Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Наглостта човешка е безгранична.
Да, имам чувството, че дори простотията понякога толкова се пренавива, та опира нос в самата себе си и се стряска, наглостта обаче – не. На всичкото отгоре, тя е и по-широко обхватна, доколкото, поне по логика, умните хора не могат да бъдат прости в един и същи момент. Обаче могат да са си нагли колкото искат - и често са.
„Новият руски посланик в САЩ Анатолий Антонов е обезкуражен от абсолютното нежелание на американските политици и конгресмени да общуват с него, той е подложен на тотално игнориране” – съобщава ИТАР-ТАСС.
За първи път вярвам безрезервно на този кремълски рупор за хибридна война, който от десетилетия нагло се кичи с гръмкото име „информационна агенция”. И се надявам, че този път не са пресолили манджата по навик. Не, че ми е омръзнало да гледам как Мария Захарова застава през ден с голи цици на амбразурата да защити незащитимото в руската „политика”, това е забавно. Обаче дори и забавленията с цици имат граница и е добре да се редуват с малко истинска работа.
Така, де, имам предвид, че посланик Антонов се оплаква горко от игнориране, моля ви се! Оплаква се, че смисълът на работата и изобщо на престоя му във Вашингтон се губи, след като никой не иска да общува с него.
Ах, мъка - няма да можем вече
да плетем интриги
в американската столица! Как сега ще защитим изконните руски интереси да правим каквото си щем в САЩ, включително да се месим в президентските избори? Парадокс – как ще вменяваме на американците вина, че не спазват собствените си демократични принципи, като забраняват на нас безсрамната пропаганда на антидемократични идеи и ценности? Защото, нали, в случая никой нищо не ни забранява – само не ни обръщат внимание. Обръщат ни гръб. Пет пари не дават за нас и нашето мнение. Не искат да ни чуят и видят. Не ни щат ни меда, ни жилото. Това е адски нагло от американска страна – фактически твърди посланикът с оплакването си.
Което е адски нагло от негова страна!
След всички глупости, сътворени от Кремъл в отношенията със света и в частност със САЩ; след всички вонящи купчини, с които
Русия засра полето на мира,
дипломацията и международното право през последните 9 години – ако вземем руската агресия в Грузия за отправна точка; след всички разкрития, направени вече за руската намеса в американските президентски избори; след всички разкрития, които предстои да излязат във връзка с мръсния руски бизнес и неговото инфилтриране в западния свят - да очакваш някой да се среща и разговаря с теб, си е истинско безсрамие.
За какво да разговарят хората – за пагодата в Крим? Или за нещо още по-невинно като употребата на отровен газ в Сирия? А може би за несекващите натяквания от руска страна, че проблемът с ядрените бомби на Северна Корея не е решен, защото САЩ не искат да седнат и да преговарят с режима в Пхенян.
„Сега, когато КНДР доближава крайната цел за пълно окомплектоване на своите ядрени сили, САЩ трябва да зарежат малоумната мисъл, че КНДР може да задоволи гангстерското им изискване, те не трябва да мечтаят за преговори по ядреното разоръжаване” – това се казва в официална декларация на режима на Ким Чен Ун, разпространена от Корейската централна телеграфна агенция броени дни преди началото на азиатската обиколка на Доналд Тръмп.
Да оставим настрани изискания стил и премерения дипломатичен език на текста. Да оставим настрани и въпроса за използваните вещерски словесни заклинания, цялото паунско перчене и хъшлашкият заканителен тон, от който се плашат само корейските гарги.
От цитирания пасаж обаче става абсолютно ясно, че САЩ имат „изискване” към Северна Корея за провеждане на преговори по ядрения проблем. Това означава, че Вашингтон продължава опитите с дипломатическите усилия да вразуми
развилнялата се гангстерска банда в Пхенян
Просто и ясно – признават го дори самите корейци, макар да го изричат на своя малоумен политически език.
Но в същото време честният и принципен политик Путин, баща на световния мир и майка на любовта между народите, продължава да тръби, че корейският проблем не е решен, защото американците не искат да преговарят, а опитват само със сила. Това е то способността да си наистина нагъл, да използваш наглостта като оръжие, чрез което представяш собствената си лъжа за истина, а истината на целия свят - за лъжа.
Трудно изкуство е това, не всеки го може. Макар да имам впечатлението, че ние, в България, сме доста напред с материала.
Май и друг път съм казвал, че има тук един човек, който почти неизменно е начело в личната ми класация за българска наглост – гражданинът Симеон.
Наистина не мога да разбера защо медиите още канят този тип да говори глупости и да зомбира хората, а не го отрежат като американски политик руския амбасадор. Още по-малко разбирам защо БНТ харчи за целта моите пари.
Но, така или иначе, последната „царска” изява по националната телевизия бе наистина потресаваща. От нея разбрахме например, че той, гражданинът Симеон, не търси дивиденти. Не ги търси, не ги търси, ама все ги намира, както помним от мандата му. От сделката с външния дълг, та чак до градинките и чешмичките, Симеон и неговият антураж блюдолизци откриваха и прибираха целия бликнал дивидент.
Но неслучайно споменах антуража на гражданина Симеон. В интервюто той хвали тях и себеподобните им, като ги нарича „елит”. И ни дарява с прозрение: „Елитът не трябва да се критикува. Щом българският народ не обича елита си, значи повече трябва да му се обяснява какво е елит и каква е неговата роля”.
Тъпаци-и-и-и, а вие сте седнали да четете мен и да ме критикувате, вместо да отърчите до Враня за истината относно елита. И после да наведете смирено глави пред неговото /моето/ величие. Или поне пред неговото величество.
А това величество, както се разбира, е на „ти” не с някой друг, а със самата История. Той вече си има запазено място там. Историята, твърди гражданинът Симеон, ще види царя, политика, премиера и посредника, но няма да види – добавя с горчивина - човека Симеон.
Ами сега, зер човекът не заслужава и той малко признание?
Царю честити, не става така тая работа с историята, бе! Не може да се пазариш с нея или да и нареждаш какво да прави със спомена за теб. Още повече, в нашия случай, тя те забрави още преди БНТ, защото ти нито цар беше като хората, нито премиер, нито политик. Виж, за посредник, не знам, може в някоя и друга тънка бизнес-сделка…..а може пък и за някоя тъмна политическа сделка такованка, на…..но това с посредника са сенчести работи, не ми е дадено да ги разбирам. Обаче наистина съм сигурен, че Историята не работи с материал и по желание на клиента. А що се отнася до наглостта да искаш същата тази история да се взре така дълбоко в теб, че да види чак и „човека Симеон”, това вече минава всякакви граници.
Но, както казах, ние, българите, май си носим природна склонност да сме нагли. При това я носи не само „елитът”, а и широките народни маси.
Тези дни в Пловдив едни народни маси, които искат да минат за широки, протестират срещу решението на кмета Иван Тотев да ограничи леко достъпа на автомобили до Стария град. И по този повод група граждани протестира с табели: „Кмете, не се прави така!” Или: „Старият град е жив, не го убивайте!”
Не, не е жив Старият град. Първо, в него се съградиха такива чудеса на архитектурата, че старите майстори вероятно се въртят като перки в гроба. И второ – през последните няколко години особено, Старият град, както, впрочем, и целокупният Пловдив, се е превърнал на гигантски паркинг.
Не съм фен на Тотев, ама изобщо. Но в случая човекът е прав, макар решението за ограничаване на движението по Трихълмието да е закъсняло и половинчато. То трябва да бъде доста по-всеобхватно, а мерките - доста по-строги от предвиденото.
Но приказката ми тук е
за наглостта
на протестиращите срещу това решение на кмета. Тези хора очевидно имат самосъзнанието, че участват в справедлив граждански протест, макар всъщност да участват в групова защита на частни интереси. Разликата между двете е огромна, но, за съжаление, на наглия тя не може да бъде обяснена, първо, защото той не слуша, второ - защото и да те чуе, на него не му пука.
Но в случая груповият протест е нагъл, защото това са същите хора, които имат двор, но не си строят гараж, където да си прибират колата. Или ако имат гараж, ползват го за склад, магазин или ремонтна работилница, а колата си паркират безплатно на общия тротоар пред къщата. Същите, които смятат, че оправянето на разбитите пътища има приоритет пред оправянето на разбитите тротоари. Същите, които искат да се премахне предимството на хората на някои пешеходни пътеки, защото пешеходците само пречат на нормалното движение. Същите, които карат из града с 80, вместо с разрешените 50 км. в час, докато едната им ръка е заета да държи телефона, втората – кафето, третата – цигарата, а четвъртата - да не дава мигач, защото на кого му пука за дреболии. А петата ръка е заета да маха приятелски на ченгето, което гледа добродушно цялата тази картинка.
Граждански протест – айде, бе!
Този вид наглост май си е част от истинската природа на българина. Ако не вярвате - махнете тъмните очила и се огледайте. А сега идете в нормалния свят и пак се огледайте.
Както казваше един приятел – ако в Лондон много случайно видиш кола, паркирана на тротоара, дори спрелият до нея полицай предварително знае, че това е някой българин.