Илиян Василев, bulgariaanalytica.org
Комисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер направи дългоочаквано изявление на 24 май, в което очерта окончателното решение на ЕК по антимонополното разследване срещу „Газпром“. Медийното покритие на темата избира различни ъгли, някои приветстваха действието на Комисията като пример за защита на потребителите в ЦИЕ, други посочиха негативната прагматичната страна – липсата на наказание и глоба за „Газпром“. Прессъобщението споменава за основното постижение на Комисията – че руският газов гигант най-накрая се е съгласил да спазва правилата. При по-близък поглед, чувствата са смесени и със сигурност са далеч от панегириците за ГД „Конкуренция“, тъй като очакванията в страните от ЦИЕ Газпром да бъде наказан и дисциплиниран за злоупотреба с монополното си положение не бяха оправдани.
Решението без съмнение ще предизвика доста въпроси, особено ако се разглежда на фона на подобно споразумение между „Газпром“ и турския „Боташ“, което затвори арбитражния спор, но руската компания се съгласи да компенсира турските клиенти с 1 млрд. долара за по-високи от пазарни цени през 2015 г. и 2016 г. Времето на обявяването на договореностите в Турция бе внимателно планирано от Газпром за да не предхожда окончателната присъда, изнесена от г-жа Вестагер.
Нека се върнем в основата на проблема, като се има и предвид отражението на ситуацията върху България, която според повечето анализатори е най-тежко засегнатата държава от ЕС от монопола на „Газпром“.
Приблизителната оценка за стойността на надплатения газ от българските потребители след 2012 г. насам може да си приближи до
1 милиард долара
Но България никога не се реши да използва клаузата по договора за преразглеждане на цената или да отнесе спор в арбитражен съд, поради опасения да не инкасира ответна реакция от Газпром и предизвика намаляване на транзита. След като първата линия на Турски поток е построена, стана ясно, че това опасение е било излишно, тъй като процесите са извън неин контрол.
В същото време украинската газова компания „Нафтогаз“ отнесе спора си с „Газпром“ в арбитражен съд в Стокхолм и спечели значителни суми – над 2 млрд. долара, като компенсация за надплатени сметки за газ.
Осемте държави от Централна и Източна Европа – България, Унгария, Словакия, Чехия, Естония, Латвия и Литва – избраха да обжалват и потърсят подкрепа и защита от страна на ЕК, вместо да упражнят правата си срещу „Газпром“ в съда. Решението на ГД „Конкуренция“ означава, че техните надежди са били напразни и не са довели до осезаеми резултати, което позволява на „Газпром“ да твърди с достатъчна увереност, че е победил.
Решението на ЕК по случая „Газпром“ е израз на малодушие в контекста на общата енергийна политика на ЕС. Това решение идва точно по време, когато Германия имаше нужда от зелена светлина за да започне проекта „Северен поток – 2“.
На свой ред френският президент Макрон лобира усилено в Санкт Петербург от името на интересите на френските фирми в проекта на Новатек за Арктически втечнен природен газ. Той изслуша лекция на президента Путин за нуждите на ЕС в областта на сигурността, получавайки неясно обещание, че един ден монополът за износ на тръбопроводен газ на Газпром ще отпадне.
Спекулации с волята на Кремъл
да отмени монопола на Газпром за износ на газ през тръбопровод се превърна е занятие за цял живот – винаги изглежда близо, но се оказва толкова далеч, колкото да няма реално въздействие върху текущите реалности. Каквито и лостове за влияние чрез това разследване Европейската комисия имаше срещу Газпром – те са минало след окончателната присъда.
Българският премиер Борисов не закъсня да се включи в „похода“ към Москва, опитвайки се да вземе част от енергийния проектен пай, като предложи да сътрудничи на Путин за продължението на Турски поток в ЕС.
С подменена енергийна солидарност в ЕС, водещите европейски страни предпочетоха да заложат на егоистичните си национални програми за сметка на своите съседи и колеги, което обяснява в значителна степен отслабването на ентусиазма за „повече Европа“ и вълната от национализъм на континента. След подобни решение ще стават все по-малко лидерите на Централна и Източна Европа, които ще приемат така доминирана от Германия и Франция дефиниция за общностен интерес. Енергийният съюз на практика се изпразни от съдържание.
Анти-монополният орган на ЕК положи значителни усилия, за да представи решението си като смела, всеобхватна и значителна стъпка в защита на интересите на страните от Централна и Източна Европа. Вместо благодарност, обаче, провокира свеж скепсис относно шансовете за бъдеща либерализация на пазара на газ в засегнатите страни в условията на устойчив функционален и приемлив за Брюксел монопол на Газпром. Новият „наръчник за правила “ на ЕК за работата на Газпром твърди, че налага неотменими задължения, които трябва да променят (бъдеще време!) поведението на руския монопол. Но това е повече надежда, достойна за заглавие, отколкото съдържателна политика.
Когато дисконтираме от казаното, пиар елементите и думите се дестилират за съдържание – твърде малко от „постижението“ на Дирекция Конкуренция по казуса Газпром, представлява нещо ново или пионерско по отношение на установените настоящи практики на „Газпром“. Повечето от цитиранитe от Комисията „пробиви“ просто възпроизвеждат относително нови пазарни стандарти при продажбите на руски природен газ в ЕС, отдавна кодифицирани в договори със западноевропейски газови компании, повечето от които следват решения на арбитражни съдилища. Това касае премахването на забраната за реекспорт, смекчаването на клаузата „take or pay“, привързването на цените към газовите борси и задължителното освобождаване на капацитет от Газпром по транзитните договори, които вече допринесоха, макар и скромно, за повишаване на конкуренцията в Централна и Източна Европа, но не и в България.
Главният проблем е, че големите европейски газови компании
предпочитат да сътрудничат с Газпром, отколкото да се конкурират с него
и в много отношения му помагат да блокира достъпа на втечнен природен газ от глобалния пазар, включително от САЩ, в Югоизточна Европа.
Твърдението на г-жа Маргрет Вестагер, че „решението слага край на това поведение от страна на „Газпром“, и премахва пречките, които са възпрепятствали свободните потоци на газ в Централна и Източна Европа, е очевидно преувеличение и политическо говорене. Това, което затруднява конкуренцията на пазара на газ в Централна и Източна Европа, е липсата на истински алтернативи на „Газпром“, както и агресивната му игра на Москва при блокирането в зародиш на всяка сериозна компания. Достатъчно за целта е да повишат разходите по влизането в пазара до забранително високи нива, докато Газпром ползва привилегировани условия за доставка и пренос.
Решението на ГД „Конкуренция“ прави малко или нищо за промяна на статуквото. Доставчиците на LNG едва ли могат да се конкурират при тези условия с газ от газопровода на „Газпром“, не толкова с цената си на морска граница на ЕС – примерно при терминала за втечнен природен газ в Гърция, а до краен клиент. Докато LNG достигне българската или румънската граница се добавят свръхпазарни разходи от 4 до 5 евро на MWh, които убиват неговата конкурентоспособност. Но Комисията не взима отношение, при положение че така се спестява на „Газекспорт“ необходимостта да се конкурира за клиенти или капацитети. За пренос на хиляда кубически метра руски газ руската компания плаща около 6 долара за транзит през България, докато всички останали, включително българските компании, плащат средно около три пъти (!?) повече, което представлява зле прикрита форма на некоректна търговска практика и незаконна държавна помощ.
Не е съвсем ясно как ГД „Конкуренция“ ще бъде в състояние да убеди обществеността, че ще успее да наложи новите правила в договорите на „Газпром“ в региона, като в съобщението няма обвързващи срокове, механизми за мониторинг и проверки за съответствие. С или без решението на ЕК по делото „Газпром“ – България ще продължи да разчита почти 100% на доставките на руски газ, като остане практически изолирана от конкурентни доставки на газ. „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ ще продължат да се придържат към съществуващите договори, като плащат повече за „сигурността“ на Газпром, като оставят без внимание алтернативни доставки или предписания от ЕК „наръчник от правила“.
Очакванията за бъдещи конкурентни цени,
които да заместват нефтено индексираните цени, и увеличаването на дела на сделки през спот цени, търгувани през борсите, няма да заличат нечестните практики в търговията с газ. Газпром ще продължи да се чувства в „свои води“ и ще продължи да възнаграждава „приятелско“ поведение с по-големи отстъпки, основани не толкова на обеми, колкото на политическа/бизнес целесъобразност. Такъв бе случая със споразумението с Турция, където продавачът направи допълнителна отстъпка от 10,25% върху цената. Да се вярва, че Газпром доброволно ще съдейства за намаляване на пазарния си дял, за диверсификация и интеграция на газовите пазари и за по-ниски цени в Централна и Източна Европа е силно пожелателно и говори за когнитивен дисонанс.
Фактът, че на всеки две години вносителите от ЦИЕ ще могат да търсят преглед на цените, едва ли би могло да се представи като „пробив“, имайки предвид съществуващата практика на два прегледа за договор. Заслужава си да се отбележи за баланс, че историческият запис на успешни процедури по преглед на цените по инициатива на българския вносител на газ „Булгаргаз“ е доста неутешителен. Да не говорим, че отсъства изобщо пример за обръщане към арбитражен съд при спорове по темата. Трудно може да се „балансира“, когато природният газ се доставя от един доставчик и един маршрут. С времето въздържанието става втора природа.
Твърдението на ГД „Конкуренция“, че на България са спестени санкции за прекратяване на проекта „Южен поток“, също е с двойно дъно. Докато „Газпром“ няма шанс да съди БЕХ за пропуснати ползи или бъдещи печалби, тъй като причините са извън контрола на България, руската компания реално можеше да предяви иск към ЕК /което е реалния адресат/ като се опита да възстанови щети и получи неустойки. Газпром няма проблем да си върне значителна част от инвестициите в проекта, особено вноските по уставния капитал. В този смисъл заслугите на ЕК за освобождаване на България от хипотезата за неустойки са твърде спорни. Не е ясно, каква точно е специфичната добавена стойност за България от решението на ЕК по казуса „Газпром“.
Гъвкавостта при промяната на точките за доставка, за които Комисията твърди, че е от полза за вносителите от Централна и Източна Европа, първоначално бе поискана от „Газпром“, за да се сменят доставните точки на газ за България от украинско-румънска до турско-българска граница за да се използва Турски поток. Едва след протести и недоволство от националните газови компании в ЦИЕ, Комисията се съгласи да настоява за реципрочно право на вносителите на газ в ЕС да определят сами точки за доставка, при това с кратки предизвестия.
Суаповите сделки, на които „Газпром“ се съгласиха според ГД „Конкуренция“ също има различно тълкуване – суапът ще зависи от съществуването на преносни способности, които в общи линии са под контрола на „Газпром“. Суаповете са мощен инструмент, който може да ускори либерализацията на пазара, но те имат смисъл само ако Газпром е принуден да освободи капацитета си, и да не ползва привилегии при преноса, за да могат алтернативните доставчици да увеличат ликвидността на газа, което не е факт сега. Много по-вероятно от тези суапове да се възползват само най-близките партньори или пълномощници на „Газпром“, които
пазят неговите пазарни позиции
Повечето от ползите за клиентите от Централна и Източна Европа, които трябва да дойдат от бъдещи транзакции с руски доставчици на газ, зависят от спазването от страна на „Газпром“ на новите договорени правила и заплахата от 10% глоба върху оборота при бъдещи нарушения, която загуби много от своята достоверност с последното решение. Няма никаква гаранция, че и в бъдеще ЕК няма да прояви снизходителност и възнагради агресивно поведение на Газпром.
Още по-абсурдни са твърденията за „балансираност“, ако съпоставим твърдата и агресивна линия на ГД „Конкуренция“ по казуси срещу американските технологични лидери и наложените глоби – Google (обща сума от 2,42 милиарда евро), Microsoft (лавина от глоби и твърда политика – 497 милиона евро (2004 г.), 260 милиона евро (2006 г.) (2008 г.), включително ескалиращи дневни наказателни глоби достигащи 3 млн. евро на ден – най-голямата глоба в историята на ЕС за последните 50 години на ЕС и 561 млн. евро през 2013 г.) и Intel – 1,06 милиарда евро (2009 г.). Човек се чуди, кой е партньор и съюзник на ЕС – САЩ или Русия?
За да добавим обида към унижението – с решението си ГД „Конкуренция“ създаде потенциален прецедент при бъдещи арбитражни производства по надвзети суми и по-високи цени, касаещи минали периоди. Ако някоя компания от ЦИЕ реши да съди руската компания за минал надплатен газ, тя може да бъде атакувана именно с позоваване от страна на Газпром на решението на Европейската комисия.
Нищо чудно, че Кремъл и „Газпром“ веднага похвалиха и подкрепиха новата линия на разбирателство с ГД „Конкуренция“ – затваряйки 6-годишна сага. Москва не признава и не отстъпва почти нищо в повече от това, което вече е сторила, но в замяна получи подарък точно преди старта на Северен поток-2 и Турски поток – 2.
Европейската комисия, която трябваше да даде урок като разследва монопола на „Газпром“, вместо това погледна в грозната история на руския газов монопол и предпочете да пасува.
И вие наричате това Обединена Европа ?!