, които знаят за Холокоста, те биха ви казали, че кралят на Дания е яхнал кон, поставил си е жълтата звезда на Давид и е препуснал по улиците на Копенхаген! Той никога не го е правил! Той никога не го е правил!
Но стигаме до смисъла на историята, защото това става символ, че датчаните са действали по такъв начин. Това е знак: кралят на коня, поставил жълтата звезда на ревера. Датчаните не бяха толкова велики, както на нас ни се искаше да бъдат.
Отново казвам – царят е символ. До каква степен го е направил, или не ... Отново казвам: най-важното за България е – не един сам човек го е направил! А институциите, всички институции: политическите институции, Двореца, парламентаристите и Църквата, Църквата, Църквата! Да, може да се спори – кой по-рано или по-късно. За мен това е единна цялост. И ако сравняваме с краля на Дания, който не е направил нищо геройско, то със сигурност цар Борис III заслужава доверие да бъде важна част от този героичен момент. Мисля, че е важно за света да знае.
Ние преподаваме Холокоста с всичките ужаси. И най-вече ужасите. Аз обаче искам да науча децата си не само на ужасите. Искам те да разбират, че не всеки в света е мразил евреите, че съществува едно общество с елемент на почтеност. Аз преживях Холокоста, защото имаше една жена – това беше моята бавачка. Тя не беше блестяща, не можеше да чете или пише толкова добре. Но тя не седна да смята: Да го направя или не? Защото, ако беше пресметнала трезво рисковете, някой друг щеше да седи сега тук на моето място.
Мисля, че урокът за днешния ден е, че хората могат да направят разграничението за хората, които се изправиха да кажат "Не!"
Това не е само урок за миналото – това е урок за настоящето и за бъдещето.
Омразата е все още тук. Расизмът все още е тук. Антисемитизмът все още е тук. Нямаме ваксина против тях. Единствената ваксина, която имаме, е образованието. Моралните примери!
Идвал съм в тази страна преди да бъде свободна. Но, разбира се, след като стана свободна аз дойдох и казах на вашия президент – тогава Стоянов: “Кандидат съм за Посланик на България по света! Защото вярвам, че хората, които ценят доброто, имат отговорност. Защото в този наш свят има много борба: за внимание, за помощ, за поддръжка. България няма особени ресурси. Тя е прекрасно място да я посетите, но това не е най-впечатляващото. Обаче тя има нещо изключително специално: Тя има специално място в Историята, което би могло да смущава всички столици на изкуството, операта и всички онези прекрасни неща.” И му казах на Президента: "Ще направя всичко, за да привлека към България вниманието на света и на Америка.” Ще кажа: обърнете внимание на България, защото тя притежава нещо, което е важно за нас.” Така, аз мисля, че да се разказва историята и още, и още, и още – това е вниманието, известността, която България заслужава.
Нещата не са толкова прекрасни днес, има много омраза, много екстремизъм
И мисля, че носим отговорност да запазим тази скъпоценност. Има много неща, които се случват. Има много негативизъм, много расизъм, много омраза, много популизъм, много ксенофобия. Има антисемитизъм, антимюсюлманство, антидемокрация. И мисля, че и тук също имаме отговорност. Не само да кажем "О.К. прави каквото щеш.” Не, да видим дали можем да укрепим силите на демокрацията, на доброто, на свободата. Защото те разчитат на нас и не можем просто да кажем: “А, кой го е грижа какво ще стане?”
Днес по целия свят има движение за изграждане на музеи на Холокоста. Не знам, дали във всяка страна трябва да има музей. Музеят на повечето страни е музей на загиналите хора. На смъртта и разрушението. Яд Вашем, между другото, промени музея си. Те го реформираха преди пет години. Музеят Яд Вашем първоначално се фокусираше върху извършителите, убийците и нацистите. Когато човек минаваше през Яд Вашем преди пет години виждаше само убийците – как убиват, кога убиват, къде убиват и т.н. И преди 5 години някой каза: “Това е грешен фокус.” Те реформираха музея – сега той се съсредоточава върху жертвите. Това е техният музей – да помним онези, които живяха, които загинаха, онези, които умряха. Така че, когато говорим за музей в Рим,
музей в Милано – ОК! Чудесно... Но тук в България е истинският музей. Защото тук е музеят, ако го направите, ако го построите – тук в България.
Това е музей на славата!
Да, ще разкажете какво се е случило тук. И ще има сигнален лъч. И вие задавате стандарта – как да се отнасяме към хората, когато са преследвани, когато са дискриминирани.
Специално за мен посланието на Шоа никога вече не е само еврейско послание.Това е еврейската болка. Да, имаме белези, но те не са само върху евреите. Защото какво е посланието: "Никога повече да не мълчим, не само за евреите!” Когато някой някъде по света е нарочен, затова, че е роден някъде, затова, че е различно сексуалното му определение. Нарочен е – защото е различен, различен от мен. Или различен от нормата. И затова е посланието "никога повече"!
И така, вярвам, че ако има музей в България, този музей ще носи посланието:
“Никога повече няма да мълчим!”
И ние не мълчим. Така, че аз съм за хората, които говорят за Музея на Толерантността, Може би това име, може и друго. Не знам. Но вие вече знаете.
Той трябва да е в България!
Той трябва да е в България!
И той ще бъде много по-различен, отколкото навсякъде другаде по света.”
Не мога да добавя нито дума по същество. А поругателите дано най-после осъзнаят словото на човека, чийто живот е посветен на борбата срещу поругаването.
Георги Боздуганов
————————————————————
Бележки:
(*) Шоа - дума на иврит за масовото убийство на евреи извършено от нацистите през Втората световна война.
(**) Г-н Фоксман съпоставя развитието на Холокоста в Солун и Атина. Почти всички солунски евреи — над 50 000 души не са спасени и са депортирани от нацистите. 37 000 от тях са избити незабавно в Аушвиц. До началото на войната с Райха в Атина живеят 3 500 евреи. Впоследствие около половината от тях са снабдени с фалшиви документи от гръцките власти за да избегнат депортацията.