Поглъщането на Беларус винаги е било цел на Москва – още по времето на Елцин. Москва все се надяваше, че аха-аха и Лукашенко ще се съгласи шестте беларуски области да влязат в Руската федерация. Но Лукашенко разочарова Москва – не поиска да се откаже от властта си и да се превърне в мински секретар на областния комитет. Тази борба преди вървеше прикрито, а сега – съвсем открито.
Подобни разговори се водеха между московските експерти, но новото е откровеното изявление на Лукашенко за това, че Москва го шантажира, предлагайки икономическа помощ срещу влизането на Беларус в Руската федерация.
Струва ми се, че още през 2019 година ще възникне доста кризисна ситуация - изборът на Лукашенко. Москва 20 години се надяваше, че Лукашенко ще доведе Белрус в Русия, а сега най-накрая той твърдо отговори, че няма да стане и дори проведе съвещания с всички служби за сигурност по повод заплахата за независимостта.
Затова предполагам, че Москва непременно ще използва предизборната кампания
да свали Лукашенко
и да осъществи целите си.
Най-интересният въпрос е ще има ли отпор вътре в Беларус?
Като заслуга на Лукашенко – както го наричат - последният диктатор в Европа – бих записал това, че през последните 20 години все пак запазваше независимостта на държавата и през това време беше създадено определено национално съзнание.
През 1991 година националното съзнание на белорусите и украинците беше невъзможно да се сравнят – мнозинството белоруси ментално си оставаха "съветски хора".
Мисля, че централният въпрос е в това – ще успее ли Лукашенко да запази контрола над силовите структури и да ги оглави в защита на белоруската независимост. Със сигурност агентурата на Москва там работи активно. Мнозинството от населението безусловно иска съхранение на независимостта на Баларус и Лукашенко може да се превърне в лидер на национално-освободителното движение там.
Но не познавам отвътре ситуацията - ще подкрепят ли Лукашенко?
Това, че неговата ясно яртикулирана позиция за независимост на Беларус ще бъде подкрепена от мнозинството на народа е безспорно. Въпросът е другаде – ще бъде ли подкрепена и от силовите структури, които сега се подчиняват на Лукашенко.
Не, вече нищо не може да предизвика патриотичен "взрив" в Русия. Темата "Крим-е-наш" вече е изчерпана и един от основните фактори, които удържат Путин от директно нахлуване в Украйна – защото вероятността за това е голяма – е, че в Кремъл разбират: това няма да предизвика никакъв ентусиазъм у руския народ и Путин няма да получи от това никакви рейтингови плюсове.
Но те не живет само от рейтингите – това е имперската философия.
Аз не съм съгласен с мението, че СССР имаше идеология, а сегашната руска власт няма.
Имат си идеология - това е рашизмът, империализмът
И тази идеология не е по-малка от хитлеристката – цялата външна политика е ориентирана към възсъединението на разделения народ, обединението на руските земи.
Нали всичко това беше мантрата на германската външна политика от 30-те години.
Имперските комплекси са присъщи не само на Путин, но и на голяма част от руския елит. Ако Беларус бъде завладяна, това, разбира се, ще влоши положението на Украйна. При цялата двойнственост на позицията на Лукашенко – все пак той никога не е одобрявал нито анексирането на Крим, нито присъствието на руските войски. И докато съществува заплаха само за Беларус, Лукашенко ще играе с Украйна, и той вече направи първата крачка – противопостави се на Москва като лидер на независима държава.
С последното си изявление той почти изгори мостовете с Москва.