Евроизбори 2019: Избирателите отхвърлиха грозното лице на евразийщината

Гражданите схванаха, че няма как партия, на чийто митинги се веят руски и съветски знамена, да гарантира европейски заплати и пенсии

Николай Василев, priorities.bg

Две седмици и половина след като повечето социологически агенции посочваха изравнени резултати на ГЕРБ и БСП, а някои, може би недобросъвестно предвещаваха победа на червената столетница, избирателите отхвърлиха партиите, които предлагаха да работят не за европейското единство, или за българския национален интерес, а за премахването на санкциите наложени срещу лица и фирми близки до Кремъл.
За пореден път резултатът за БСП не можа да се доближи до този на ГЕРБ, а партиите поставящи под съмнение цивилизационния избор на България – Атака, АБВ (този път предрешена като „Коалиция за България“) и Воля 

претърпяха тежко поражение

Курсът на Корнелия Нинова за превръщане на БСП в популистко-националистическа формация, която отхвърля „либералния консенсус“ преживя поредното си фиаско. Защо тези избиратели, за които основна мотивация е неприемането на хора с различна сексуална ориентация, или на бежанци бягащи било от войни, било от мизерия да гласуват за Елена Йончева, след като Ангел Джамбазки е много по-автентичен национал-популист? Българският избирател се оказа и достатъчно интелигентен, за да схване, че няма как партия, на чийто митинги се веят руски и съветски знамена, да гарантира европейски заплати и пенсии.
В много отношения евроизборите се оказаха повторение на парламентарните избори от 2017 г., когато отявлено реваншистките изказвания на приближените до Корнелия Нинова Крум Зарков и Александър Симов (а на само те) стреснаха избирателите и дадоха неочаквано голяма победа за ГЕРБ.
Всъщност единствената победа за БСП през последното десетилетие се оказа спечелването на президентските избори, когато Румен Радев се приемаше от мнозина като „натовски генерал“, а ГЕРБ издигна видимо неизбираемата Цецка Цачева.
Трудно е да се предвиди какво ще се случи на свикания за вторник пленум на Националния съвет на партията и дали тя ще изостави националсоциалистическия курс наложен от Нинова.
Отдавна очакваният разпад на коалицията „Обединени патриоти“ показа, че

 ВМРО е успяла да заеме национал популистката ниша

 Амбивалентното ѝ отношения към режима на Путин – за разлика от откритото апологетство от страна на Атака сигурно е допринесло за неочаквано доброто ѝ представяне. Валери Симеонов – единственият националист, който си позволяваше да критикува политиката на Путин спрямо България и ЕС изостави този курс, когато наскоро отказа да подкрепи закупуването на изтребители F-16. Дали по тази, или по друга причина, участието му на тези избори се оказа провал.
Тежко поражение получи и отявлено про-кремълската партия на Георги Първанов.
Българският народ очевидно не желае да преразгледа цивилизационния си избор, направен преди 20 години, макар, че след анексията на Крим консенсусът по него да бе нарушен.
За първи път в своята история ГЕРБ официално се яви в коалиция със СДС – „марката“ на българската демокрация. Големият въпрос е дали управляващата партия ще се превърне поне частично в защитник на интересите и разбиранията на „традиционната десница“, или ще продължи да се опитва да лавира и „балансира“ както във вътрешно политически план, така и на международната арена.
Повечето избиратели от традиционната десница на тези избори предпочетоха да гласуват за коалиция „Демократична България“ и към момента на писането на тази статия изглежда, че можем да ги поздравим с избирането на един евродепутат.
Дали най-после традиционните десни избиратели ще се сдобият със стабилен политически субект, който да ги представлява, или ДБ ще има съдбата на „Синята коалиция“ и на „Реформаторския блок“ ще зависи не само от политическото поведение на нейните лидери, но и от готовността им да изградят единен политически субект, при който традиционните десни избиратели ще могат да избират ръководството и програмата му, както и да подреждат листите за всички предстоящи избори.
На 26 май тази година българският избирател отхвърли грозното лице на евразийството и потвърди своята европейска принадлежност. Дали обаче през следващите години той ще може да селектира политически елит, който да споделя европейските ценности е въпрос с много неизвестни.