Георги Коритаров коментира пред Faktor.bg шокиращите данни, които вчера бившият пиар на Георги Първанов и БСП Нидал Алгафари разкри в предаването „Свободна зона“. Припомняме, че призна как още през 2001 г. ДПС и НДСВ са се договорили да работят за Георги Първанов и да му помогнат да стане президент, а не да насочат силите си към Петър Стоянов, както поне Симеон Сакскобургготски твърдеше.
„Винаги съм поставял на високо място политическия анализ и журналистическата професия. Това, което се случи в разговора ми с Нидал Алгафари, ми даде друг поглед към информациите. Интервюто дойде като доказателство за съществуването на химически елемент, предположен от Дмитрий Менделеев в неговата таблица, но в същото време все още не е открит. Използвам това сравнение, защото тезата, че изборът на Георги Първанов за президент при неговия първи мандат, по пътя на логиката, много отдавна ме беше отвяла към аналитичния извод. Той е избран с невидима и неоповестявана досега организация и енергия не само на „Движението за прав и свободи“, но и на прохождащото НДСВ, чийто лидер Симеон Сакскобургготски месеци по-рано беше избран за министър-председател. Онова правителство на Симеон Сакскобургготски имаше за особеност включването на двама представители на социалистическата партия като министри. Става дума за Димитър Калчев, който оглави държавната администрация, и за Костадин Паскалев като вицепремиер. Освен това, не трябва да забравяме, че зам.-министър на земеделието беше Меглена Плугчиева. Обяснението тогава беше, че всичко е станало по техен личен избор и не ангажира по никакъв начин социалистическата партия“, коментира Георги Коритаров.
„Само че през 1990-1991 г., когато беше съставено правителството на Димитър Попов, Иван Пушкаров стана министър. Той към онзи момент беше част от социалдемократите на Петър Дертлиев. Със ставането му на министър тутакси беше подложен на санкция от Петър Дертлиев. Неговото членство в БСДП беше замразено. Това означава, че ако социалистическата партия е позволила на хора по тяхно собствено желание да бъдат част от правителство на един не просто идеологически, а и исторически противник, какъвто е бил Симеон Сакскобургготски като наследник на монарха Борис III, очевидно нещо не е наред в аргументацията на „Позитано“ 20. Твърде нелогично би било социалистическата партия, която на парламентарните избори през 2001 г. зае унизителното трето място след групировката НДСВ и СДС, да има президент. Много трудно една грохнала партия може да има избран държавен глава без външна подкрепа и енергия, която значително компенсира електоралната немощ на собствената партия на лидера по онова време Георги Първанов. Този анализ, който отдавна бях направил за себе си, по стечение на обстоятелствата днес имам възможност да го потвърдя чрез отговорите, които даде един от основните автори на пиар кампанията на Георги Първанов за президент през 2001 г. За мен това има много сериозна стойност. Потвърждаването на тезата, че
ДПС и НДСВ всъщност са предпочели Първанов да стане президент,
вместо да подкрепят, както прокламираха, Петър Стоянов, означава, че не само са водени предварителни договорки, но и че тази подкрепа е била срещу поемане на някакъв ангажимент. Той е на политическо равнище от страна на Георги Първанов. Неговата роля е била да е гарант за продължаването на концепцията за социал-либерален модел“, заяви Коритаров.
„След изборите през 2005 г. той беше включен в друга пропорция – с коалицията между БСП, ДПС и НДСВ. Това беше един модел, който категорично изпразни БСП от нейното социалистическо съдържание. На практика можем да твърдим, че Георги Първанов, заемайки лидерския пост в БСП до 2001 г., е ипотекирал социалистическата партия срещу определени политики, които разгърна впоследствие. Нека не забравяме, че през 2003 г. тъкмо министърът на енергетиката на НДСВ Милко Ковачев рестартира проекта АЕЦ „Белене“. Философията на големия шлем, както наричаха трите основни руски проекта, беше породена още при първото правителство на НДСВ и ДПС. Тя беше препотвърдена при разгърната социал-либерална формула с премиер Сергей Станишев. Това, което днес ни казва Нидал Алгафари, е от изключителна стойност, защото хвърля светлина не само върху един механичен избор за президент, колкото за разработване на цялостна стратегия за отклоняване на България от поетия ѝ път по времето на правителството на ОДС и на Иван Костов“, категоричен е журналистът.