Димитър Иванов
Преди месец Корнелия Нинова отпразнува 2 години от заемането на лидерския пост в БСП. Но юбилеят определено не роди празнична атмосфера в обкръжението й.
Защото основният въпрос, които вече витае на „Позитано” 20 е не колко още ще избута Нинова като лидер, а направо кой ще я смени. Предположенията завъртяха две имена, които отдавна предивзикват кошмари в деня и в съня на „другарката от Крущовица” – тези на Мая Манолова и на Илияна Йотова. А най-голямата драма за Корнелия Нинова е, че и да спечели, и за загуби следващите парламентарни избори, все налива вода в мелницата на двете си спрягани конкурентки.
Не е тайна, че Нинова оглави БСП с една основна мисия: да свърши черната работа по „събуждането” на партията, обхваната от пълна летаргия при управлението на Мишо Миков. Изборът на Нинова стана по начин, който показа, че граници няма да има и всичко в преследването на тази цел ще бъде позволено. Не можем да отречем, че „другарката от Крушовица” мина през тежка битка. Но тези, които бяха решили, че тя е точният човек за БСП, този път не допуснаха изненади (на предишния конгрес номерът не мина и Нинова изостана с малко пред избрания Миков). И този път Нинова спечели с малко пред Миков. Но с много солидна подкрепа зад гърба си.
Подкрепа от хора обаче, които в един момент винаги може
да ти забият нож в гърба
Както й стана – от първи приятели с пловдивския бизнесмен Георги Гергов, двамата бързо станаха кръвни врагове. А враждата им доведе до ваденето на толкова мръсни партийни гащи, че в БСП почна да вони на разложено. Разнеслата се воня на заксулисни игри, купуване на гласове при избора на лидер и подобни се лепна трайно върху новата соцлидерка – без значение дали когато е в парламента и развява пръст от трибуната или когато популистки се развява из народа. Или дори когато стане част от неуместна пиарска капания и яхне конче..
Нещата съвсем замирисаха, когато се разбра, че най-големият успех на Нинова – спечелените президентски избори от пилота Румен Радев, са били
дирижирани от Русия,
включително и самата му номиниция. Играта окончателно загрубя, когато считаната за основен фаворит за президентска номинация на левицата Мая Манолова написа отворено писмо, в което заяви, че се отказва, защото е заливана с поръчкова помия от кръгове около соцлидерката. Впоследствие Манолова разказа, че Нинова и Гергов я привикали в ЦУМ и я принудили да се откаже от битката за „Дондуков” 2.
Стигна се до там, че в края на миналата година видни соцкадровици около бившия лидер директно се опълчиха срещу Нинова, обвинявайки я в авторитарност, в потъпкване на всеки опозиционен глас в партията и в недемократичност.
Напрактика и в собствената си партия, и в държавата Нинова създаде впечатлението, че e една поставена „кукла на конци”, чиято основна цел е да действа по „каруцарски, със сопата” – и спрямо вътрешнопартийната опозиция, и спрямо партии-конкуренти. Трагикомичния начин, по който лидерката избра да се заяжда с премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов й докара основно подигравки. Както и признанието на по-интелигентната част в БСП, че се срамува от поведението на червената началничка. Нинова стигна до такава невъзпитана изцепка, че при честване на национален празник, отказа да се ръкува със зам.шефа на ГЕРБ Цветан Цветанов, който – въпреки партийните им различия и дразги в парламента, джентълменски й подаде ръка...
Не можем да отречем обаче, че сопаджийският маниер на Корнелия Нинова й спечели подкрепа пред другата, по-необразована част от левия електорат. Онази част по селата, която е вече на години, мечтае си за времето на комунизма и за „твърдата ръка” с мек мозък. Нинова го удари и на най-евтин популизъм, който се котира много скъпо сред по-необразованите хора. А необразовани хора в България бол. Оплачат се майките с болните деца, Нинова пъргано припква и застава зад тях! Оплачат се шофьорите – Нинова търчи при тях да ги хване за кормилото. Оплаче се дори този, който не знае дали го боли или го сърби и другарката Нинова веднага отива да го почеше, да го намаже с мехлемче и да му лепне диагноза.
Така БСП започна да скъсява дистанцията с ГЕРБ. Но Нинова все повече и повече започна да губи имиджа на лидер, който би могъл да остане начело на партията – и при загубени, и при спечелени парламентарни избори. Всъщност, парадоксално е, но ако БСП загуби изборите, Нинова има по-голям шанс да се задържи за известно време. Не за друго, а за да „опере пешкира” и да изсърба докрай надробената попара. В БСП отдавна са доказали, че имат такъм подход спрямо загубилите избори лидери...
Ако обаче, по някакво стечение на обстоятелствата, соцпартията успее да вземе преднина пред ГЕРБ, то тогава Нинова няма
никакъв шанс нито да стане премиер,
нито да остане начело на БСП. Което навярно ще е прецедент в най-новата история на България. Защото вземе ли една партия властта в България, трябва ще не ще да се съобразява с два фактора – че България е член на ЕС и НАТО и това не може да се промени, въпреки завоите към Кремъл. Че България се гордее с това, че – макар и несъвършенна, в страната има демокрация. А на другарката Нинова, както всички знаем, демокрацията й е отнела много... Сега е на път да й отнеме и евентуално премиерско кресло, както и лидерското кресло на „Позитано” 20. Както се казва – каквото повикало, такова се обадило...
Ясно е като бял ден, че с натрупания вече бекграунд Корнелия Нинова няма как да се впише в европейското поведение на европейските лидери. Напрактика нейната европейска активност се свежда до срещи в Вишеградската четворка и бабуване за АЕЦ „Белене”... Такова поведение е срамно дори за БСП. Каквото и да си говорим, и Сергей Станишев, и Георги Първанов навремето, се опитваха да го играят малко по-европейски, да покажат, че приемат факта, че в България и Източна Европа са дошли нови времена. По-паметливите навярно си спомнят ярко синята риза от плакатите на Георги Първанов, с които той започна кандидат-президентската си кампания през 2001 г. и катурна впоследствие Петър Стоянов...
Така че, ако БСП се добере до властта, за „другарката със сопата” най-много да остане поста на вицепремиер без особена тежест. Такъв сценарий обаче ще направи социалистите за смях. Защото за пръв път лидерът на партията няма да е премиер. Затова на БСП вече гледат да не се изложат и търсят вариант това да не се случи. Тоест – „отстрелването” на Нинова да стане още преди изборите. Че в партията има предостатъчно желаещи да разкарат сегашната шефка е повече от ясно. (в крайна сметка, тя спечели мястото с едва около 40 гласа пред Миков).
И именно тук в схемата на червения водевил се появяват имената на
Мая Манолова и Илияна Йотова
Като омбудсман Манолова успя доста да замаже неприятния облик, който си бе създала като „поразяващата уста” в редиците на БСП, особено по време на дебатите и гласуването на изборния кодекс. Сега Манолова определено има доста голяма подкрепа – и то надпартийна, което за партия като БСП е направо безценно и ултра труднопостижимо. Ясно е също така, че тя не престава да следи случващото се в БСП, където мъжът й – бившият военен министър Ангел Найденов, е един сред най-големите опозиционери на Корнелия Нинова. На няколко пъти Манолова остро критикува позиции на Нинова. Стигна се до там, че в началото на годината шефката на БСП се тросна и призова Мая Манолова да не се бърка в случващото се в столетницата. Въпросът дали Манолова би се навила да се раздели с поста на омбудсман, за да оглави БСП не е сложен за отговор. Та защо да не го направи, ако това може да я отдеве до премиерския пост?!
По същия начин стоят нещата и при другата спрягана за наследничка на Корнелия Нинова дама – Илияна Йотова. Негласна тайна в БСП е, че Йотова се отказа от лидерската битка в БСП, за да се включи в президентската. Тя вече бе натрупала достатъчно международен опит като евродепутат и се ползва с доста добър имиж в Европейския парламент. Спуснатият от Нинова чрез Русия Румен Радев обаче промени уговорките. И - ще не ще, Йотова трябваше да му стане вице. Тази безгласна роля обаче определено не е достатъчна за бившата журналистка и бивша шефка на червения пресцентър. И тя едва ли би изпуснала шанс се завърне на „Позитано” 20, след като мандата й при Радев изтече. При Йотова има един важен момент – при нея възможност да изплуват тайни сделки около подкрепа и издигане, както беше при Нинова, няма. От години се знае, че Илияна Йотова е дясната ръка на бившия енергиен министър Румен Овчаров. Знаят се контакти, връзки, интереси, лобита. И всеки социалист може лесно да реши одобрява или не. Докато Нинова се оказа пълна с изненади, коя от коя по-неприятна – като се почне от приватизацията по времето на Костов до гласуването по време на избора й, до номинирането на Радев. Разбира се, и Йотова натрупа сериозен обществен негатив с „клякането” пред Руския патриарх. Но пък това със сигурност се е харесало на целия русофилски актив в България.
Така в момента Корнелия Нинова се оказва в позиция на
губеща по всички линии,
и то от противници, които вече си мислеше, че е разкарала, тъй като заемат държавни постове. Това, което Нинова не предвиди е, че един държавен пост никога не може да е пречка за амбициозен човек, надушил, че може да стигне и до доста по-висок..
По ирония на съдбата, сега Корнелия Нинова съвсем заприлича на Бойко Борисов, с който постоянно се сравнява. Преди години, по време на парламентарен контрол, Борисов се бе обърна към бившия шеф на БСП Сергей Станишев с репликата: "Моля те, не ми ги пускай едновременно Мая Манолова и Корнелия Нинова". Сега като че ли Нинова е на път да повтори тези думи, като включи Манолова и Йотова. Проблемът й обаче е, че няма към кого да се обърне...