Доцент д-р Евген МАГДА *, специално за Атлантическия съвет на България
Украйна избра нов президент: Владимир Зеленский, който на балотаж бе предпочетен от 73 % избиратели. Действащият държавен глава Пьотр Порошенко получи 24,45 % от гласовете. Избирателната активност достигна малко над 60 %, което означава, че няколко милиона избиратели не упражниха правото си на глас.
За да си изясним сегашната ситуация в Украйна, би трябвало да отговорим на няколко въпроса:
Защо Порошенко не бе преизбран?
Причините за загубата на най-успешния досегашен украински президент (постиженията му са безспорни: въпреки войната и обструкциите на Русия осигури приемането на Украйна за асоцииран член на ЕС, безвизов режим за украинските граждани при пътуване в страни от ЕС и провъзгласяването на самостоятелна Украинска православна църква, независима от РПЦ) са няколко.
Основната е липсата на стратегическа комуникация между властта и обществото. Създаденото специално за целта Министерство на информационната политика, за формиране на позитивен образ на властта, не оправда и името, и надеждите си. Нещо повече: през целия президентски мандат на Порошенко около него постоянно прелитаха информационни «черни лебеди», последният от които бе скандалът около «Укроборонпром», най-голямото предприятие от военната промишленост на Украйна.
Ситуацията напомня поражението на партията на бившия грузински президент Михаил Саакашвили на парламентарните избори през 2012 г. Тогава катализатор на скандала станаха слухове за мъчения на затворници. Върху Порошенко лепнаха петното «мародер», грабил военни предприятия и продавал «кръвта на украинските войници», което зачеркна усилията му да повиши отбранителните способности на държавата и пожертваните лични средства за Украинските въоръжени сили (бел.ред. около 1,5 млрд. долара) .
Някои неудачни генералски назначения на Порошенко и неефективната му партийна структура също бяха използвани от неговите противници.
Да не пропускаме още един фактор: от общо 39 кандидат-президенти , Порошенко бе единственият, който представляваше действащата изпълнителна власт. Срещу него бе насочена три четвърти от негативната информация (по данни на Института за масова информация), която изобщо бе разпространена по време на изборите. В подобна обстановка второто място в първия тур и явяването на Порошенко на балотаж е сериозно постижение. Но действащият президент П. Порошенко заяви след поражението, че не възнамерява да излезе от голямата политика и нещо повече – показа, че не е преклонил глава и изрази готовност да участва в следващите избори.
Каква е тайната на успеха на Зеленский?
Наивно е да смятаме, че популярният комедиен актьор само за три месеца е успял да създаде структури и да разгърне мощна политическа кампания. Да, националната известност и телевизионната слава силно му помогна, но не бе решаваща.
Зеленский бе използван като инструмент за отмъщение на неколцина олигарси и за осъществяване плановете на Кремъл.
Ще обясня какво имам предвид.
Практически всички украински олигарси разполагат със собствени телевизионни канали. Игор Коломойский и Дмитрий Фирташ влияят върху политиката на телевизиите «1+1» и «Интера». Телевизия «1+1» бе превърната в артилерия с голям калибър във войната срещу Порошенко, но не е само това. В украинското телевизионно пространство умело бе насаждана атмосферата на сивота и депресия. Зрителят бе заливан с негативни емоции, върху чиито фон усмихнатият позитивен Зеленский изглеждаше като светъл лъч в царството на мрака и наистина се възприемаше като ново
През периода януари-март 2019 г., само по телевизионния канал «1+1», предаванията с участието на Зелинский са заемали около 15 % от цялото ефирно време. Ако към това добавим и много голямата активност на предизборния му екип в социалните мрежи, то тайната на успеха на човека без никакъв опит в държавното управление и без каквато и да е политическа дейност до момента, се разкрива и обяснява.
Повечето социолози смятат, че значителна част от електората на Зеленский просто е гласувал срещуПорошенко. Това е факт, но има и други интересни нюанси. Той спечели подкрепата на три четвърти от украинските избиратели, без изобщо да изрази своята лична позиция по най-наболелите проблеми на държавата и без да посочи името на нито един от хората, които ще назначи на управленски позиции в рамките на своите президентски правомощия.
Боя се, че подобно юнашко доверие представлява световен рекорд, с който на непознат политически деец се предоставя уникален картбланш.
Какъв е важният урок от президентските избори в Украйна?
Въпреки очакванията, изборите протекоха демократично, без сериозни нарушения и резултатът им бе признат от участниците в изборния процеса и от цивилизования свят. Отказът на Русия да признае украинските избори не бива да ни заблуждава: в Кремъл нямат намерение да признаят за законни каквито и да са действия на Украйна в качеството ѝ на суверенна държава в т.ч. и избори.
Решенията да бъдат ограничени руските доставки на нефт, нефтопродукти и на въглища, както и указът на Путин да бъдат раздавани при облекчени условия руски паспорти на украински граждани в окупирания Донбас са поредното доказателство, че новият украински президент не може да разчита на снизходителност от страна на Москва.
Ще се промени ли вътрешната политика в Украйна след встъпване в длъжност на Зеленский?
Засега не се очертава ясен отговор на подобен въпрос. В края на октомври предстоят парламентарни избори, но екипът на Зеленский проучва обстановката и възможностите за предсрочното им провеждане, за да използва инерцията от победата си в президентската надпревара.
Съмнявам се, че сегашната Върховна Рада ще подкрепи подобна инициатива. Трябва да отбележим и факта, че партията «Слуга на народа» (така се казва едноименният телевизионен сериал, донесъл огромна популярност на актьора Зеленский), която издигна кандидатурата му за президент, засега съществува само на хартия и не разполага със свои структури из страната.
Порошенко предвижда да преформатира политическата си партия и да потърси реванш на парламентарните избори. Самостоятелно със своите партии ще тръгнат към изборите министър-председателят на Украйна Владимир Гройсман, кметът на Киев Виталий Кличко, а много е вероятно известният украински певец Святослав Вакарчук също да се включи в надпреварата със свой политически проект.
Мнозинството украинци иска реформи, но не бива да забравяме, че войната в Донбас не е свършила, че Русия няма намерения да ни остави на мира и ще продължи да бъде фактор в украинската политика.
Някои украински политици възприеха победата на Владимир Зеленский като реванш на кадрите и прослойките, подкрепяли някога Янукович. Сред тях потриват ръце проруски настроени или платени политици, бизнесмени и др.
Но намеренията и надеждите им не срещат подкрепа сред огромната маса украински граждани.
Какво ще се случи с украинската дипломация след президентските избори?
Очевидно предстои смяна на досегашната парадигма: ако Пьотр Порошенко играеше ролята на камертон за украинската дипломация, като често изземваше инициативата на професионалните дипломати, Владимир Зеленский не притежава нито необходимите знания, нито минимален опит за подобни ходове. Неговият външнополитически екип е все още неизвестен и програмата му за действие ще бъде изграждана „в движение“. Полша и балтийските държави, които най-силно чувстват ледения дъх на руската заплаха, ще се опитат да запълнят празнините в представите за света на г-н Зелинский, но ще го правят отчитайки все пак собствените си интереси.
Шестият украински президент ще трябва по най-бързия начин да разбере, че държавата, която е избран да ръководи, живее в свят на жестока конкуренция.
Как ще изглежда Украйна върху европейската карта?
Нямаме основания да очакваме ускорение на европейската и евроатлантическата интеграция на страната ни. Политическата конюнктура в ЕС и в НАТО в момента не е благоприятна за Украйна. Русия, както бе казано по-горе, няма да се откаже от своето намерение да възстанови контрола си над Украйна, но не с окупация, а чрез създаването на конфигурации в украинската власт, които ще бъдат удобни за Кремъл.
Ето защо на Украйна ще се наложи старателно да решава домашните си задачи и да продължи да се подготвя да бъде приета в най-мощните и авторитетни съюзи на демократичните държави – ЕС и НАТО, в съответствие с измененията и допълненията на украинската Конституция, през февруари 2019 г.
*Доц. д-р Евген Магда е преподавател по политология в Политехническия университет в Киев и изпълнителен директор на Института за световна политика в Украйна. Автор на книгите „Хибридната война: да оцелееш и да победиш“ и „Хибридната агресия: уроци за Европа“