Поробени и поробители, спасители и спасени

Червената армия не е освободителка - на мястото на разгромения нацизъм тя въдвори чистокръвен сталинизъм

Димитър Бочев, специално за Faktor.bg

                                           „Всяка измислена история може да стане реалност.”
                                                                                                 Корнелия Функе

Лакейщината на социалистите (разбирай: неокомунистите) ни към кремълските им господари не знае граници. Ден след ден те демонстрират колко подвластни са на Путин и компания. Казвам подвластни, защото става дума не просто и само за съобразяване на дейността на БСП с интересите и целите на Москва – става дума за пряко упражнявана власт на кремълските политически и олигархични (как да ги разграничи човек?) кръгове над БСП. Докато кажи-речи половин век старокомунистите ни бяха официално обвързани с Кремъл, неокомунистите ни са обвързани неофициално, но в не по-малка степен.
Свидетелства за тази пагубна за националната ни независимост лакейщина през последните две-три десетилетия – бол и бол. Последното свидетелство е начинът, по който столетницата ни реагира (респективно: не реагира) на кремълските твърдения, че, видите ли, в хода на Втората световна война червената армия е спасила българските евреи от изтребителните нацистки концлагери. А трябваше да се реагира на всички равнища, защото, колкото и абсурдни да са, тези твърдения са официални – правителствена руска политика са. Направени от външнополитическия говорител на Кремъл, те придобиват особена стойност и засягат директно или индиректно всички ни: и управляващата коалиция, и редовите граждани. Въпреки очевидното си безпокойство от 

очевидните лъжи на Москва,

 правителството ни по моя преценка не отговори с нужната непоколебимост на наглите претенции на Кремъл. Гражданството ни пък не реагира изобщо. То е гражданство не българофилско, а русофилско, че и русоидно – русофилска и русоидна е съответно и реакцията. Защото отсъствието на реакция е също реакция. Ние – учи Молиер – сме отговорни не само за това, което вършим, а и за онова, което не вършим, за всичко, което от нехайство, от малодушие и страх отказваме да предприемем, колкото и да го иска от нас конкретната политическа ситуация. Така че (особено на политическото поприще) бездействието е също действие.
Та тъкмо на такова действие чрез бездействие станахме свидетели тези дни. Да тръгна сега да обяснявам цялата операция по спасяването на българските евреи, значи да подценя компетентността на читателя. Искам само мимоходом да отбележа, че тази операция е общонародна – в нея участваха и водещи български политици и парламентаристи, и православната ни църква, и царският двор, и редица обществени и частни сдружения, и масовото българско гражданство. Не участва (или почти не участва) само Българската комунистическа партия. За нейно извинение ще отбележа, че в онова време като забранена от закона особени опции за участие тя нямаше. От което обаче съвсем не следва, че нейните наследници днес трябва да си мълчат, когато една империя изопачава историческата истина в наша национална вреда. Защото червената армия няма никакво, абсолютно никакво участие в акцията по спасяването на българските евреи. Да отречем или дори само да премълчим фактите, да не реагираме подобаващо, когато тези факти нагло се преиначават и изопачават, значи 

да се себеопозорим

Така се себепозорят ден след ден родните социалисти. Но заедно със себе си волно или неволно (май че по-скоро волно, отколкото неволно) позорят и България, и нас, техните политически противници, дори. Позорът започна още непосредствено след деветосептемврийския преврат, когато десетки от народните ни представители, организирали подписката в защита на българските евреи, бяха убити. Спасените наши евреи пък споделиха с българските си съграждани робството, което агресията на червената армия в страната ни въдвори. Армия, която партийната идеологическа пропаганда тържествено провъзгласи за освободителка. В очите на Путин и путинистите тя и до днес е такава. А от седмица-две е за руската външна политика и армия-спасителка.
Подобна интерпретация е не само гавра с онези родолюбиви и човеколюбиви българи, което преди повече от седем десетилетия намериха доблестта да се противопоставят на Хитлер и военната му машина и да не позволят българските евреи да бъдат депортирани в газовите камери и крематориумите на Дахау и Освиенцим – подобна интерпретация е гавра и със спасените. Които много добре знаят кой и на каква цена ги е спасявал. Всеки народ има правото да знае историческата истина за себе си. Всеки – и най-вече най-изстрадалият измежду всички народи: еврейският. Не са много историческите подвизи, с които ние, българите, имаме основание да се гордеем. Спасяването на евреите ни аз окачествявам като един от тях – може би най-великият, най-хуманният подвиг на предците ни. С външнополитическото си поведение 

Кремъл посяга да ни го отнеме

 и да си го присвои. А всички онези национални политически сили и групировки, които не оказват съпротива на това посегателство, се превръщат в неформални съучастници на този престъпен акт. На който, докато БСП и „Атака” мълчаха в знак на солидарност с фалшификаторите на националната ни история, правителствената ни коалиция не реагира с нужната непоколебимост.
Дори когато е прогонвала нацистките пълчища от една или друга европейска държава, червената армия трудно може да бъде окачествена като освободителка. Защото на мястото на разгромения нацизъм тя въдвори онзи чистокръвен сталинизъм, който с нищо не бе по-добър от хитлеризма. Що се отнася до нашата страна, която никога не е била нацистка или дори само фашистка държава, въпреки немалкото си несъвършенства, монархическа България е била истински земен рай в сравнение с развилнелия се повсеместен следдеветосептемврийски терор. По своя произход този терор е съветски, сиреч червеноармейски.
Да вървим конструктивно напред, към препоръчаните от поета „светли бъднини”, можем, само ако стъпим здраво върху историческата истина за себе си и света. До тази истина няма да се доберем, като гадаем какво би могло да се случи, ако едни или други минали събития се бяха развили така или иначе. Историята (близка и далечна) е затворена страница – тя вече е прокарала границата между поробители и поробени, между спасители и спасени. Историята е достоверна, доколкото е написана с кръвта и сълзите на милиони. От нас, потомците, се иска само да я прочетем. Добросъвестно.