Тромавите и закъснели реформи, тероризмът по Коледа и икономическата несигурност са проблеми от един порядък, които затормозяват живота на европееца днес. Липсата на адекватни решения става все по-очевидна. Радикализирането по линия на национализма е възможно най-грешният отговор. Ако допуснем краен радикализъм, популизъм и национализъм да са реакциите на проблемите в Европа, тогава ще влезем в опасната спирала на тежки обществени конфликти, които ще способстват за появата на нови диктатури.
Ако сега европейските общества не бъдат успокоени, то всички сме обречени да преживеем нови междунационални и граждански катаклизми на Стария континент. От тероризма през сепаратизма и национализма до антиелитарните бунтове - революциите в Европа са факт.
Класическият въпрос – Революции или реформи?
Несигурността, която изпитва европеецът, е колкото социално-икономическа, толкова и свързана със сигурността. Чувството за незащитеност и тревога от непредсказуемото бъдеще в личен и обществен план стресира обществата в целия континент.
Индикациите за новия обществен страх бяха ясно дадени, но урокът не беше разбран от елитите. Брекзит беше забравен като причина и се превърна в бюрократизиран процес. Европейските чиновници и националните правителства заровиха главите си в официалните договорености по юридическото и икономическо оттегляне на Великобритания.
Политическите клишета трансформират проблема, но не го решават. А това доброволно оттегляне на най-смелото и най-демократичното общество от ЕС, вместо да се анализира като обществен феномен и ново социално очакване към властта, вече се дава за едва ли не позитивен пример от популистите.
И ако Островът(Великобритания), с консерватизма на своята вековна традиция, мина през безболезнената форма на референдума, то френската традиция на революции, контрареволюции и режими започва сега.
И за разлика от Обединеното кралство, континентална Европа явно ще развие много по-конфликтни форми на протест.
Европа на Моленбек
Грешките на Европа са експлоатирани за целите на политиката на Кремъл.
Днешните герои на бунтовете, социално слабите и голяма част от младите терористи, са отгледани в Европа. Те не са плод на либералните ценности, както се опитват да ни внушават антиевропейските и проруски философии на режима в Кремъл. Напротив, настоящите проблеми на западната цивилизация са следствие от нарушения в пазара и пренебрегването на човешките права и свободи в ценностен план. Следствие са от размиването на основната либерална ценност – свободният човек и смазването й от институционалната власт на свръхмощни администрации и пренебрежителното отношение на професионално изградените елити.
Пренебрегването на човека като основна ценност, съпътствано от обратната на либерализма, десетилетна културна и социална сегрегация на младежи в полугетата на европейските градове, съчетани с ударите на скорошната финансова криза, бюрократизирането на европейските институции и страха от реформи в националните политики родиха днешните проблеми.
Младите бедни и озлобени деца са отгледани в Европа. Така че, опитът на новите национал-консервативни популисти - националисти да представят конфликтите като сблъсък на религии или цивилизации е лъжовен и обслужва само ескалацията на напрежението. Отчитането на реалността, като резултат от загубата на европейските ценности, е критичният поглед, който единствен може да роди новите решения.
Днес, след поредния атентат в Страсбург, трябва да признаем, че в европейските затвори и гета някой се е занимавал с лошите момчета на Европа, някой се е грижил за тях и е намирал „решение“ за тежката им социална съдба. Трябва също да признаем, че липсата на самочувствие за социална реализация на младите е подхранвано от разрушителен национализъм, удобен за целта на Путин да разбие ЕС.
Новата битка за свобода
Страховете от тероризъм, бежанци, обедняване и обезсмисляне на ценностите ни са експлоатирани перфектно за политическите кариери на националистите и новите проруски „консерватори“ и в България. Най-парадоксалният пример е как корумпирани патриоти сега стават ревностни воини на Християнството.
Необходимите добри политици днес трябва да са със силна социална чувствителност, защото е нарушено усещането за справедливост и ценности в обществото. И няма нужда да се отказват от най-висшите ценности, а просто битката за тях трябва да бъде спечелена отново.
Днес в Европа не трябва да се срамуваме да издигаме свободата в култ, а трябва да се борим за нея. Тя е най-силното оръжие.