Трифон Недев, богослов
Противно на очакванията и предварителните нагласи, Руската православна църква е оказала силен натиск върху българските владици да признаят независимостта на Македноската православна църква. Нашите духовници гостуваха в Русия тази седмица по повод 100-годишнината от възстановяването на Московската патриаршия от Ленин. Дори водачът на нашата делегация, ловчанският митрополит Гавраил, който е нескрито руски човек, но противник на македонското искане се върнал вразумен.
Всъщност украинският проф. Александър Саган преди дни пръв заговори, че активността на Македонската православна църква е инициирана от Москва. Той защити своите позиции в предаването на Горан Благоев „Вяра и общество“ по БНТ. Според него Московската патриаршия има голямо влияние върху Българската църква, а духовниците в София имат проблеми и напрежение в отношенията с Вселенската патриаршия и църквите на Сърбия и Гърция. От друга страна, това е начин да бъде наказана Сръбската православна църква за участието й на събора в Крит. В същото време Москва се опитва да наложи мястото си като водещ фактор в православния свят, но най-вече на Балканите, смята проф. Саган.
Скритите кремълски намерения с ухажването на Македония имат и друг смисъл – славянските църкви, зависими от Москва да бъдат повече от гръкозичните. Освен това тази позиция е
удар срещу Вселенския патриарх Вартоломей
с цел отслабване на влиянието му. Клирици пък напомнят, че още през 2014 г. патриархът на Москва е настоял в неофициален разговор пред патриарх Неофит да признаят Македонската църква.
На проведения тази седмица Юбилеен архиерейски събор на Руската православна църква(РПЦ) в Москва присъстваха 377 владици, а отсъстваха единствено Вселенската патриаршия и Атинската архиепископия. По време на събора бяха дадени изключително важни имперски знаци за православието и света. Образно самият събор според очевидци може да бъде окачествен като среща на Православния интернационал, организирана
по коминтерновски – с комунистически заряд
в името на велика Русия. Цялата организация на форума напомняла за годините на най-тежкия и ретрограден комунизъм, но този път облечен с расо. Но разбираемо е, когато духът на ЧК, НКВД и КГБ са обладали РПЦ.
Знакът, че църквата е важна част от съвременната руска държава бе даден от президента Владимир Путин, който лично откри форума. Всъщност за първи път в християнската история църковен събор се открива от светско лице, което е и в тежки противоречия с вярата и божиите закони. В тронното си слово пред патриарси и владици Путин обяви, че църквата е спомогнала за обединението на руския народ, а към руския църковен диоцез днес влизат Япония, Китай, Монголия, половината от Америка, целият бивш СССР и т.н., независимо, че повечето от изброените народи едва ли знаят за това чудо. Гвоздеят в речта на руския президент обаче се оказа предначертаният път, че РПЦ и цялото православие
ще се борят с упадъка на западната цивилизация
и прогнилите й ценности. Под нравствен упадък новият баща на народите разбира естествено евроатлантическите жалони. Цинично е, че новият православен кръстоносен поход срещу западния упадък провъзгласява човекът, по времето на чието управление Русия се изкачи на първо място в света по порносайтове, в челните редици е на жертвите от СПИН, алкохолизъм, самоубийства и политическа корупция.
По-назад от своя другар от годините в КГБ не остана и руският патриарх Кирил. Той директно обяви, че Русия вече е Третия Рим и център на световното православие. В унисон с тези му разбирания бяха и решенията на събора. В точки 38 и 39 от тях директно се казва, че Москва не признава решенията на събора в Крит от миналата година. С думи патриарх Кирил раздаде благословии и на поместните църкви, представени на форума в Москва.
В задочното си приветствие вселенският патриарх Вартоломей набляга, че ги поздравява от името на църквата-майка, а патриарх Кирил му отговаря лаконично, че приема поздрава на Цариградската патриаршия, демонстрирайки, че в никакъв случая не я чувстват като майка и нямат намерение да и отдават първостепенна роля, за която претендират.
Към сръбския поздрав Кирил е най-щедър – нарича сърбите кръвни братя, а сръбският и руският народ единоверци.
Отношението към БПЦ е доста хладно и премерено. За първи път руският патриарх не ни определя като братя, въпреки, че години преди това многократно го е казвал. Все пак отчита, че българският и руският народ имат много общо в културата и църквата. Но подчертава, че Българската църква винаги, независимо от идеологиите, възпитава народа в братска любов към Русия. Явно е противопоставянето на Сърбия, но и нескрити са посланията, че Кремъл очаква именно БПЦ да възпира народа от западните ценности и идеали и да го държи
в орбитата на евразийството
Московският патриарх е най-щедър към Антиохийския патриарх, който призовава в приветствието си Русия да се моли Башар Асад да спечели предстоящите избори. А Кирил бащински му обещава, че ще се молят и Ливан да мине под сирийска власт – каквото и да означава тази „шега“ на езика на Кремъл.
Какво целят тези послания,
идващи от духовното сърце на държавата, която в момента е в най-голяма световна изолация, сочена като терорист, агресивен съсед, инициатор на хибридни войни срещу свободни държави? Богослови смятат, че Путин нескрито възражда политиката на Екатерина Велика за църковно влияние в Близкия изток, но и за афиширане първостепенна роля в Европа и сред целия православен свят. Демонстративно Вселенската патриаршия е изместена от полагащо й се първо място, Балканите са противопоставени от руската „любов“, която е различна към сърби, българи и гърци.
Всъщност нагледно се осъществява доктрината на Александър Дугин и ген. Леонид Решетников, за
руска инвазия и пропаганда чрез православие,
което да бъде използвано за политически цели. Проблемът е до колко тази кремълска доктрина може реално да сработи – влиянието на отделните православни църкви сред народите е доста различно.
В България ситуацията е най-трагична, но ако Русия очаква чрез нашата църква да прокарва зависимости и влияние, то сметките й са грешни. Влиянието на патриарха и владиците е изключително ниско. Обществото гледа на тях с недоверие и основателно подозрение. Упоена в своите канони, Църквата демонстрира през последните 70 години откъснатост и непознаване проблемите на народа, а висшият клир се приема като филиал на Руската църква и ДС.