Не искам да говорим пак за атентати, но няма как да не споменем поредния епизод от войната на тероризма срещу демократичния свят. Защото точно по повод касапницата в Лондон президентът Доналд Тръмп туитна нещо изключително важно: „Ако не станем по-умни, ще става все по-зле”.
Този човек ме чете, граждани, казвам ви! И дори взима от дума, не като мнозина други, дето им повтаряш, потретяш, а те натискат тапите в ушите и зяпат тавана.
Но този път не се шегувам, а съм напълно сериозен. Нищо, че Тръмп не ми е платил подобаващо за съвета, радвам се, че поне е прочел и разбрал онова, което писах във Factor.bg на 23 май, веднага след атентата в Манчестър: „Всички ние, обикновените граждани обаче, можем да направим едно изключително важно нещо в подкрепа на борбата с тероризма – да мислим.”
А може пък три дни по-късно да е видял Тръмп в блога ми един друг текст, който завършва така: „Трябва да мислим и да знаем, за да сме вътрешно готови за тази дълга война, която не свършва с последния атентат вчера, защото той не е нещо откъснато и различно от атентата, който следва утре.”
Е, кой да ти се сети – „утре”-то на Манчестър се оказа „вчера”-шния Лондон.
Мразя да съм лош пророк! Или добър пророк…..все едно, разбирате ме.
Още нещо важно обаче написа Тръмп във въпросния туит: „Необходимо е да престанем да бъдем политически коректни и да се заемем с организирането на сигурността на нашите граждани”.
Добре, де, темата за фалшивата политическа коректност, която изкривява човешките представи за света, а оттам и самия свят, също ми е любима.
Говоря за онези крайни прояви на политическа коректност, която настоява слепците да карат автомобил, за да не бъдат дискриминиран. Или онази, при която в САЩ има телевизия „само за черни” и тя се приветства горещо. Въпреки че, както знаем – ако някой обяви, че прави телевизия „само за бели”, ще бъде не просто освиркан, а направо осъден за дискриминация от тъй наречената „либерална общност”.
За онези, които смятат, че си измислям примера с черната и бялата телевизия – не си измислям, даде го в едно интервю актьорът Морган Фриймън. И уцели десетката, като каза: „Не искам да получа „Оскар”, защото съм черен, а защото съм страхотен актьор, който си е изиграл ролята перфектно”.
Напоследък „защитници” на либералната демокрация смело и войнствено анализират
бедите, до които води консервативният подход към политическата коректност
За доказателство, че тя е работещ инструмент, те сочат всички досегашни постижения на Запада. Но тези хора явно имат твърде услужлива памет, която изчезва точно когато им е изгодно да забравят, че без консерватизма на вековете до 19-ти, Западът нямаше да има особени постижения. А без консерватизма на 20 век нямаше да има и Запад – близнаците нацизъм и комунизъм щяха да го погълнат както Кронос децата си, ако хора като Чърчил, Рейгън и Тачър не бяха им се противопоставили безкомпромисно.
Един от силно работещите техни инструменти беше назоваването на нещата с истински имена:
желязната завеса, империята на злото,
такива работи. Тези велики хора бяха наясно, че точното назоваване на злото е първата стъпка да се пребориш с него.
Не, няма да влизам в спор и да защитавам консерватизма, има по-способни за това. Но видимият проблем на тъй наречените либерали е, че те май защитават широко отворена порта. Защото възражението не е и няма как да бъде срещу самото съществуване на политическата коректност, доколкото тя е свързана с толерантността, човешката съпричастност и другите морални устои на демократичното общество. Възражението е срещу неспособността да се държи политическата коректност в рамките на онова, което Чърчил наричаше „здравият разум”, тоест, онова, върху което наистина е създадена и върху което наистина се крепи западна цивилизация.
Границата е съвсем ясна и тя минава там, където политическата коректност започва да се превръща в отрицание на самата себе си, в обикновен парадокс, в инструмент за разрушаване, а не на съграждане и развитие на нашата цивилизация. Защото тази коректност е пълна с капани, които отварят пролуки към страшни неща - например поддържат у хората погрешното усещане, че всичко е възможно, което в политически и икономически план се нарича волунтаризъм. Или фетишизират тъй нареченото „равенство” и дават основание на някои да се държат така, сякаш не съществува дори естественото, даденото ни от природата и бога неравенство.
А я да помислим за философските капани, в които тя ни вкарва. Ако се чудите например възможна ли е истинска интеграция на малцинствата, внимавайте. Защото аз пък лукаво ще ви попитам – дали е политически коректно да говорим за интеграция, дали не обиждаме съответния човек или общност, като ги смятаме за непълноценни и неспособни да живеят заедно с останалите, без останалите да им плащат и да полагат специални усилия за тях?
Ами Морган Фрийман, след като е толкова умен, че ясно вижда и свободно обсъжда проблема, той според вас „интегриран” от някого афро-американец ли е или не е интегриран от никого, освен от самия себе си…..?
Така или иначе, не знам какво точно предвижда Тръмп, като свързва отказа от политическа коректност с работата по защита на „нашите граждани” от тероризма, но се надявам да има някакъв хитър план
да се измъкнем от калта, в която те ни колят и взривяват,
а ние обсъждаме защо го правят - дали защото сме ги обидили с карикатури на Пророка, защото не им плащаме повече социални помощи, та да си гледат кефа, вместо да мислят глупости, защото самите ние сме егоистични зверове и не сме обичали тях истински, та затова и не сме успели да ги интегрираме…..
Не знам дали Тръмп наистина има хитър план, но намирам за интересен подхода му с Парижкото споразумение за климатичните промени. Идеята с преговори и усилия САЩ да излязат от споразумението, за да започнат веднага нови преговори да влязат отново, но като предоговорят условията, само привидно звучи нелепо. Всъщност – и го казвам наистина сериозно – това е брилянтен начин да се защитят американските интереси. По подобен маниер, макар без крайни стъпки, Тръмп подходи и към НАТО, като заяви на срещата в Европа, че всички членове на Алианса трябва да плащат предвидените 2 процента от БВП за отбрана, защото не е честно само САЩ да опъват каиша.
И тук стигаме до идеята, която направо щеше да ми секне кърмата ако бях кърмачка - създаването на обща европейска армия. Ще бъда разумен, ще изчакам още малко да видя как ще се развие идеята, но ако тръгне наистина към реализация, тогава вече ще използвам с удоволствие някои от политически твърде некоректните изрази, които имам в запас.
Сега ще кажа само две неща. Първо, не разбирам защо, след като така или иначе си имаме НАТО и всички страни от ЕС са вътре, не развиваме общата си защита именно чрез развитие на Алианса. Наистина не разбирам.
Нали ако излезем от НАТО, за да си правим европейска армия, това означава край на НАТО, тоест, най-голям
подарък за Путин и другите врагове на демокрацията
Още по нащрек съм по темата, след като великият вицепрезидент Илиана Йотова се определи за „един от най-горещите почитатели на европейския отбранителен съюз”.
Какви, при такова развитие, ще са отношенията ни със САЩ и Великобритания? Ще ни пази ли например общата европейска армия от съюзнически десант в Нормандия, ще копае ли окопи за дълга позиционна война срещу британци, канадци, американци и австралийци при Ипр или ще изгоним англичаните от Кипър, за да превърнем в наша тяхната военна база на този европейски остров…..
Ами нашенските „патриоти”, те как ще погледнат на възможността немската армия да заеме позиции в България, за да защитава цяла Европа от руснаците, при положение, че сега бият задници в тавана, щом стане дума американците да вършат същото. Каква е разликата от гледна точка на националния суверенитет?
А Путин, той какво ще каже по въпроса: „Абе, без лошите американци, добрите европейци да правят каквито щат армии, ние едностранно и доброволно ще изтеглим насочените срещу тях ядрени ракети”.
И ако случайно го каже пък, дали ще е воден от идеята за мир и добросъседски отношения с ЕС, от очакването да продаде на Европа руски оръжия за война със САЩ или от простичката радост, че ако Москва има насреща си само общата европейска армия, ще мие танковете си в Сена почти веднага, щом реши.
Втората възможност е да си направим европейската армия, без да излезем от НАТО. Но за чии дявол ни е дублираща структура – за да задоволим нечии политически амбиции ли? Защото дори човек да не разбира от икономика, лесно ще си даде сметка, че тогава ще трябва да плащаме двойно – не два, а четири процента от БВП. При това - за да се свърши една и съща работа.
А дори човек да не разбира от военно дело, би трябвало здравият разум да му подскаже, че щом двама големи началници ръководят една и съща битка от една и съща страна, Швейк и Йосарян постоянно ще се спъват - всеки в краката на другия - за радост на Путин или който там го наследи в Русия,
основната военна заплаха за Европа
Знам, че мама Меркел изведнъж силно се запали по идеята за обща европейска армия, но ако реални крачки в тази посока ще ни забият в задънена улица – също както стана с общата европейска /разбирай – немска, б.а./ политика спрямо мигрантите.
Точно сега Европа няма нужда да се тика в онази част от спиралата, която върви надолу, а да яхне онази, която върви нагоре.