На 1-ви февруари президентът и вицепрезидентът не почетоха паметта на жертвите на комунизма в България. В предаването „Панорама” по БНТ, вицепрезидентът Илияна Йотова не даде ясен отговор защо са постъпили по този начин. Според нея „жертвите на комунизма и жертвите на фашизма са все жертви!“.
Какво може да означава това? Че жертвите на фашизма са по дефиниция комунисти и че жертвите на комунизма са по дефиниция фашисти? Че алтернативата е била само и единствено фашизъм, или комунизъм? И че репресиите извършени от комунистите не са били нищо освен реакция на репресиите на фашистите срещу комунистите? Е може да е имало и невинни жертви, но както е казано, покрай сухото изгаря и суровото!
Сега е времето да попитаме президента и вицепрезидента: Щом не почетоха паметта на жертвите на комунизма, ще почетат ли смелите българи съпротивлявали се на нацизма?
Припомням, че преди две години правителството обяви
21 февруари за Ден на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма
в България. На тази дата през 1941 година в дома на Никола Мушанов се е състояло съвещание на лидерите на опозицията, които се противопоставят на влизането на България в Тристранния пакт. Поискали са аудиенция при царя, но той отказал да ги приеме. Д-р Г.М. Димитров е бил арестуван, но успява да избяга и в емиграция създава организация „Свободна и независима България“ Предложението за отбелязване на тази дата бе направено от тогавашния министър на отбраната Николай Ненчев.
"Ежегодното отдаване на почит на опонентите на нацизма ще спомогне за утвърждаването на демократичните ценности", пише в решението на Министерския съвет.
Миналата година нито президентът Радев, нито вицепрезидентът Йотова, нито служебното правителство почетоха този важен за българската история ден! Не отмениха деня за почит, но просто го игнорираха. Очевидно желанието им е било тази дата и свързаните с нея лица да бъдат забравени.
Тази година ще бъде ли почетен 21 февруари от администрацията на президента?
Ще положат ли от тази най-висока държавна институция поне едно цвете в памет на тези мъдри и смели хора, които още през февруари 1941 година заявяват, че България не трябва по никакъв начин да обвързва съдбата си с агресивния режим на Хитлер, а да бъде част от семейството на демократичните народи - независимо колко рискован може да бъде един такъв достоен ход?
Ако не го направят, ще демонстрират, че не са никакви „антифашисти“, а
поклонници само и единствено на комунистическата партия
Известно е, че по това време Българската комунистическа партия не се противопоставя нито на присъединяването на България към Тристранния пакт, нито на разполагането на Вермахта на българска територия. Но когато четири месеца по-късно Германия напада Съветския съюз, българските комунисти започват въоръжена борба... срещу собствената си държава. С което доказват, че са им мили интересите не на тяхната родина, а на една чужда империя! Империя, която през следващите три години води двулична политика спрямо нашата страна. От една страна поддържа легация в София, от друга изпраща парашутисти и поводничари да извършват подривна дейност. Но когато в България е формирано правителство съставено от политици противопоставяли се на всяко сътрудничество с Хитлер, дори през периода, когато СССР снабдява германската военна машина с ценни суровини и горива, след консултации с Георги Димитров, Сталин обявява война на България. Когато комунистите идват на власт те малтретират както участвалите във властта докато България е член на Тристранния пакт, така и най-принципните демократи!
21 февруари е ден, на който трябва да изчистим белите петна от нашата история и престанем да позволяваме да бъдем манипулирани.
Повече от 20 години в българското общество се води неясния спор:
Имало ли е фашизъм в България?
За да си дадем ясен и недвусмислен отговор трябва да зададем два различни въпроса, които заслужават различен отговор.
1. Дали в някой период от своята история властта в България би могла да бъде определена като фашистка, или нацистка (двете са все пак доста различни)
2. Дали България попада в структурата на Хитлеровата нацистка империя.
Отговорът на първия въпрос разбира се е категорично не. В нито един момент, България не е била управлявана от фашистки, или нацистки режим. Макар Богдан Филов да философства, че България трябвало да намери този строй, който отговарял на особеностите на българския народ, така както фашизмът отговарял на италианския народ, национал-социализмът на германския, а комунизмът на руския, български тоталитарен режим така и не бива установен. Разбира се демократичната система заложена в Търновската конституция дегенерира. След 1934 година политическите партии са формално забранени. Лансират се идеи, че страната трябвало да се управлява от „умни хора“, не от партии, които пораждали само партизанщина и корупция. В крайна сметка властта се концентрира в ръцете на царя и след неговата мистериозна смърт, страната е оставена като влак без машинист. За разлика от последвалия комунистически режим, властта не е репресирала никой, който не се е занимавал с политика, не е участвал в заговори и казано по днешно му, си е гледал бизнеса. До появата на Вермахта на Балканите нито един от българските управници не е изразил никакви анти-семитски позиции и на никого не му е хрумнало да малтретира евреите или, която и да било етническа, или религиозна група.
Ако обаче се запитаме, дали България, след много усилия да остане неутрална все пак не скланя глава пред Хитлер и не приема да стане негов дефакто васал – отговорът няма как да не е да. На границата ни се ступва огромна войска и царят и правителството скланят глава. Приемат позорния закон за „защита на нацията“, който жестоко дискриминира българските евреи, макар да прокарват някои облекчаващи елементи. Позволяват нашата територия да стане плацдарм за нападение срещу други държави. Трябва да сме наясно, че действията на българските власти са продиктувани само и единствено от страх. (През зимата на 1940-41 Хитлер котка Югославия също да се присъедини към Пакта – нещо което тя прави няколко седмици след България. Така че през февруари 1941 и дума не може да става за планове за освобождаване на Македония). Разбира се Хитлер обещава на България Беломорието, но царят и правителството така и не събират смелост да проверят каква мирна ревизия бихме получили от Гърция, ако им гарантираме, че няма да позволим на Вермахта да пресече през наша територия без бой.
Когато в Белград е извършен преврат, Хитлер решава да нападне едновременно Югославия и Гърция и след като Германия става пълен господар на техните територии, тя предава Македония, Беломорието и Западните покрайнини на България за „администриране“. „Обединението“ обявено от българското правителство не е признато от нито една страна. Превръщането на България в дефакто васал на Хитлер не означава, че тя няма възможност да взема решения, или че не носи отговорност за тях. Но те са сведени до две възможни тактики: 1. Ентусиазирано да изпълнява всички желания на своя сузерен, с надежда да бъде възнаградена. 2. Да сътрудничи, но да се опитва да сведе това сътрудничество до възможния минимум. За разлика от комунистическия режим спрямо Съветския съюз, през периода март 1941 – септември 1944 българските власти възприемат втората тактика. България изпраща и окупационен корпус в Сърбия и така освобождава части на Вермахта за други операции. Българските власти отправят предизвикателство към Хитлер като
не му предават евреите,
които са били под български контрол преди идването на Вермахта. Но му предават тези евреи, които Хитлер сам е завладял и е предал на България за „администриране“.
Не бива да се лъжем. Периодът на де факто васалитет не е славен ден в българската история. Затова трябва да се гордеем с тези смели политици, които през февруари 1941 се противопоставят на реалния отказ от суверенитет. Но трябва още повече да се срамуваме от тези чужди, съветски агенти, които тогава приемат васалитета спрямо Хитлер, но четири месеца по-късно тръгват на война срещу България.
Те нямат никакво морално право да се кичат с прозвището „антифашисти“. По принцип не е важно срещу кого се бориш, а за какво се бориш. Ако целта ти е да направиш България васал на една чужда империя и отношението ти към нацизма е функция на отношението на Съветския съюз към него, значи не си нищо друго освен враг на демокрацията и враг на България. Ако влезеш в бой, в името на чужда империя и загинеш – няма как да бъдеш признат за жертва на нищо освен на собствените си заблуди.
Герои са тези, които са се противопоставили на всяко сътрудничество с Хитлер, защото са искали България да е свободна и демократична. Тези хората тогава са били преследвани, или най-малкото игнорирани от властта приела да сътрудничи с нацисткия диктор. След 1944 година, повечето от тях са били още по-жестоко репресирани от комунистическия режим. Това са хората, които трябва да бъдат запомнени и почитани. Това е темелът, върху който може и трябва да стъпи нашата демокрация.
Ще се сетят ли президентът Радев и вицепрезидентът Йотова за тях на 21 февруари? Ще запазя своето предположение за себе си. Понякога се случват и чудеса!