През септември миналата година Украйна прие поправки в закона за образованието, които предвиждаха от тази година часовете с преподаване на предмети на „езиците на националните малцинства“ да останат само в началното училище. Тази „езикова норма” предизвика вълнения и в България, но много бързо стана ясно, че тя не застрашава по никакъв начин образователните права на етническите общности в Украйна. По този въпрос вече имах възможност да споделя своевременно мнението си. Сега си припомням,че тогава унгарските „патриоти”, също като нашите, вдигнаха голям шум и започнаха да ръсят заплахи срещу и без това тотално заплашената от Русия украинска държава. Започнаха нашите патриоти, както и унгарските,
да припяват в московския хор
Политици, които в Будапеща правят мили очи на Путин, изведнъж заговориха антиукраински. Стигна се дотам, че правителството на Виктор Орбан заплаши Украйна с поставяне на вето за нейното сближаване с ЕС и НАТО. Това, ако не е обслужване на Кремъл, здраве му кажи. Та нали защитата на унгароезичните граждани в Украйна, както впрочем и на българите в Украйна, ще бъде по-сигурна, правата им по-големи, ако страната е член на НАТО и ЕС? Нали евроинтеграционният процес е този, който дава отлични възможности да се изчистят двустранни спорни проблеми? Защо тогава България сключи договор с Р Македония, например? Нима Орбан не разбира това?
Истината е, че все по-често в публичното си говорене унгарският премиер повтаря Кремълски „опорни точки”. Защо го прави? Искрено се надявам, че не е за същото за което го правеше бившият германски канцлер Герхард Шрьодер – срамът на Германия.
В последната реч на Орбан, освен странната оценка за бъдещето на Украйна, имаше и положителен отзив за Путин и ясни намеци за сваляне на санкциите срещу Русия. Твърдението на унгарския премиер, че не вярва в успеха на евроинтеграцията на Украйна, бе съчетано с тезата, че украинската държава ще остане в „зоната на влияние на Русия”.
Виктор Орбан произнесе речта си в румънското курортно градче Бъиле-Тушнад, населението на което е в мнозинството си от етнически унгарци. Вече стана традиция той да посещава това градче и в него да произнася „програми” речи с антиевропейски оттенък. Сегашната му реч не направи изключение. Но в случая вниманието ми привлече казаното от него за Украйна. И особено заключението му, че Украйна няма шанс да противостои на Русия, която гледа на нея като на „буферна зона”. Цитирам: „Украинците искат да се измъкнат от руската зона на влияние, искат да се приближат до НАТО и ЕС и при възможност даже да се присъединят към тях –и да градят съвременна Украйна. Но аз не виждам тяхно членство в НАТО, а перспективите им за за членство в ЕС са практически нулеви”.
Казва го това премиер на държава, която през 1956 г. стана символ на свободолюбие и стремеж да се откъсне от съветската зона на влияние. И с този си порив даде надежда на милиони хора и в останалите бивши социалистически страни. Сега Орбан прогнозира, че Украйна ще направи завой в своята политика и ще се върне в руската зона на влияние. Причината, твърди той, е „слабата икономика” на Украйна . Но колко силна бе икономиката на България в началото на 90-те години, та поехме курс към европейско членство и Европа ни прие? И откога членството в Европейския съюз или в НАТО, е въпрос само на икономика? Само икономически ли бяха през 1956 година исканията на унгарските граждани при съветската инвазия срещу тяхната страна? Или бяха политически, в смисъл че не можеха вече да траят ушанките от Москва? А каква е целта на днешната руска инвазия срещу Украйна? И не трябва ли именно заради достойнството да отстоява на тази инвазия, Украйна да бъде подкрепена в своя европейски и евроатлантически път? Или за Орбан всичко е само търговска сделка, бизнес. Странно, защото го помня от времето, когато не мислеше така. Но какво ли не прави дългото стоене във властта с човека.
В Бъиле-Тушнад Виктор Орбан изложи „генерални”проекти за нови транспортни връзки между регионални центрове в Унгария, Словакия, Румъния и Хърватия. Говореше той за военно сътрудничество, за съвместни инвестиции в социалната инфраструктура. И нито дума за Украйна. Сякаш Закарпатската област, където е създаден първият унгарски колеж в Украйна, не съществува в тази държава. Странно, много странно.
В статия публикувана в украинското издание „Европейска правда” Сергей Сидоренко с основание отбелязва: „Това,че Орбан се ръководи отк руското говорене, когато говори за Украйна, не трябва да ни удивлява. Известно е, че сред ключовите контакти на неговото правителство с украинския политически спектър са главно проруски дейци като Нестор Шуфрич и Александр Вилкул. Те са тези, които убеждават унгарския премиер, че следващия парламент ще отмени езиковата норма. Но руските тези се чувстват и в други части от речта на Орбан”.
И това наистина е така. Такъв момент е положителната оценка, която унгарският премиер Виктор Орбан дава на руския президент Владимир Путин, който бил доказал, че си „изпълнява обещанията”!? И след това говори за нормализация на отношенията между Евросъюза и Русия без да спомене за незаконното анексиране на Крим и продължаващата сепаратистко-терористична дестабилизация на украинския Донбас. Особено циничен е един пасаж от речта на Орбан. В него се твърди, че
ЕС води „примитивна политика” спрямо Русия
И това е политиката на санкции, обосновани със заплахите за сигурността. Според Орбан има страни в ЕС, които с основание се чувстват заплашени от Русия. Такива са балтийските държави Естония, Литва и Латвия, както и Полша. Но имало, твърди Орбан, също така държави като „Словакия, Чехия, държавите от Западна Европа, които подобна заплаха не чувстват”. Това е нагло изказване, още повече, че едва ли някоя от тези държави е упълномощила унгарският премиер да говори от нейно име – какво тя чувства и как да реагира. В тази си част речта на Виктор Орбан много напомня на речите на комунистическите лидери в миналото. На тях всичко им бе ясно, знаеха те, кой какво трябва да мисли и чувства, само не успяха да разберат защо се провали тяхната комунистическа система.
Цитирам Орбан: "Вместо твърда политика в отношенията си с Русия, ЕС се нуждае от многоаспектна и адаптивна политика”.
Имам чувството,че този тектст е буквално copy paste от някой кремълски доклад. Защото това е руската стратегия – заграбеното от Украйна е заграбено завинаги, дайте сега да развиваме нормална политика. Същата песен пее у нас и президентът Румен Радев. Не, „другарю Орбан”! Не с този номер. Познат е той. Знае го и унгарският народ. От собствената си история го знае. И ние, българите, го знаем. Защото именно „многоаспектната” ни и „адаптивна” политика с Москва отне шанса за нормален живот на много български поколения. И ние не искаме това да се повтаря. С Русия трябва да се разговаря твърдо, енергично, с ясните аргументи на свободата и демокрацията. В противен случай всичко става каша. И ако на Унгария и харесва тази каша, то това вече не е само нейна работа. Защото Унгария е в нашия Европейски съюз. А там ние не обичаме „многоаспектната” и „адаптивна” руска каша. Българите вече не я обичат, а на румънците направо им се повръща от нея. Вярно е, че историята познава примера с периода на „Студената война” и т.нар. „размразяването”. Тогава САЩ не признават окупацията на балтийските държави от СССР, но за да има мир в света развиват отношенията си в някои аспекти и със СССР. Но важно е, че така ги „развиваха”, че накрая на това „развитие”
СССР катастрофира и се разпадна като държава
А може би Виктор Орбан, когато говори за „многоаспектност” и приспособяване на отношенията между ЕС и Русия, има точно този подход предвид? Ако попитате българските русофили те ще ви кажат, че горят от мерак да се разпадне ЕС. Да не говорим за НАТО. Ката ден вещаят това. Но нима Орбан мисли като тези празноглавци? Не мога да повярвам. Не искам да повярвам. Но тогава кой ще се разпада при неговата „многоаспектна” политика спрямо днешна Русия?