Обявяването на хибридната война за напълно нов тип война е погрешна теза. Ние се занимаваме със същия дявол, който вече сме виждали в миналото, но този път Русия използва нови високотехнологични инструменти и методи. Това казва в интервю за Жорж Белтадзе Марк Войгер - бивш специален съветник на генерал-лейтенант Бен Ходжис, бивш командващ армията на САЩ в Европа, публикувано в news.postimees.ee.
„Аз обикновено се шегувам, че хибридната война в руски стил е толкова стара, ако не и по-стара от Съединените американски щати, тъй като използва методи, които могат да бъдат описани като "хибридни" поне от 18 век. Интересното е, че това може да бъде проследено съвсем точно още след първото анексиране на Крим от Руската империя по време на императрица Катерина II. Обръщайки се към другите Велики сили на Европа със своя манифест от 19 април 1783 г., тя използва същите аргументи и същата гама от инструменти, с които е извършено присъединяването на полуострова - политически, дипломатически, правни, културни, икономически и разбира се разузнавателни. Всички те са в арсенала и на президента Владимир Путин, който през март 2014 г. анексира Крим. В известен смисъл тази дата – 19 април 1783 година, може да се счита за рождения ден на руската хибридна война“, аргументира позицията си Войгер.
По думите му зад тази руска политика стои оправданието „да защитим хората там" - и тогава, и в настоящия момент.
„Този вид оправдание се използва от 1774 г. и през целия 19-ти век всеки път, когато царската Русия се намесва на Балканите, които тогава са били под османско владичество. По това време руснаците твърдят, че са там, за да защитят православните християни в региона. По-късно през 20-ти век Съветите използват подобен претекст, когато нахлуват в съседните страни – тогава те твърдят, че има нужда да ги пазят от прииждащите отвсякъде работници, посочва американският експерт.
Според Войген причините да говорят, че хибридната война е ново изобретение са многобройни.
„Хибридната война има множество силно интегрирани компоненти, като използва и голям арсенал от елементи, характерни за
кибератаките и информационната война,
в този смисъл за някого тя може да изглежда като чисто ново военно оръжие.
Терминът "хибрид", който е латинска дума и означава "дете от смесен брак", бе приет от НАТО през лятото на 2014 г., за да се подчертае комбинацията от военни и невоенни средства, използвани в този вид война. Много хора предположиха, че тъй като този термин е съвсем нов, то тогава и война трябва да е от нов тип. Дори руснаците първоначално я наричат "война от ново поколение", но това е погрешно название, тъй като Путин и неговият режим разполагат реално с дебел и подробен учебник, от който да се учат. Те не трябва да преоткриват топлата вода, или да започват от нулата, но очевидно инструментариума, с който водят тази война в днешно време, включва много нови елементи. Руската хибридна война днес може да бъде сравнена с хидра, древно митологично създание - има политическа "глава" и множество пипала. Още през 20-те години съветските военни стратези, като Александър Свечин и други учени са наложили концепцията за „политическа война“ като централен елемент на съвременната война“, обяснява бившият съветник на Ходжис.
По думите му именно тази концепция е била преосмислена и силно използвана в съвременната версия на хибридната война на Русия в така наречената доктрина "Герасимов", която, разбира се, не е лично изобретение на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия генерал-войник Валерий Герасимов, тъй като тя се основава на дълбоко институционализирано знание в рамките на руското военно мислене. Освен това за постигането на своите цели руската хибридна война използва и юридически, дипломатически, разузнавателни, социално-културни, икономически, финансови и инфраструктурни инструменти, насочени към останалите народи или руското население, както в страната, така и в чужбина.
„Определено кибернетичните действия са един от
най-опасните и разрушителни методи,
тъй като могат да разрушат енергийната инфраструктура, финансовите системи и т.н. Самата пропаганда обаче не може да оправдае движението на руските войски. И за тази цел Кремъл се нуждае от някаква правна обосновка. По този начин стигаме до един от най-важните елементи на хибридната война, която обикновено не се обсъжда много, но той е наистина важен. Това, което правните експерти в САЩ наричат "война на закона" или „правна война“. И тя е свързана с начина, по който руснаците използват международното право като оръжие; начинът, по който го дефинират; начинът, по който го експлоатират и начинът, по който манипулират международната система, представяйки го като средство, което оправдава действията им. Това не означава, че действията им са законни. Но това помогна на Русия да създаде квази-правната рамка, за да оправдае придвижването на войски в Крим, Грузия, Молдова, окупирайки там цели територии.
Руското законодателство е толкова опасно, защото може да създаде алтернативни правни реалности, които са и в основата на фалшивите новини.
Целият свят знае, че руснаците лъжат,
но когато го описват като правен въпрос, за съжаление става много трудно да се противопоставят или оборят подобна законосъобразност. Западът трябва да се съсредоточи върху този въпрос - законодателната база, разглеждайки я в контекста на международното право” категоричен е експертът.
На въпрос защо Русия избира хибридната, а не конвенционалната война, Марк Войгер обяснява: “На първо място, когато Русия се чувства ограничена от съществуващата международна система и от споразуменията за сигурност в Европа, тя прибягва до нелегалните средства на хибридната война. Самото стартиране на открита конвенционална агресия с цел окупация, без да е създадена някаква правна обосновка за това, не винаги е възможна.
Второ, руснаците използват хибридната война, за да дестабилизират стратегическите си съперници в Европа и САЩ. Те знаят, че не могат да спечелят конвенционална война срещу Запада, тъй като способностите на НАТО определено са много по-големи. Човек трябва само да погледне размера на военните бюджети на страните членки, броя на войниците и т.н. Нашата страна има огромно предимство. Не зная обаче дали руснаците си дават сметка каква кутия на Пандора са отворили с този вид война, която водят.
И трето, след Студената война Западът някак понижи стража си, така да се каже, и насочи вниманието си в друга посока. По този начин, чрез използването на хибридни методи, Русия се опитва да забави или дори да предотврати последващ отговор на Запада. Или дори да убеди Запада, че изобщо няма руска заплаха. Така че те могат да постигнат целите си, противопоставяйки ги на целите на своите опоненти, без непременно да прибягват до конвенционален отговор.
Отвън хибридната война изглежда доста сложна, тя ясно показва възможностите на военната администрация, способността да мисли напред, оперативната съвместимост на различните видове институции. До къде може да стигне това взаимодействие? Можем ли да видим някои нови елементи в близко бъдеще - това са все въпроси с повишена трудност“, обяснява експертът и добавя:
„Всъщност това е най-голямата опасност, която крие всяка една хибридна война. Не знам дали руснаците разбират каква кутия на Пандора са открили с този вид война. Има много фази, преди този процес да се превърне в конфликт. Така че никога не можете да сте сигурни дали информационната кампания, която е започнала Русия, всъщност не е само началото на едно разрушително действие, или пък малките зелени човечета в крайна сметка няма да последват развихрилата се пропаганда. Но не е възможно през цялото време да се използва един и същ шаблон”. Герасимов подчертава, че всички войни са различни. Но със сигурност има и други елементи, които не сме виждали или които излизат на преден план на военната сцена, за сметка на други. Затова все още може да има изненади в бъдеще, предвид обстоятелството, че Русия няма да се откаже от нейната хибридна война, за съжаление, смята Марк Войгер.
Според него най-сериозният проблем за Запада от военна гледна точка е обстоятелството, че хибридната война всъщност действа в една определено сива зона, което прави опасността за така известния член 5 много висока. Ако се погледне доктрината на Герасимов, фазите от 1 до 4 са свързани с невоенни средства (5 и 6 са пряко свързани с конкретни военни мерки). Но какво би представлявала една евентуална атака срещу НАТО? Това е сериозен въпрос и алиансът определено работи усилено, за да намери решения.
Войгер счита още, че трябва да имаме предвид и това, че за да се противопостави на хибридната война Западът трябва да изгради устойчивост в рамките на различните общества. Той е категоричен, че без значение дали става въпрос за държавите, които са под пряка заплаха от Русия или страни, където обществата искат да разбере какво точно се случва, трябва да се провеждат информационни и образователни кампании по отношение на фалшивите новини, които са част от хибридната война на Русия.
Освен това
корупцията трябва да бъде изкоренена,
защото това е един от най-мощните и широко използвани хибридни инструменти от Русия.
„Кремъл не се колебае да се възползва и от нестабилността на политическата система. Русия няма нужда непременно да извършва военни атаки срещу определена страна, ако може да манипулира политическата й система, спечелвайки благоразположението на правителството към Русия.
Също така трябва да се обърне особено сериозно внимание на съществуващите проблеми, свързани с местното рускоговорящо население. Всички гранични въпроси с Русия трябва да бъдат решени. Всички знаем какво се случва в Грузия с Южна Осетия, където Русия постепенно премества административната линия все по-дълбоко в територията на суверенна Грузия. Освен това и в Естония Русия наскоро отказа да финализира граничния спор. Това също е част от техниката на законотворчеството, която се прилага от Кремъл“, коментира още Войгер.
Запитан как ще реагира НАТО, ако хибридните действия на Русия задействат член 5 – дали съюзът ще реагира по същия начин или ще действа конвенционално, американският експерт обяснява, че е изключително трудно да се даде отговор на този въпрос.
„Няма съмнение, че всички действия, които преминат прага по член 5, ще срещнат решително противодействие от страна на НАТО. Блокът вече очерта ясно "червената линии" за Русия, като увеличи присъствието на съюзнически войски в балтийските държави. НАТО също така увеличава готовността и способностите си да реагира. Но дали сме точно там, където искаме да бъдем? Дали всички наши системи са в идеално състояние? Макар че същото се отнася и до Русия. И въпреки че не сме изправени срещу един всемогъщ противник, не е изключено Москва да се опита да ни изненада неизвестно как и къде. Но ние все повече можем да предугадим нейните действия и освен това най-важното - Западът е много по-сплотен и изпълнен с решимост, отколкото преди четири години“, казва на финала на разговора Марк Войгер.
Превод: Faktor.bg