„Радев подкрепи Мадуро” – с такова заглавие по повод поредното безчинство на президента Румен Радев из дебрите на българската външна политика излязоха тези дни дори най-напредничавите български медии.
Не, бе, колеги, нещата са малко по-различни и доста по-страшни. Дайте да си кажем истината, защото тя не само ще ни направи по-свободни, но и по-умни. Или обратно – първо по-умни, а оттам и по-свободни.
Но, както и да е. Всъщност реалността в случая изглежда така: „Радев подкрепи Путин в подкрепата му за Мадуро”.
В този смисъл, обитателят на „Дондуков” 2 е напълно честен пред себе си, когато в разпространената си декларация заявява, че критиките му „не са подкрепа за една или друга страна в конфликта” във Венецуела. Така, де, нали и аз това казвам - той чисто и просто не се интересува от никакви страни във Венецуела, а само
сляпо следва генералната линия на Москва
Естествено, що открито да взима страна между демокрацията и диктатурата във Венецуела, човекът, като по позицията му веднага ще го познаем.
Или що ние, българите, с този президент начело, да пеем в хора на демократичната световна общност, дето по начин най-гаден и насилствен ни натика в ЕС и НАТО, а сега иска и да ги следваме в тяхната мръсна антируска политика? А?
Няма пък, ще си бъдем самостоятелни, ще си мислим със собствените глави и ще действаме типично по български – с помощта на онази знаменита смесица от инат, простотия, предразсъдъци и зависимости, с която сме световно известни.
Ама-ха!
„Става дума за върховенството на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати” – твърди още в своята позиция по темата Венецуела човекът, когото всички, кой знае защо, вече две години упорито наричат „български президент”.
Ох, на мама, горкият последователен и твърд защитник на международното право, дето си преписва официалната президентска позиция мотамо от официалната позиция на Кремъл…..
Ама чакайте, бе граждани, да не би аз нещо да съм се объркал и в случая да става дума не за демократичните усилия за премахване на диктатурата в далечна Венецуела, а за продължаващия вече 5 години руски анекс на украинския полуостров Крим, та затова европейският български президент толкова много да настоява за спазване на законите и международното право?
Не, не съм се объркал, не става въпрос за Крим. По отношение на Крим точно този европейски български президент, както неведнъж вече е доказал, изобщо не е загрижен за някакво си международно или каквото и да било друго право, а стои на непоклатима позиция - Крим е руски, защото руското знаме се вее отгоре му. Пък кой каквото ще да си дрънка, ние ще си дрънкаме оръжието.
Но да не би да говорим за ред други московски своеволия като нарушаването на договора за ракетите с малък и среден обсег или дългогодишната подкрепа за човеконенавистните режими в Северна Корея, Сирия, Иран или Куба?
А може би пък иде реч за припомняне на международното право по повод наглите покушения, извършени навсякъде по света срещу противници на режима на Путин от руските специални служби или пълното смазване на вътрешната опозиция в Русия, не само от руските специални служби…..
Не, бе, не става дума за каквото и да било друго, освен за факта на едно президентско разкриване, на
едно срамно разголване,
ако щете.
С други думи - един от най-важните хора на Путин в България, след две години престой на върха на българската политика, вече открито и най-безсрамно потвърди ширещите се подозрения, че е вързан на къса руска каишка и официално не се посвени да постави българската външна политика в пълен синхрон с руската. Досега поне с малък смокинов лист опитваше да се прикрива, но най-после излезе изцяло на светло.
Разбира се, направи го много хитро и съвсем по руски – направи го в своя декларация, разпространена часове преди официалната позиция на българското Външно министерство, която подкрепя усилията на демократичната общност във Венецуела, начело с Хуан Гуайдо, както и позициите на основните ни съюзници от ЕС и НАТО по темата.
Какво постигна Румен Радев с този свой подъл изпреварващ акт?
Ами според мен, освен че застана като Матросов в защита на незащитимата руска позиция да бъде оставен престъпникът Мадуро на мира, той се опита да оклепа лицето на България, родната си демократична страна, в защита на чиито интереси се е заклел като президент. Слава, богу, не успя да стори точно това, а само показа иззад завесата собственото си истинско грозно и мръсно лице.
Не си мислете, че се радвам на това обаче, тази ситуация изобщо не е читава от гледна точка на общия български интерес. Защото сега ще стане същото, което стана и с Георги Първанов преди години – всичките ни западни съюзници ще забравят изобщо за съществуването на институцията български президент, ще спрат да канят Радев на раздумки в Брюксел или която и да било друга европейска столица и няма да идват в София, за да обсъждат важни въпроси с него.
Но, в крайна сметка, това е вредно за нас, гражданите – на Радев само дето шапката малко ще му се накриви на другата страна.
Но как този тип е уцелил времето, та да изпревари хода на събитията със своята декларация и да я издаде преди правителствената?
Ами просто е – българският външен министър Екатерина Захариева като човек, който се съобразява със закона и политическия морал, изпраща чернова от подготвяната правителствена декларация на българския президент за съгласуване. Нали по Конституция и той, божем, е уж някакъв фактор във външната ни политика.
Обаче вместо да съгласува, Радев направо взима летящ старт и изпреварва, като хвърля кал зад себе си в лицето не само на правителството, но и на всички българи.
Това жалко поведение, тази пълна липса на чест и достойнство сред човека, избран от мнозинството граждани да бъде официално лице на държавата и обществото ни, са наистина омерзителни. И наистина ме е срам, не само за това, че този тип, ща не ща, се води и мой президент, но че изобщо ставам свидетел на подобно политическо действие – демократична България в лицето на една от основните си институции, да застава редом до най-реакционните световни сили в защита на венецуелската диктатура.
Веднага се сетих за събитията отпреди 30 години, когато достойни люде като Рейгън, Тачър и другите открито казаха на Кремъл, че
международното право не търпи безчинствата на коя да е диктатура
срещу нейния собствен и околните народи. Ако не бяха направили това, Стената и досега щеше да притиска душите и да смазва животите ни.
Та къде ли беше г-н Радев тогава, в кой лагер – на страната на Живков и кремълския диктат в България или на страната на международното право?
Ако съдим по сегашната му позиция, ясно къде е бил. Но в такъв случай честно би било да се разкрие докрай, да обясни на хората, че иска да се върнем – не само ние, но и целият свят – в онези години, когато демокрацията и човешките права зависеха само от своеволията на кой да е жалък комунистически или поне - подкрепян от руските комунисти - режим.
Но и за още нещо се сетих в сегашната ситуация – как в края на 90-те Георги Първанов изпрати специално писмо в подкрепа на сръбския масов убиец Слободан Милошевич и етническото прочистване, което той проведе в Косово.
Да, много е подобна ситуацията сега с Венецуела, където един мръсен режим безчинства срещу своите граждани, но и разликата между двата случая е огромна – по онова време Първанов беше само партиен лидер на мракобесната партия БСП, докато сега Румен Радев, е президент на всички българи. Е, пак е избран основно с гласовете на мракобесната партия БСП, но поне на книга…..
Омръзна ми, бе, граждани! Докога ще избираме за президенти, депутати и други тути-кванти всяко нещо, домъкнато в политиката ни от котката, а после ще викаме, че котката ни е виновна.