Stratfor: Никога преди опозицията не е била толкова важна за Путин

Алексей Навални остава най-яркият противник на Кремъл и руския елит, няма да влезе в капана „конструктивна опозиция”

Никой не се съмнява в резултатите от изборите: на 18 март Владимир Путин ще бъде преизбран за четвърти път. След почти 20 години на власт Путин остава силно популярен сред руския народ и, според повечето проучвания, на изборите ще получи като минимум 40-60% от гласовете. И въпреки това, не всичко се развива така, както биха искали в Кремъл: Москва се сблъсква с редица сериозни проблеми, решението на които не може да бъде сведено до ефектни патриотични игри и пропаганда - от нарастващото социално напрежение до растящата бедност на населението. Като се вземе предвид и нарастващият натиск от опозицията, Путин няма да има друг изход освен да се заеме с решаването им след 


поредната му "коронация"

Нарастващото недоволство на руснаците е сериозен проблем и Кремъл се опитва да се справи с него. Москва се сблъсква с редица демографски промени, включително намаляване на дела на етническите руснаци и увеличаване на мюсюлманите което води до ръст на социалното напрежение. Смяната на поколенията също се превърна в значим фактор в съвременна Русия. Почти една трета от руснаците са родени след разпада на СССР и поколението, което сега достига пълнолетие, не познава друг лидер освен Путин. Това ново поколение израстна в период на относително процъфтяваща и стабилна Русия. То има достъп до информация и новини, които се разпространяват не само от държавната пропагандна машина. Доколкото мнозинството от руските младежи искат да имат възможността да променят руската политическа сцена, те все по-често се включват в протестни акции - преди протестиращите бяха значително по-възрастни.

Другият сериозен проблем, който тревожи Кремъл е стагнацията в икономиката.

Русия е в рецесия от 2014

заради ниските цени на нефта и спада на промишленото производство. На това Русия "отговори" с разпалването на националистически настроения, като първо анексира Крим, след това изпрати "зелените човечета" в Украйна и започна военната кампания в Сирия през 2015 година. Доколкото военните кампании в Украйна и Сирия продължават и до сега и в близко време едва ли ще приключат, част от руснаците започнаха все по-често да изразяват недоволство заради кремълските авантюри в чужбина и да настояват за възстановяване на изпадналата в криза руска икономика. Бедността, малките пенсии и заплати са основните проблеми на мнозинството руснаци. Отчита се най-бързото нарастване на бедността в Русия от 1998 година насам: за последните три години още 5 милиона руснаци са се оказали под чертата на бедността. Половината руско население вече е пострадало от намаляването на заплатите и нередовното им изплащане, а пенсионерите се тревожат от това, че Кремъл започва да посяга на държавния пенсионен фонд.

Доколкото Кремъл е с много ограничени възможности да реши тези проблеми, през 2017 година беше взето решението изборите за президент да бъдат изтеглени от септември през март в опит да бъдат изпреварени най-тежките последици на икономическата стагнация, както и да бъде поставена в цайтнот опозицията. 

Първоначалният план на Кремъл е бил да проведе избори "70/70": Путин да получи 70% от гласовете при активност най-малко 70% от гласоподавателите. Но правителството трябваше да се откаже от този план, след като рейтингът на Путин започна да пада, а опозицията започна да призовава избирателите за бойкот изборите. Кремъл не се страхува, че някой ще победи Путин на изборите, но ниската активност ще хвърли 

сянка върху избирането и легитимността

 на мандата му в очите на гражданите, представителите на елита и правителството. А в руската политика това е задължително, за да могат да се предприемат решителни мерки за борба с инакомислещите и, за да продължи Путин да бъде арбитър в очите на елита.

Именно затова Кремъл инициира кампания, която трябваше да внесе оживление и дори развлекателен елемент в предстоящите избори: заваляха обещания за концерти в избирателните секции, лотарии с награди - типичните прийоми на кремълските политтехнолози. И за разлика от предишните избори, когато на сцената се качваха едни и същи хора, а в бюлетините се четяха едни и същи имена, на тези властите решиха да "съживят" политическия ландшафт като допуснат няколко нови влиятелни кандидати. Тази тактика осигури разширяване на политическия дискурс и се очаква постепенно да промени формата на взаимодействие на Кремъл с опозиционните фракции в бъдеще.

В руската опозиция има представители на лявото, дясното и центъра, но най-важният фактор за диференциация между тези, които са против курса на Кремъл, е това дали работят вътре в системата или извън нея. Представителите на първата група, в която влизат парламентарните партии като Комунистическата, Либерално-демократическата и "Справедлива Русия", рядко се опълчват против статуквото. Тези групи, които работят извън рамките на системата, като правило са много по-праволинейни в противопоставянето срещу Путин и често действат в периферията на руската политика. 

Докато Кремъл е принуден да се справя с множество проблеми и да взаимодейства с разочарования електорат, различните опозиционни групи постепенно формират нов политически дискурс, засилвайки градуса на дебатите в медиите, разпространявайки своите послания в цяла Русия и застрашавайки позициите на "Единна Русия" на други нива на властта. Само преди десет години такава ситуация изглеждаше напълно немислима. Макар че сега нито един кандидат не е в състояние да застане между Путин и четвъртият му президентски мандат, идеологическите дебати на опозицията достигнаха такова ниво, което Кремъл повече не може да игнорира. Затова се налага да бъде разработена стратегия, която да позволи да се намали натискът, създаван от цялостното обществено недоволство и, която да превърне системната и несистемната опозиция в така наречената "констурктивна опозиция", която ще помогне на Кремъл да изработи политическия курс за следващия президентски мандат. Ксения Собчак видимо вече е част от тази "конструктивна опозиция" дори измисли мотото: "Да отстраним Путин с еволюция, а не с революция".

От основните фигури, които предизвикват Путин, трима станаха лица на движения, които могат да създадат проблеми на Кремъл след изборите: кандидатът на Комунистическата партия Павел Грудинин, лидерът на партия "Яблоко" Григорий Явлински и Алексей Навални (независимо, че не беше допуснат до изборите).

Грудинин попадна в центъра на вниманието през декември 2017 година, когато стана известно, че той ще бъде кандидатът на партията, след като Генадий Зюганов се отказа. За разлика от предшественика си Грудинин събира симпатията на значителна част от руснаците. Преди той е членувал в путиновата "Единна Русия", поддържа приятелски отношения с крайния националист Владимир Жириновски и неговата Либерално-демократическа партия. 

Грудинин ръководи колхоз "Ленин", в който са обединени съветските принципи с капиталистическата бизнес етика и, който предлага на служителите си високи заплати и  демонстрира висока производителност. През последните години руската Комнистическа партия няколко пъти опита да промени образа си, формиран още в съветската епоха, като промени комунистическата "иконография", започна да ползва хумористични лозунги и да привлича млади хора в управлението на партията. 

Първоначално имаше информация, че Кремъл е "одобрил" участието на Грудинин в изборите, с цел да привлече жителите на Подмосковието към избирателните секции. Но през последните няколко седмици Кремъл видимо промени отношението си към Грудинин, особено след като бяха публикувани резултатите от проучване на общественото мнение, които показаха, че подкрепата за представителя на комунистите стремително расте. 

Дори да приемем, че резултатите са с висок процент грешка, но резултатите предизвикаха 

тревога в Кремъл

 И Грудинин изведнъж се оказа мишена на поддържана от правителството клеветническа кампания в медиите. Най-силен удар по репутацията му нанесе информацията, че той има собственост и банкови сметки в чужбина.

Григорий Явлински се върна на руската политическа сцена след като няколко години беше в периферията на опозицията. В миналото "Яблоко" имаше депутати в руската Дума, а партията му се ползваше с популярност през 90-те и началото на 2000, но неговата крайно либерална политика не намираше подкрепа в периода на управление на Путин. Сега "Яблоко" намира подкрепа сред младото поколение, на което е близка неговата либерална политика, добрите отношения със Запада, борба с корупцията и авторитаризма. През септември 2017 година "Яблоко" разтрепери представителите на руското политическо статукво, като спечели местните избори в по-голямата част от районите на Москва. Партията се готви дори да отстрани кмета на руската столица Сергей Собянин, верен съюзник на Путин на изборите през септември 2018 година.

Кремъл би искал да си сътрудничи с Грудинин и Явлински и да ги превърне в конструктивна опозиция. Има слухове, че Кремъл обмисля възможността да започне диалог с двете партии, за да бъде формулиран бъдещият политически курс. А през ноември 2017 година Путин неочаквано се срещна с Яврински и му предложил "разработването на план за действие по отношения на Украйна", което не показва, че Путин е готов да се съгласи на по-либерален подход във външната политика, а че се опитва да научи гледната точка на опозицията, за да минимизира антикремълските настроения. 

Третата политическа фигура, която Кремъл трябва да има предвид, едва ли ще стане член на 

"конструктивната опозиция"

Антикорупционната кампания на Алексей Навални против руския елит, включително и Кремъл, става отражение на недоволството, нарастващо в обществото. Подкрепата за Навални съществено нарасна през последните няколко години, а движението му има офиси в 80 града в цяла Русия и организира най-мащабните протести през последните години. През февруари 2017 година пътят на Навални към президентските избори беше затворен, след като властите му повдигнаха обвинение в мошеничество. Но Кремъл не бърза да го изпрати в затвора, доколкото той е полезен номинален лидер на обществените протести, без да представлява (засега) непосредствена заплаха за Кремъл. Въпреки това Навални и много от неговите активисти ще прекарат няколко дни зад решетките по време на изборите, за да не могат да организират масови протести и да навредят на Кремъл.

Кремъл разглежда и се опитва да съедини различни стратегии с растящото недоволство в страната и увеличаващата се тежест на опозиционните гласове, защото времето, когато Кремъл просто можеше да игнорира недоволните, стремително изтича.  

В близките месеци и години руските власти ще бъдат принудени да вземат тежки решения за справяне с бедността, икономическата криза и очакванията на младото поколение, както и с все по-засилващите се призиви за реформи. Кремъл се надява да неутрализира заплахата от критиците като привлече в орбитата си част от днешните дисиденти. Дори да не успее с всички, то несъгласните, тези, които няма да искат да играят по правилата на Кремъл, въпреки всичко ще играят важна роля в това, как Путин ще решава проблемите с недоволството на обществото. 

В крайна сметка, никога преди опозицията не е била толкова важна за Путин, както сега.

Превод: Faktor.bg