Проф. Георги Фотев*
Имаше време на „светлото комунистическо бъдеще“, когато по радио-точката (няма превод за по-младите поколения), след това по черно-бялата телевизия (един канал), след това тя стана дори цветна, повтаряха от сутрин до вечер, че капитализмът (капиталистическияj Запад) все повече загнива. От кореком ли, от черните империалистически радиостанции ли, кой знае откъде, някой беше разбрал и хората си шептяха на ухо, че
„загнивал капитализмът, но ухаел на разцъфтяла градина“
Съветският блок загниваше. Срина се.
Сега не от сутрин до вечер, а денонощно новоизлюпени футуролози и пророци повтарят, че Европейският съюз ще се разпадне. Неразбираемо е защо страстно ги мъчи тази мисъл. Сълзите им са крокодилски. Ресантиман ли е това? Не знам. Много прилича на ресантиман. Писах неотдавна за отровното чувство. Ресантиманът е завист и злоба, обида и отмъстителност и т.н. от преживяна собствената слабост, травма и потайност изчаквала да му дойде времето за ответен удар. Дошло е времето за реванш. И какво, ако се разпадне Съюзcj? Не знаят, но повтарят. „Ще се разпадне. Ще се разпадне…“
Европейският съюз няма да се разпадне. Нека звучат тия думи като
„удар с чук по главата“
(Ницше), по главите на тия, които са толкова самоуверени в неизбежното разпадане. А сега сериозно. Какво ще се случи със сигурност в бъдеще никой, нито футуролози, нито пророци, нито гадатели знаят. Живеем в свят на нарастваща несигурност. В последната ми книга „Човешката несигурност“ се занимавам с този въпрос. Светът е навлязъл в нова епоха. Усилва се честотата на промените и бъдещето става все по-непрозрачно. Въпросът не е да се сее допълнителна несигурност, тревоги и страхове. Студената война би трябвало да е минало. Нужно е храбро мислене и нови начини да се справяме с несигурността. Във всички времена хората са се справяли с единствено сигурното нещо в този живот - собствената си смърт. Легенди, митове, прераждане, друг живот, посмъртна слава за дела, обезсмъртяване в изкуството и т.н. Днешните поколения и следовниците трябва да се справят с непрестанната несигурност. Така стои въпросcът и с Европейския съюз.
Бъдещето е нищо. Това, което можем да кажем за бъдещето се съдържа в настоящето. Тенденции в настоящето на Европейския съюз хвърлят светлина в иначе напълно непрозрачното бъдеще. Вглеждайки се в настоящето няма как да не обръщаме поглед към миналото на Съюза и да не разгръщаме страници на неговата генеалогия.
Настоящето не е никак безоблачно. Остава впечатлението, че от една криза се влиза в друга. Феноменът криза има два всеобщи признака, които хората или не знаят или забравят. Кризата възниква внезапно и изненадващо дори, когато са надвиснали тъмни облаци. Спекулациите и предвижданията със задна дата са вятър работа. Дори гръцката криза, в резултат на умопомрачителните финансови дългове на тази страна, възникна изненадващо и разтърси сериозно ЕС. Бързо се забравя какво се случи. С БРЕКЗИТ Великобритания задмина многократно Гърция. Все силни аргументи в устите на предвестниците за края на ЕС. Една фраза на германската канцлерка към безкрайните напливи емигранти от Сирия, Афганистан и пр., и от Африка за добре дошли в ЕС предизвика масово недоумение и гняв. Винаги е важно кой е този, който казва нещо. Някои страни членки реагираха остро. Разграден двор ли е ЕС? Не е. Самоличността не се залага срещу късогледство и облечени в отвлечен хуманизъм и солидарност фантасмагории. Каталуния май е удържана, но остават мъглявини. Възникването на проблеми в Европейския съюз изпреварва все повече решаването на вече натрупани и нерешени противоречия. Това е проблемът.
От създаването си ЕС е оспорван и отричан проект. Европейският съюз няма да се разпадне, защото
не е създаден насилствено
Доброволността на съюзяването и разширението на Съюза са въпроси на осъзнати взаимни интереси на страните, но преди всичко на фундаментални и в голямата си част непреходни ценности. Враговете, прикрити или открити, пренебрегват коренната разлика между ЕС и други добре познати политически формации в човешката история и съвременност. Доброволността на членството е безпрецедентна, защото освен всичко друго включва отстъпване на суверенитет. Доброволно отстъпване на суверенитет! В името на суверенитет са водени битки на живот и смърт, войни с чудовищни разрушения, жертви, реки от кръв е проливана. Европейският съюз не е създаден по насилствен начин, по пътя на завоюване или революции и не се поддържа със сила. Тези факти са чука по главите на онези, които вещаят неговото неизбежно разпадане.
Европейския съюз като проект не е утопия и по тази причина реализация не почива на насилие. Реализациите на комунистическата и национал-социалистическата утопии са кошмарните илюстрации на зависимостта между утопия и чудовищно насилие. Създаването на ЕС почива на договор. Но това не е възраждане на договорна теория от началото на модерната епоха. Не е уместно тук да се впускаме в паралели. Договорът на който почива ЕС има предварително възприета обща ценностна система или съвместими, функциониращи в националните общества ценности, които се характеризират като европейски ценности. Никой не иска да налага на другите своите ценности. Това е кардиналната разлика между ЕС и всички познати в историята на човечеството империи, колониалните системи, национал-социализма, фашизма и комунизма като тоталитарни системи. Ако не се разбира или не се вижда особеността на ценностната основа на Европейския съюз, нищо не се разбира. Безпрецедентният договор се основава и на интереси. Кой би влезнал в съюз доброволно, ако такъв акт и перспектива не са в негов интерес? Никой, който знае какво иска.
Кризите, които е преживявал Европейският съюз са естествени, както и нормалните процеси на неговото функциониране и развитие. Всяка форма на живот и жизнен процес се характеризира с кризи на определени етапи, когато назряват промени и се налага отказ от установени стандарти, виждания, критерии и т.н. Кризата настъпва, когато един ред (форма) е изчерпал своите възможности и има остра нужда от нещо ново. Иновацията (новостта) е във всички случаи креативна деструкция (Шмпетер) от един или друг порядък, формат и характер. Развитието на дадена рационалност показва ирационални ефекти. Нещо, което е било функционално се превръща в дисфункционално. Латентни напрежения и конфликти се проявяват като явни. Конфликтите в Европейския съюз, както е добре известно от конфликтната социология, са така ценни за обществения организъм (система), както и съгласуваността между частите на едно цяло или това, което е принципът на обществената хармония, на кохезията и т.н.
Има противоречиви интереси, както има интереси, които се подхранват взаимно. Функциониращите в обществото ценности се поддържат взаимно, но също така пораждат напрежения и конфликти.
Ценностите обединяват и разединяват
Напреженията, конфликтите и кризите в ЕС в едни случаи са от порядъка на универсалните, които имат място навсякъде. Но има напрежения, конфликти и кризи, които са типични тъкмо за Европейския съюз като уникална формация, която не е нито империя, нито унитарна национална държава, нито федерация от типа на Съединените американски щати.
Бъдещето на Европейския съюз не може да се мисли и чертае през призми на миналото и на функциониращи в настоящето исторически възникнали модели, както се прави най-често. Един типичен пример е идеята за Европейски съединени щати като се има очевидно пред вид САЩ. Някои пък бълнуват, че ЕС наподобявал в някои отношения Съветския съюз. Спекулациите за бъдещето на Европейския съюз, независимо на какви мотиви почиват и от какви подбуди се движат са вредни и най-малко безполезни. Необходимо е да се изучават проницателно реалните процеси и тенденции в Съюза и неудържимата глобализация. Човечеството не е готово с разумен отговор на въпроса за бъдещето на нацията, която глобализацията превръща в изчерпваща се фикция. Глобализацията е безпрецедентен процес в историята на човечеството, който не се ръководи от финални ценности и цели. На тази тема ще се спра друг път. Необходимо е вникване в течащата преоценка на смятани за традиционни ценности, пресмятане на цената на отказ от грижа и предпазване на изпитани ценности, така характерна за европейския консерватизъм позиция и нагласа. Левите и късогледияТ либерализъм, който отъждествява новото и ценното, стоварват тежестите на собствената си безотговорност върху другите.
На Европейския съюз не се е налагало да прибягва до насилие за своето конструиране и конституиране. При възникването си и в развитието си националните държави не са могли да избегнат насилието. Примерите са безброй. Още в зората на модерната епоха и възникването на националните държави гениалният Макиавели предупреждава, че насилието поражда ненавист, а ненавистта води до насилие. Но, ако тези, които вземат колективно обвързващи решения (политиците) имат предвид урока на ренесансовия титан, не са разбрали в допълнение, че мекушавостта, нерешителността не са политически добродетели, а могат да доведат до фактическо предателство и невъобразими беди.
Европейският съюз е извънредно комплексно многонационално общество, но в същото време е наднационална форма, в която е уникалността. Комплексността поражда проблеми. В комплексността винаги има видимости и не-видимости, което се определя от гледната точка и различията на хоризонтите. Повече от всяко друго образование за ЕС е жизнено необходима диалогичността. Мотото на Съюза Единство в многообразието (In varietate concordia) се мисли чрез диалог. Диалог не означава само и просто разговор между две страни. Означава среща на различни гледни точки и способност да се признава, за да се постигне при необходимост позитивна поляризация, която идва от дълбините на Европа като духовна форма.
*Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Проф. Г. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселвано по политически причини. Дълго време не му разрешават да следва, бил е работник и т.н. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е директор на Института по социология към БАН. Сред основните му трудове са книгите: Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер(1979), Принципите на позитивистката социология (1982), Социална реалност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна структура на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Ценности срещу безпорядък(2009), Българската меланхолия (2010), Сфери на ценностите (2012), Смисъл и разбиране (2014), Човешката несигурност (2016) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван монументалният сборник "Светове в социологията" (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.