Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Официално трябва да признаем, граждани, че в политически план целокупният български народ се оказа изключително тъп.
Не знам как иначе да нарека стадото, което непрекъснато мучи за храна и се подлага за покровителствено потупване отзад на онзи, който непрекъснато точи ножа и коли наред, за да лапа нашите мръвки пред нашите очи.
Подобно безмозъчно поведение държи само божият добитък неразумен. И ние.
Имам предвид, разбира се, начинът, по който вече 27 години всенародно подтичваме подир собствените си комунисти и мучим електорално в тяхна подкрепа, колчем дойдат избори. Дотам сме затъпели, че те дори вече не ни лъжат, няма нужда от това – просто слагат ново магаре отпред и ние веднага започваме сами да се убеждаваме, че ах, каква промяна велика има сред духовните ни пастири и от утре те вече наистина всеотдайно ще се погрижат за нас като за писани яйца…..
Споделям това си усещане, защото още съм потресен от впечатлението за авторитетния начин, по който другарката Нинова застана пред българското общество и мисловната дълбочина, чрез която обясни на бърза ръка какво сме загубили и
какво сме спечелили от контакта с гадната демокрация
Въпросът и без това беше напращял в мен. Като слушам хората какви ги дрънкат по предизборните прояви и чета какво пишат по форумите, като гледам резултатите за предизборните нагласи, сведени до знанието ни от смелите български социолози, тъкмо се тюхках докъде точно ни е докарала демокрацията и правех списъци на онова най-съкровено, което ни е отнела.
Обаче, в интерес на истината, явно абсолютно погрешно съм смятал, че демокрацията ни докара до пълна липса на здрав разум, тотална загуба на базисни морални ориентири и отчайващо неразвито гражданско самосъзнание – три фактора, чиято липса превръща обществото ни всъщност в миризлив запъртък на демокрацията.
Но другарката Нинова ме светна как въпросната гадна госпожа Демокрация ни е отнела всъщност не тези, а други три важни неща, които сме имали при комунизма – доброто образование, безплатното здравеопазване и пълната сигурност.
Да, при комунизма имаше училища. Имаше ги и в най-малкото селце – но не за да учат там децата наистина, а за да се залъгват, че учат. Целта, естествено, бе да си стоят там, на село, никога да не разберат какво е истинско знание и завинаги да останат до шия в собствения си сос от простотия и предразсъдъци.
За радост на управляващите комунисти, разбира се, които имаха нужда от работен и кланичен добитък, уверен в светлото бъдеще.
Истинска история от моя живот. Когато в 7 клас започнахме да учим западен език, бях в училище, където се учеше немски. Ама аз предпочитам английски! Не може. Защо? Защото в нашето училище учим само немски. Добре, де, ще отида за часа по език в съседното училище, където пък учат само и задължително английски. Не може! Защо, бе – нали някои мои приятели го правят? Ами защото не си учил в английска детската градина, затова. Моля? Молиш, не молиш, това е.
Разбира се, в гимназията после се оказа, че нямам право да уча английски, защото съм учил немски в прогимназията. А в университета пък нямах право да уча английски, защото съм учил немски в гимназията.
Ето защо, граждани, си останах недообразован както по немски, така и по английски.
Друг пример. В Софийския университет имах едва три семестъра общо антична и западноевропейска литература. За сметка на това бях длъжен да уча повече от три семестъра политикономия, история на БКП и разни други простотии, докато връстниците ми на Запад се занимаваха с Джойс и Борхес.
Та образованието, дето го имахме ли, казвате, загубихме в демократичната мъгла, другарко Нинова? Де кърпел, де!
Или да поговорим за здравеопазване? Нали помните лозунга:
„Съветският болен - най-здравият болен в света”?
Е, заради социалистическата йерархия, българският болен не биваше да изпреварва съветския, но пък беше вторият най-здрав болен в света…..
Да, половината хора, най-вече истински болните, се ужасяваха да отидат на лекар или в болница, заради цялата наистина вредна за здравето социалистическа мизерия там. За сметка на това пък другата половина, състояща се предимно от здрави хитреци, ходеше с охота при своите приятели или роднини – доктори. Те им даваха дългосрочни болнични, за да изклинчат от досадната работа. Или ги пращаха на санаториум, където за „държавна сметка” да си починат хубавичко, че са се преработили в завода…..
На „държавна сметка” ли? Че тя тогавашната комунистическа държава да не береше парите, които щедро и безсмислено харчеше, в градината със зелето и марулите, бе, другарко Нинова? Да не би тия пари да падаха от небето право в хазната на компанията Живков и Ко, та здравеопазването ни затова да беше „напълно безплатно”.
И тогавашните, но още повече сегашните идиоти, които вярват – или поне разправят, че вярват - в безплатното здравеопазване по времето на комунизма, явно никога не са бити от живота по главата, докато схванат разликата между истина и измислица.
Най-смешно ми стана обаче като чух от Нинова, че заради демокрацията, дето ни налегна, сме си изгубили пълната сигурност.
Добре, единият стълб на тази сигурност беше армията – онази „родна казарма”, която и досега мнозина оплакват. Впрочем, и тази мъжествена школа по реален социализъм беше „напълно безплатна” от гледна точка на комунистическата върхушка, но колко в действителност струваше на България и българите, никой вече не може да пресметне.
Няколко прости казармени факта, пак от личния ми живот. С някои типове от бандата родоотстъпници, с които имах удоволствието да служа, веднъж направихме сметка, че за превземането на цялото ни поделение с над 1000 войници и много техника, стигат между 4 и 5 души – при това с нормално военно обучение, не от специалните части. А аз бях в едно от тъй наречените „бойни поделения”, призвани да посрещнат първия удар от вечния враг – НАТО, по-специално – откъм Турция.
Знаете ли какво съвсем сериозно ни обясняваха нашите началници за този първи удар – че
не трябва да умираме през първите 24 часа,
след това вече можем спокойно да умрем, защото братушките ще дойдат пак да спасят България.
Идиоти! Сякаш ако съм мъртъв, ще ми пука за тяхната България!
Е, за България не знам, но Чехословакия спасиха. Командирът на моя батальон, Цветан Тотомиров, като млад лейтенант беше ходил там през 68-ма и се гордееше с това. Но виж, по време на гадната демокрация, същият този тип, когото още тогава намирах за изключително тъп човек и завършен лъжец, дорасна до чин генерал и стана началник-щаб на все още храбрата, макар напълно разкапана българска армия…..
Наистина за народа загуба велика беше това, Нинова!
Що се отнася до сигурността, осигурена по ченгеджийска линия, тя беше още по-фалшива от военната.
Първо, има официални партийни и държавни документи на комунистическия режим, в които се казва, че българската ДС е подразделение на руското КГБ. Това положение бе унаследено, запазено и пренесено от поколение в поколение български ченгета. То и досега продължава да тегне като воденичен камък на шията на обществото ни, като прави възможно дори водещи български политици да поставят руските интереси пред българските. И нагло да твърдят, че именно това е най-висшата форма на българския патриотизъм.
Абе, възможно е - нали онези, които трябва да пазят българския интерес, продължават и при демокрацията да са част от онези, които го предават…..
Втората ми ченгеджийска бележка по отношение сигурността, която имахме, но загубихме, гласи, че октоподът ДС даваше истинска сигурност само на партийните си началници, на себе си и на собствените си гнусни изчадия.
Всички те, колективно и съгласувано, въртяха контрабанда с оръжие, наркотици и каквото друго мръсно се сети човек, осигуряваха спокойно място за пребиваване на терористи като Агджа и Карлос Чакала, репресираха собствения си народ, за
да няма кой да задава въпроси и да търси отговори
Това беше комунистическата сигурност, която изгубихме!
Онова, което намерихме в демокрацията обаче, е толкова гадно не заради демокрацията като такава, а заради имитацията на демокрация, към която предшествениците на Нинова и самата Нинова, ни теглят от началото на тъй наречения преход. И явно ще ни теглят до победоносния му за тях край.
Освен ако не спрем да мучим всеки път на предизборните им порти – но това е трудна работа, означава за няколко деня, тайно и полека, от изключително тъп, да станем изключително умен народ.
Освен ако Нинова не нареди.
Ама даже и дядо Вазов не би могъл да повярва в подобно прераждане!