Родният му град е побратимен с квартала, където Ердоган започва проекта на живота си
Светослав Пинтев
Фамилията на Пенчо Кубадински идва от името на родното му село Кубадън, което е обявено от него за град Лозница на 4 септември 1974 г.. Дали това е причината там толкова да го тачат? Надали…
ДПС издигна в града паметник на Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на НС на ОФ, сочен за едно от главните действащи лица във Възродителния процес. Звучи абсурдно, но е факт.
Какво става?
Инициатор на този странен акт е един бивш кмет на града, който през 2004 г. пък инициира от името на Движението отменянето на посмъртното почетно гражданство, дадено на бившия комунистически велможа. А сега е на съвсем друг акъл? Защо?
Въпросният кмет е осъден, че е пренасочил едни 662 272 лева, ала това е съвсем друга тема. Но пък ни навежда на мисълта, че обикновено
в дъното на всяка загадка са парите
Дали и тук е така? Господ знае, но мистериите около Кубадински и родното му място са наистина много.
Ще се постараем да им хвърлим само един бегъл поглед…
Решението за издигането на паметника и откриването му навръх 6 септември, на общинско място, е взето през миналата година от общинския съвет на Лозница с пълно болшинство на съветниците – 12 от ДПС и 5 от ГЕРБ, както faktor.bg първи писа.
БСП, разбира се, подкрепя инициативата и официално ще участва в церемонията по откриването на паметника”. Това се казва единство.
Поведението на ДПС е наистина повече от странно, защото през 2004 г. общинският съвет на града, който наистина Кубадински е нагиздил по примера на живковия Правец, гласува той да бъде обявен за почетен гражданин. Тогава обаче именно ДПС се намесва решително, като организира на пожар подписка, събира необходимите подписи от околните села и почетното гражданство на Кубадински е отнето само един месец по-късно. Двигател на всичко това е не друг, а бившият днес кмет, който миналата година прокарва издигането на паметника. Неведоми са и пътищата на родните партийни дейци…
Сигурно знаете, че Пенчо Кубадински е един от най-дългогодишните членове на Политбюро на ЦК на БКП, задържал се е на проветривия връх на Партията и държавата цели 24 години,
любимец на недоверчивия Тодор Живков
Знаете несъмнено, че ловуването е всепоглъщащата страст на Кубадински, а за салтанатите около ловните му дружинки се носят легенди. Чували сте, разбира се, за трапезите и трофеите му. Да не говорим за ловните излети на Тодор Живков и свитата му, организирани от него, на които се чертаят съдбините на държавата. Ала той ловува много повече от всички останали взети заедно, носи трофеи в индустриални количества.
Казват, че само за сафари на Пенчо Кубадински в Африка – Мозамбик, Ангола, Зимбабве, Танзания и Бог знае още къде, са похарчени милиони. Отива например в последната страна, в Дар ел салам, извиква посланика и касиера, после групата потъва за месец в саваната.
Чували сте вероятно и историята, шепната от уста на уста през социализма, че Кубадински убива човек от персонала по време на лов в резервата Кормисош. Грешка била станала.
Членът на Политбюро на ЦК на БКП се хвали с убит архар
„Бай Пенчо обичаше няколко неща - лова, Партията, разбира се, др.Тодор Живков“, и мазните борби“. Това казва за Пенчо Кубадински последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов пред микрофона на Светослава Рудолф в тв поредицата й „Мистерии и факти“. Ала това е популярната страна на тази фигура?
А другата?
Нея ни я спестяват, и преди, и сега.
Знаете ли например, че Пенчо Кубадински е говорел свободно турски, живял е под един покрив с баш пехливанина на Лудогорието Юсеин Мехмедов, даже от една паница хапвали, бил е приятел с дългогодишния турски премиер –левичар Бюлент Еджевит , който е министър-председател на съседната държава цели 5 пъти. Той е човекът, заповядал окупацията на Северен Кипър през 1974 г, за което знак е кодовата фраза на военния му министър, че войската е готова: „Айше трябва да отиде на почивка". Пак Еджевит години по-късно праща хора да заловят лидера на кюрдите, борещи се за независимост, Абдулах Йоджалан. После го затваря завинаги. През същата тази 1999 г., в която е заловен кюрдският водач, Турция става кандидатка за членство в ЕС.
Кубадински даже е пращал на петкратния премиер Бюлент Еджевит, доживотен лидер на „Демократичната Лява партия“ на Турция, луканки и суджуци, когато военните го тикват в затвора след преврата през 1980 г. Разказвал го е и в свои интервюта.
Еджевит, който след това се връща на власт и изкарва във върховете чак до 2004 г., когато партията на Ердоган го посича, му бил изключително признателен за този жест и написал сърдечно благодарствено писмо. Дори искал да свидетелства в негова защита по обвиненията за ролята му във Възродителния процес. Щеше да е интересно.
Такива контакти през социализма задължително прикриваха и други. Днес можем само да гадаем какви връзки е имала БКП с неговата лява партия.
А знаете ли, че родният град на Кубадински Лозница днес е побратимен с квартала в Истанбул , наречен
Кючукчекмедже или Малко чекмедже
Чекмеджето може да е малко, но в него се изливат милиарди. Ердоган тази година се кани да започне да осъществява мечтата на живота си, лебедовата си песен, а тя минава точно през този квартал.
Турският президент ще вкара в този квартал наистина космически суми, за да направи
канал успореден на Босфора
Наречен е „Канал Истанбул“. „Това е най-големият проект в историята на Турция, представляващ стратегическо значение за страната. Ние сме готови за неговото осъществяване“, заяви Ердоган на конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Турция.
Маршрутът на Канал „Истанбул“ ще започва южно от езерото Кючукчекмедже, ще премине през изкуствените водоеми Сазлъдере и Теркос и ще излезе на брега на Черно море при селището Дурусу. Източно от бъдещия канал, но много близо до него ще остане сегашното основно летище на Истанбул „Ататюрк“ и новото, което се строи в момента близо до черноморския бряг. Някои от кварталите на мегаполиса ще останат от западната страна на новия воден път. Сред тях е и Авджълар, известен като „малката България“ заради многото наши изселници, които живеят там. Новият канал ще трябва да е с дължина 45 км, дълбочина 25 м и ширина 150 м на повърхността на водата и 120 м на дъното. Тези параметри ще позволят през него да преминават значително по-големи кораби и танкери, отколкото сега може да пропусне Босфорът.
За сведение.
Паметникът, издигнат с подкрепата на ДПС
Дали нещо от милиардите не е стигнало и до Лозница?
Много странен пъзел е това...
Защо ДПС реши да вдига паметник на Пенчо Кубадински в родния му град е пълна мистерия, която явно има дълбоки корени.
Надали е заради неговите многобройни ловни трофеи, любовта към мазните борби или забраната на абортите, която предлага навремето, нито заради ергенския данък, който налага.
Та Кубадински е една от водещите фигури във Възродителния процес, въпреки че след 10 ноември 1989 г. той твърди, че се е противопоставял енергично на преименуването на турците. Поне вътре в Политбюро. Дори да е имало такива сблъсъци, трудно е да си ги представим.
Мустакатият партиен големец още от началото на 1985 година ръководи специална временна комисия, която координира провеждането на „Възродителния процес“
Надали от Движението са повярвали с тридесетина години по-късно на показанията на Кубадински пред прокуратурата през април 1990 г.
Той отрича, че е главно действащо лице на Възродителния процес и прехвърля цялата вина на Тодор Живков. Ето
част от показанията му:
„Твърдя, че т. нар. щаб не е съществувал, а беше група, която от началото до края на процеса се ръководеше от Живков и той сменяше хората в нея както си иска. Аз съм участвал в групата, но никога не съм бил ръководител. Как мога да бъда ръководител, след като групата се ръководи от Живков“.
Ясно е, че по онова време Първия ръководи всичко, но се твърди, че оперативното ръководство е поверено именно на Кубадински. На този фон невероятно звучат твърденията му пред следствието, че се е противопоставял „яростно“ на преименуването на част от турците. Показанията му бяха публикувани преди време от desebg.com Ето какво още казва той:
“След заседанието на Политбюро групата се събрахме при Живков. Той постави въпроса, че процесът на преименуване да продължи и да се разрасне в цялата страна. След като чух становището на Живков, изразих моето мнение, че не бива да се сменят имената по този начин, прибързано, на основната част на населението, а трябва да продължат в Южната част на България, където те вървяха и в някои райони на северната част на Родопите.
Смятал съм, че централната част на Кърджалийски окръг основната група от около 160-200 000 души не трябва да се закача. Такова становище изразих и по отношение на Лудогорието. Мотивировката ми беше, че в света знаят, че в България има турско население и не можем да обясним как това население е изчезнало.
Второ, предупредих, че
Турция е наша съседка, зад която стои Америка
и други големи капиталистически страни. Предупредих, че ще има непредвидими последствия. По отношение вътре в страната те не познават манталитета на турците в Делиормана и там положението може да стане взривоопасно. Тези думи отправих към министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.“
Кубадински отива по-далеч, ако се вярва на думите му. Той твърди, че по-късно е е нападнал остро министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, като го попитал направо кой му е разрешил да използва оръжие и да всява паника сред населението.
Тодор Живков му се скарал за това своеволие. Първия се обърнал към него и грубо му отвърнал: „Кой ти разреши да критикуваш така министъра? Ако трябва и хора да падат, но процесът на преименуването ще върви”.
Дали наистина ДПС е повярвало на това с едни 28 години закъснение. Всичко се случва, но в приказките на Шехерезада.