Николай Василев*, политолог
Без никакво съмнение Българо-съветската война от септември 1944 година е най-важното събитие в българската история през 20 век. Фактите около тази война обаче остават малко познати на обществото. Интерпретациите са разнолики, дори противоположни.
Не са формулирани ясни поуки.
Фактите са следните:
След дълго отлагане България се присъединява към Тристранния пакт на 1-ви март 1941 година. Съветският съюз приема този акт, макар преди това да е направил няколко неуспешни опита да вкара България в своята „зона“ на подялба на Източна Европа, започнала с подписването на договора „Рибентроп – Молотов“.
България не участва във войната срещу Югославия и Гърция, но предоставя на Вермахта своята територия за нападение срещу тях. Когато тези страни капитулират, България поема „администрирането“ на по-голямата част от югославска Македония и на Беломориято – на изток от река Струма, но без западния бряг на река Марица (анклав, който остава под директно германско управление). В Македония българската войска и администрация са посрещнати с небивало въодушевление и дори комунистите водени от Методий Шаторов - Шарло искат да се присъединят към БКП. По късно в Москва решават, че македонските комунисти трябва да започнат въоръжена съпротива под егидата на Тито.
В Беломорието, откъдето повечето българи са изселени през предишните две десетилетия, се стига до кървави сблъсъци почти веднага след настаняването на българската администрация. Сблъсъци има и в районите на Воден и Лерин, които са все още с преобладаващо българското население, но са администрирани от гръцки колаборационисти.
България изпраща „Окупационен корпус“ и в Сърбия, където той воюва срещу четници и най-вече срещу партизани.
Когато Хитлер напада Съветския съюз, България не обявява война на СССР, а Съветският съюз запазва дипломатически отношения със София. Сталин дори използва българския посланик в Москва, за да изпрати послание до Хитлер, с което изразява готовността си за
териториални отстъпки срещу мир
Германската военна машина се възползва от българската инфраструктура, а българският окупационен корпус в Югославия „освобождава“ германски войски за Източния фронт. От своя страна Съветският съюз води подривна дейност в България, като изпраща диверсанти. Въпреки всичко, до скъсване на дипломатическите отношения между България и Съветския съюз не се стига, дори когато през декември 1941 година България обявява война на Великобритания и Съединените щати.
През май 1944 година новоизбраното правителство на Иван Багрянов си поставя за цел да подобри отношенията на България със Съветския съюз. Предлага им да открият консулство във Варна. Започват и първите сондажи към Великобритания и САЩ за сключване на примирие.
На 23 август генерал Жуков, на когото днес искат да кърстят улица в България, е привикан от фронта в Москва, където получава заповед лично от Сталин да подготви
Съветската армия за война срещу България
Два дни по-късно премиерът Баргянов заповяда обезоръжаването на всички германски части на българска територия и запитва формално Великобритания и САЩ за условията им за „изтегляне на България от войната“. Германия вече не е в състояние да окупира България, но се опитва да я „накаже“ като пленява или малтретира български части на територията на Югославия. Все пак на 26 август командващият германските сили в България генерал Шнекербургер уведомява премиера, че частите му ще се изтеглят от страната. На 29 август обаче, германците променят плана си и обявяват, че ще останат и ще се съпротивляват на всеки опит да бъдат обезоръжени. (В действителност тяхното изтегляне продължава). През същия ден радио Москва обявява, че СССР няма да признае българския неутралитет. По плана на Жуков части от Трети украински фронт започват да се концентрират в Северна Добруджа, в подготовка за нападение. На следващия ден изпратеният на мисия в Кайро Стойчо Мошанов съобщава, че не е успял да сключи примирие с Великобритания и САЩ. Премиерът Багрянов разбира, че няма да може да изведе мирно България от войната и подава оставка.
На 2 септември е избрано правителството на Константин Муравиев. Доведен племенник на Александър Стамболийски, като министър той вече е бил свалян с преврат два пъти: на 9-ти юни 1923 година и на 19 май 1934 г. Правителството е съставено от фигури, които през март 1941 г. са били твърдо против включването на България в Тристранния пакт. Това не пречи на радио Москва незабавно да обвини Муравиев, че сътрудничел с германците дори повече от Багрянов! Германските нападения срещу българските части в Югославия се възобновяват. Правителството обявява, че България напуска Тристранния пакт.
Всички български части разположени на територията на Югославия и Гърция получават заповед да се изтеглят. Възстановена е Търновската конституция, обявена е пълна амнистия. Анти-еврейското законодателство е отменено. Народното събрание, гласувало за присъединяването на България към Пакта е разпуснато. Правителството решава да обяви война на Германия, но по препоръка на военния министър Иван Маринов, това решение е отложено със 72 часа.
На 5-ти септември Съветският съюз обявява война на България, под претекст, че тя не била скъсала дипломатическите си отношения с Райха. Муравиев незабавно изпълнява тази заръка, но
Сталин не може да бъде умилостивен
Българското правителство издава нареждане да не се оказва никаква съпротива, ако Съветската армия навлезе в страната и разполага своите сили по западната граница.
На 8 септември България обявява война на Германия, но още същият ден Съветската армия навлиза в страната. Докато 9-и пловдивски пехотен полк възпира настъплението на германската армия при Гюешево, в София е извършен държавен преврат, а партизаните подлагат страната на небивал червен терор.
България е превърната в съветски сателит за цели 45 години.
Интерпретации:
Според русофилите, след като България е била съюзник на Хитлер, Съветският съюз е бил в правото си да ѝ обяви война, когато намери за добре, дори когато България е готова да изпълни всичко поискано от Москва. Според тях съветско-българската война всъщност била акт на „спасяване“ на България, защото по този начин страната избегнала териториални загуби. Катастрофата според тях нямало.
Несъстоятелността на тези твърдения днес е очевидна. Ако през септември 1944 на много места в Македония Българската армия е била изпращана с въпроса: „На кого ни оставяте?“, през 70-те и 80-те години не само огромното мнозинство македонци, но и много от признатите за българи жители на Западните покрайнини благославяха факта, че не са поданици на „социалистическа“ България. Ако през 40-те години стандартът на живот в България е по-висок от този в Гърция, днес дори след тежката финансова криза стандартът на живот в Гърция остава по-висок от този у нас.
След Втората световна война България не губи територии, но
българите изгубиха земята си
и връзката им с нея не бе възстановена след реституцията. Най-тежко пострадаха добрите нрави и чувството за обществен дълг. По време на съветската доминация се превърнахме в нация от „тарикати“. България след 1944 година е нация без национален проект. Вече няколко поколения отрастват с представата, че от тях нищо не зависи и, че всеки трябва да се оправя поединично. Както се говореше тогава: "И Тодор Живков го командват!" Политическите лидери, които след 1989 призоваваха да се реформира обществото и да се работи за общото благо, обикновено биваха осмивани в медиите и възприемани от мнозинството като хора, които „говорят така, ама всъщност си гонят някакъв личен интерес“. Все още не е сигурно дали ударът, който Сталин ни нанесе през 1944 година няма да се окаже в дългосрочен план смъртоносен.
Ако русофилската интерпретация на Българо-съветската война граничи с националното предателство, алтернативните интерпретации са противоречиви, объркани и объркващи.
А България се нуждае от ясно разбиране защо се стига до Деветосептемврийската катастрофа и каква политика трябва да се следва, щото тя никога повече да не се повтори.
Следва Втора част
*Николай Василев е автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение". Член на националното ръководство на БЗНС.