Кремъл се опитва да "спечели и увеличи" своето влияние в Централна и Източна Европа чрез невоенни средства - като пропаганда и износ на енергия, затова и Съединените щати, и НАТО трябва да преосмислят стратегията си, заяви на конференция във Вашингтон, организирана от Атлантическия съвет на 17 юли сенатор Крис Мърфи (демократ от Кънектикът).
"Съединените щати традиционно разглеждат националната сигурност само през призмата на инвестициите във военно-техническо оборудване. Защо да не се мисли за
голяма инвестиция в енергийната независимост
на нашите партньори в Централна Европа като продължение на разходите за национална сигурност?" пита Мърфи, който е член на подкомисията по външни отношения с Европа и регионалното сътрудничество в Сената.
Според Мърфи енергийната сигурност ще бъде "големият въпрос" през следващите 50 до 100 години в отношенията на САЩ и европейския региона, затова Вашингтон трябва да изгради партньорство с Централна и Източна Европа, за да "останат лампите включени".
"Вместо просто да даваме съвети на Централна Европа за това как те да станат енергийно независими от Русия, защо всъщност ние открито не даваме пари за това?"
По неговите думи точно това прави Кремъл с подводния тръбопровод "Северен поток - 2", който той нарече
руска "инвестиция в националната сигурност"
"Северен поток - 2", който Русия се надява да завърши до края на годината, ще пренасочи доставките на газ под Балтийско море до Германия, лишавайки съюзника на САЩ - Украйна, от транзитни такси. Газопроводът, на стойност 11 млрд. долара, ще увеличи тежестта на Кремъл на европейския енергиен пазар" коментира демократът Мърфи.
Съединените щати имат потенциала да изпратят повече енергия за съседите на Русия, но трябва да се изгради допълнителна европейска инфраструктура, като пристанища за приемане на доставки на втечнен природен газ (LNG).
Вашингтон би могъл да спре европейската инициатива да инвестира в енергийни проекти на стойност 6 милиарда долара, казва Мърфи.
Инициативата стартира през 2014 г., за да засили сигурността на европейските съюзници след анексирането на Кримския полуостров от Кремъл. Финансирането до голяма степен е насочено към покриване на разходите за повече военни учения, ротация на войски, боеприпаси и оборудване.
"Мисля, че е правилно да инвестираме такива пари в проекти, отнасящи се до нашата стратегическа отбрана. Но също така смятам, че не трябва да си затваряме очите пред факта, че много от предизвикателствата, които Русия по-специално отправя към съюзниците ни от Централна Европа, излизат извън чисто военната сфера", убеден е американският сенатор.
През март Мърфи беше един от вносителите на законопроект, който предвижда да бъдат отпуснати 1 млрд. долара за подкрепа на американските публични и частни инвестиции в европейски енергийни проекти, включително изграждане на интерконекторни връзки, съоръжения за пренасянето на втечнен природен газ, както и възможност за обръщане на газовите потоци.
Сенаторът също така заявява, че инвестициите на членовете на НАТО в енергийната сигурност трябва да се отчитат като част от годишните разходи за отбрана. От членовете на Алианса се изисква да изразходват най-малко 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, което е недостатъчно, но американският президент Доналд Тръмп е принудил да се съобразява с това.
"Да оценяваме нашия принос в НАТО единствено по вноската в долари - това не е достатъчно", казва Мърфи.
"Смея да кажа, че трябва да бъде направена
преоценка на различните проекти, които НАТО реализира
Бих казал, че днес ние не разполагаме с достатъчно добър ресурс, когато става въпрос за реалните предизвикателства, пред които са изправени страните от НАТО."
В исторически план европейските енергийни тръбопроводи тръгват от Русия, която е един от най-големите световни производители на нефт и газ, на запад, през Източна и Централна Европа, което ограничава възможността други производители на енергия да участват на световния пазар.
Съединените щати и Европейският съюз насърчават развитието на нова енергийна инфраструктура в целия регион, включително тръбопроводи, които преминават на юг и на север от съществуващите и планирани терминали за пренос на втечнен газ на Балтийско и Адриатическо море.
Въпреки това, официални представители на Унгария, Полша и Чехия заявиха на конференция във Вашингтон, че няма достатъчно средства за проекти за диверсификация на енергията в региона, което подсилва стремежа на Мърфи да осигурява тяхното финансиране.
"Този, който говори за необходимостта да се отърсим от руското влияние, никога не е стъпвал в Будапеща, заявявайки, че има известни пари, които иска да инвестира тук, във нашата инфраструктура, за да можем да постигнем диверсификация", заяви Петер Сиярто, унгарски министър на външните работи и търговията пред присъстващите, след които настоящи и бивши американски представители на властта.
Унгария трябва да си купи от Русия цялото количество газ, необходимо за страната, защото в момента няма друга алтернатива.
Плановете за внос на газ от съседна Румъния са в застой, защото ExxonMobil и австрийският OMV са забавили производството на офшорния си проект в Черно море, казва Сиярто.
Хърватският терминал за втечнен природен газ все още не е изграден.
"Та, можем да говорим да се отървем от руския газ, но докато има някой, който наистина ще инвестира в проекти, другото е само приказки - бла бла", категоричен е Сиярто.
Превод: Faktor.bg