Николай Василев*
23 август е зловеща дата в световната история. На този ден през 1939 година идеологическите противници, но всъщност тоталитарни събратя - нацистът Хитлер и комунистът Сталин, чрез своите външни министри Рибентроп и Молотов сключват договор за подялба на Източна Европа. Девет дни по-късно избухва и Втората световна война.
И днес се намират глашатаи оправдаващи Сталин. Като развалена грамофонна плоча те оправдават този зловещ пакт с
Мюнхенското споразумение,
сключено от британския премиер Чембърлейн и френския премиер Деладие с Хитлер година по-рано.
Само че двата договора са напълно различни. А и мотивите на лидерите на демокрациите не могат да се сравнят с тези на Сталин.
Чембърлейн и Деладие не поделят нищо с Хитлер. Великобритания и Франция нямат никакъв интерес, не получават никаква компенсация. Какъвто и да е бил характерът на Хитлеровото управление, присъединяването на Судетските области към Германия е поправяло огромна неправда и е позволявало на три милиона германци - повечето родени в Австро-Унгария да се самоопределят. Тъжното е, че Лондон и Париж позволяват на заплашващия с война Хитлер това, което не са позволили на невъоръжената и демократична Ваймарска република. Ако договорите от Версайската система не бяха разделяли страните в Европа като „победителки“ и „победени“, а наистина бяха спазили принципите предложени от американския президент Удроу Уилсън, режими като този на Хитлер можеше и да не бъдат установени на стария континент. Единственият мотив, който обединява Чембърлейн и Деладие е да се избегне войната. Но скоро всички разбират, че
диктатор не може да бъде умилостивен с отстъпки
Че по думите на Чърчи, ако между война и позор избереш позор, ще бъдеш опозорен, но скоро ще те сполети и война. Днес няма демократичен политик, или историк, който да защитава философията на Мюнхенското споразумение.
Но все още се намират прекалено много защитници, или поне оправдатели на договора Рибентроп – Молотов. И до днес ще чуете от историци, а все по-често и от политици – руски и русофилски, че Мюнхенското споразумение целяло да насочи Германия срещу СССР.
Това разбира се е абсурд. Не само след анексирането на Судетските области, но и след унищожаването на Чехословакия – което Хитлер извършва в нарушение да споразумението, Германия и СССР нямат обща граница. Значима война между тях няма как да избухне. Ако западните демокрации са искали да „насочат“ Хитлер на изток, те щяха да си затворят очите когато Вермахтът нахлува в Полша. Хитлер със сигурност не е очаквал Великобритания да му обяви война. Когато му съобщават, той изпада в шок. Думите му: „Ами сега?“ остават в историята като доказателство, че диктаторите не разбират и не проумяват решимостта на демокрациите.
През 1939 Чембърлейн и Деладие сключват договор, който Хитлер не изпълнява. На всички е ясно, че подписът му не струва нищо. Ако нападението срещу Полша остане несанкциониорано, Хитлер ще нападне когото си реши, когато си реши. И накрая Великобритания и Франция ще трябва да воюват с него. На 3-ти септември 1939 година западните демокрации обявяват война на Германия, преди тя да е постигнала обща граница със Съветския съюз. Толкова за оправданието, че англичаните и французите тласкали Хитлер на изток...
Съветският съюз и най-вече съветските народи ще платят
ужасна цена за подписа на Молотов
Сталин снабдява Хитлер с ценни суровини и материали и му осигурява на гръб докато той завзема Западна Европа. По-малко от две години по-късно Хитлер ще нападне СССР и елементът на изненада ще позволи на Вермахта да унищожи огромна част от Червената армия, да проникне дълбоко в страната, да нанесе чудовищни материални разрушения и непоправими човешки жертви. Но преди това Полша, Румъния и Балтийските страни ще станат жертва на съветската агресия. Хиляди полски офицери са подло екзекутирани по заповед на Сталин. Наложеният режим в Балтийските страни и „Западна Украйна“ е толкова жесток, че много от местните жители посрещат германците като
„освободители“
Единствено поради идиотската расистка идеология на Хитлер и мегаломанските му колонизационни планове Германия не се възползва пълноценно от потенциала на народите от СССР и това може би им коства победата.
Когато говорим за недалновидността на всяка политика договаряна с диктатори, не можем да забравим и това, което се случва с България през Втората световна война. Въпреки съпротивата на демократичната общност, водена от БЗНС и нейния лидер д-р Г.М. Димитров, България скланя глава пред Хитлер и на 1-ви март 1941 година се присъединява към Тристранния пакт. Тогава договорът Рибентроп – Молотов все още действа и българските комунисти са или пасивни, или подкрепят стъпката. Едва след Хитлеровото нападение срещу тяхната „родина“ – Съветския съюз, те тръгват на война..... срещу собствената си страна. Но СССР поддържа дипломатически отношения с всички про-нацистки правителства в София и обявява война на България, когато на власт са дошли най-принципните противници на договора с нацистка Германия.
Българо-съветската война от септември 1944 година е напълно извън контекста на войната срещу нацизма.
На 23 август, а и на 5-ти септември, когато същият Молотов ни обявява война трябва да помним, че на диктатори не може да се вярва!
*Николай Василев е автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение". Член на националното ръководство на БЗНС.