Густав Грессел*, Global Gas Perspectives
Спорът за газопровода "Северен поток-2" и едностранните действия и безпардонност на Берлин в него са достойни за американския президент Доналд Тръмп. На 8 февруари Комитетът на постоянните представители на ЕС трябваше да гласува предложение за затягане на правилата на общия енергиен пазар, които досега са позволили на държави и компании, и по-специално на Германия и "Газпром", да заобиколят правилата на ЕС. Париж сигнализира на 7 февруари, че ще подкрепи предложението, като инициира дебат сред европейските политически анализатори и предизвика бързи дипломатически реакции от страна на Берлин. Въпреки че това в крайна сметка би довело до някакъв френско-германски компромис, конкретната ситуация - инцидент, отразява
нарастващата изолация на Германия
по този въпрос.
Макар да обича да говори за разрушителното и конфронтационно поведение на Тръмп, германското правителство едва ли се държи по по-различен начин, когато интересите му са изложени на риск.
Париж е пряко заинтересован от проекта "Северен поток - 2", доколкото в него има участие френската фирма "Engie". Френското правителство обаче изглежда по-малко притеснено за търговските си интереси, отколкото перспективата, че настояването на Германия за завършване на „Северен поток- 2“ ще поднесе на тепсия, образно казано, други държави-членки на ЕС на администрацията на Тръмп. Представяйки се като страшен противник на проекта, американската администрация вероятно вижда Полша и други негови опоненти като потенциални съюзници в предстоящата търговска война с Европейския съюз. За правителства, които се ръководят от евроскептици, като например в Италия, провалът от реализацията на тръбопровода оправдава възгледа им за ЕС като за клуб, чиито правила се изкривяват, за да са в унисон с тактическите предпочитания на Берлин.
Какво се случи с предложението?
Предложението на Комитета на постоянните представители на ЕС вероятно нямаше да забрани изграждането на газопровода, а по-скоро щеше да го направи по-скъп и прозрачен. Предложението също така би дало на заинтересованите страни от ЕС по-голямо право на глас в проекта, а на Европейската комисия - ключова роля в надзора на енергийните договори, като по този начин намали способността на "Газпром" да изкривява/манипулира/ европейския газов пазар.
Когато излезе в подкрепа на предложението, Франция не го възприе като притеснително за Германия: тръбопроводът привлече все по-големи критики в целия ЕС и стана обект на постоянни атаки от страна на Тръмп. По-големият надзор на ЕС върху проекта би позволил на германското правителство да смекчи укорителния тон, без да се поддава на нападките на Тръмп (който смята това за вътрешното политическо самоубийство). С преодоляването на политическото разделение предложението не само би намалило изолацията на Германия, но и би намалило риска Съединените щати да използват разногласията около "Северен поток -2", за да разделят ЕС.
Германският канцлер Ангела Меркел, със своята непоследователност по този въпрос, допринася още повече за бъркотията. Тя отхвърли първия опит на Европейската комисия да промени законодателството на ЕС в областта на енергетиката през ноември 2017 г., но призна следващата пролет, че е необходимо Германия да се справи със заплахата за сигурността на Украйна и други страни покрай проекта "Северния поток - 2". Затова много дипломати смятат, че тя ще приеме предложението.
Реакцията на ЕС
Въпреки това реакцията на Берлин беше далеч от одобрение. Меркел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер веднага притиснаха Париж и по-специално Букурещ (който понастоящем председателства ЕС) предложението да бъде смекчено. Постигнатият компромис изключва възможността други държави-членки на ЕС и Европейската комисия да влияят върху процеса на въвеждане в експлоатация на тръбопровода. "Газпром" все пак ще бъде принуден да прехвърли оперативната собственост върху проекта на друга компания - най-вероятно дъщерно дружество на "Газпром", подобно на това, което управлява европейската интерконекторна връзка, като позволи и на други доставчици да имат достъп до тръбопровода. Но така положението няма да се промени съществено: подобно дъщерно дружество ще има възможност да наеме лоялни политици като членове на борда и по този начин само ще разшири руската корупционна мрежа в Германия. Други, не руски доставчици фактически няма да имат достъп до тръбопровода, защото той се намира по морското дъно. Решението за включване на други руски компании в "Северен поток - 2" е на президента Владимир Путин. Като такава, смекчената версия на предложението реално е един компромис, който в известен смисъл е по-добре от нищо.
Правото проектът да бъде управляван от германското правителство ще доведе до трайни щети. Няколко от аргументите, представени от Берлин в подкрепа на "Северен поток -", са разкрити като откровени лъжи:
1. "Северен поток - 2" е търговски проект
С този аргумент се твърди, че тръбопроводът ще се вписва в правната рамка на ЕС и че няма основания да спъва други бизнес инициативи, освен ако те не нарушават съществуващите правила. Сега е ясно, че германското правителство активно се намесва, за да запази регулаторната екосистема, в която проектът може да оцелее.
2. Снабдяването на Германия с газ е нещо различно и отделно от германската външна политика
Проектите за изграждането на газопроводи в Германия се осъществяват единствено поради голямата политическа подкрепа, която получават. Това подкопава доверието в Германия, че тя безкористно подкрепя санкциите на ЕС по две причини. Първата, тъй като газовото находище „Ямал“, което захранва тръбопроводите „Северен поток“, е трудно достъпно за ползване, то проектът ще има дългосрочен търговски успех само ако ЕС премахне санкциите си за руския енергиен сектор. Второ, ако много по-малки държави са възпрепятствани да осъществяват бизнес с Русия, а Берлин прикрива от политически съображения сделки със съответната страната, която тя смята за стратегически важна, тогава дебатът за европейските санкции ще девалвира в цинизъм.
3. Християндемократическият съюз (ХДС) и Социалдемократическата партия (СДП) имат съществено различни възгледи за "Северен поток - 2"
В миналото кадрите от СПД водеха политика на открито застъпничество за проекта за газопровода, а германският канцлер запазваше мълчание по въпроса. Много от европейските съюзници на Германия се надяваха, че новото германско правителство ще приеме различен подход към „Северен поток - 2“, или че Меркел и други ключови фигури ще се окажат надеждни партньори, защото не бяха лично ангажирани с проекта. Но сега Меркел лично защитава проекта, като се позовава на обичайните аргументи на лобистите за „Северен поток - 2“, заради което тя и ХДС се компрометираха на европейската сцена. В действителност много европейски опоненти на проекта гледат на Германия като цяло като на проблем.
4. Германското правителство се представя като многостранен защитник на общоприетите правила
Поведението на Германия показва, че тя приема само правилата, когато са й удобни, като в същото време използва едностранно тактиката да запазва регулаторните вратички, които да удовлетворяват германските интереси. Макар да обича да говори за разрушителното и конфронтационно поведение на Тръмп, германското правителство едва ли се държи по различен начин, когато интересите му са изложени на риск.
5. ЕС е организация, основана на правила, в която всички държави-членки имат равни права
Макар случаят „Северен поток - 2“ да е все още само на хартия, проектът се възприема като още един пример за двойни стандарти, които облагодетелстват Германия. ЕС е попречил на Италия, България, Унгария, Гърция и Словакия да се ангажират в двустранни енергийни проекти с Русия в рамките на Третия енергиен пакет. Въпреки това Германия използва вратички в европейските регламенти, за да стартира такъв проект, от какъвто други са се отказали, за да засили позициите си на европейския газов пазар. Виждайки, че друга голяма европейска сила е все по-склонна да се огъва и нарушава правилата, сега Италия е по-вероятно от всякога да поиска освобождаване от Пакта за стабилност и растеж.
Загриженост за сигурността
Докато южните държави-членки на ЕС възприемат "Северния поток-2" като допълнително доказателство за несправедлива германска икономическа хегемония в Европа, то източните и северните европейски държави вероятно ще заемат все по-скептично, ако не и все по-враждебно отношение към Берлин по въпросите, свързани със сигурността. Ролята на Германия като защитник на "Газпром" в Европа, съчетана с неуспеха да изпълни ангажиментите си за отбрана, засилва опасенията, че комфортът в руско-германските отношения от епохата на Шрьодер е постоянна характеристика на стратегията на Берлин. Усилията за дистанциране и опазване от германското влияние ще станат още по-важни и необходими за Европа, особено след излизането на Великобритания от съюза (макар че в Стокхолм те могат да бъдат много по-смекчени като форма, отколкото във Варшава). Полша може да оценява отрицателните икономически последици за нея след като застана на страната на САЩ в търговската война срещу Германия, но нейните опасенията за бъдещата й сигурност вероятно ще надделеят над икономическите й интереси.
В същото време Беларус и Украйна ще изпитат твърде силно
негативните последици от руско-германското енергийно партньорство
"Северен поток - 2" ще направи излишни тръбопроводите, преминаващи през Украйна и Беларус. И не само загубата на пари от транзита на газа тревожи днес тези страни. Руският режим разчита на износ на нефт и газ. А зависимостта й от достъпа до тръбопроводите в Беларус и Украйна понастоящем ограничава руската военна инвазия в тези страни. Например през 2014 г. Москва се въздържа от оказване на военна подкрепа на проруски сепаратистки групи в Харков поради наличието на важни инсталации на газопровода в северната и северозападната част на града. Но след като стартира проектът "Северен поток - 2", Русия започна да милитаризира Болгородско-Курската гранична област, като разположи 20-та гвардейска армия отвъд границата. При нарастващия натиск към Беларус да отстъпи суверенитета си, Беларус може да приеме засилено присъствие на руските войски на своята територия и да подчини своите въоръжени сили на руския генерален щаб. Това би променило драстично ситуацията по отношение на сигурността в Полша, Украйна и Литва.
Така че лишен от смисъл е аргументът на Берлин, че Русия е надежден доставчик на газ за Германия дори по време на Студената война. В тази епоха руската система за доставка на газ не е имала никакво влияние върху военната сигурност или суверенитета на други неутрални и независими държави, като по този начин е правило възможно разделянето на енергийната политика от политиката за сигурност. Това вече не е така. Въпреки това, тъй като не вижда Русия като пряка заплаха, германският политически естаблишмънт е склонен да пренебрегва последиците от "Северен поток - 2" за сигурността (своята и тази на Европа - б.ред.).
Германия няма капацитет или вътрешен мандат да се справи с геополитическите последици от реализацията на проекта „Северен поток - 2". Тя не би могла да попречи на Русия да прилапа Беларус, нито да ескалира войната в Украйна. В политиката си в областта на околната среда и климатичните промени германските лидери често подчертават, че не трябва да се ангажираме с политики, чиито последици не могат да бъдат контролирани. Но огледален образ на подхода на Тръмп към политиката в областта на климата, са реверансите на Меркел пред идеологическата настойчивост и лобистки усилия на местния бизнес и лобита със специални интереси в Германия.
*В коментара на Густав Грессел, публикуван в Global Gas Perspectives, е изразена личната позиция на автора, а не на Европейския съвет за външна политика.
Тезите, мненията и данните, съдържащи се в него, са само и единствено на автора, а не на издателя и редактора (ите) на изданието.
Превод: Faktor.bg