Отпускането на 185 000 долара от американската фондация Гети(виж тук описание на проекта, б.р.) за комунистическия архитектурен продукт на Бузлуджа не може да не предизвика възмущение от страна на всеки мислещ човек в момент, когато в Украйна комунизмът основателно е сравнен с нацизма, а в Полша се рушат съветските паметници. Дори у нас се предлагат проекти да се направи «по-атрактивен» (по думите на една телевизионна журналистка) паметника на съветската армия.
И изведнъж Бузлуджа - символ на най-черните страници в българската история.
Наистина ли не е имало ценни и актуални проекти и се е стигнало до Бузлуджа? Независимо че сумата е малка, а значителна част от парите ще бъда за дигиталната част на предложения проект, все пак
намесването на САЩ в този анти-хуманен проект
предизвиква основателен изследователски интерес.
Публичните данни от интернетната страница на фондация Гети показват, че проектът е на немския комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (Deutsches Nationalkomitee von ICOMOS e.V.), а не на българския (!). Ако наистина беше от значение, нима германците нямаше да намерят 185 000 долара? Явно,
не се касае за културен проект, а политически,
който е трябвало да мине зад германците и да намеси САЩ в зреещия скандал. Доколко този немски комитет е пленен от някои, свързани с бившата немската комунистическа партия от Източна Германия, може само да се гадае докато не се появи евентуално жива нишка. Но едно е сигурно - не се касае за важен паметник, тъй като германците имат достатъчно централизирана политика в културата да инвестират в паметници, които биха им осигурили европейски авторитет.
Резюмето на проекта, публикувано на страницата на фондация Гети показва, че проектът е
спечелен с подвеждащи данни
и най-вече премълчаване на факта, че това е символ на престъпния комунистически режим - престъпен според законите на България! Без никакво основание се твърди, че през 1981-1989 паметникът бил един от най-популярните в България докато е закрит с края на «комунистическото управление». Вижда се ясно, че се прикрива съзнателно престъпния характер на комунистическия режим и се включва абсолютна лъжа за популярност, която не е съществувала, ако не се смятат идеологизираните организирани екскурзии на ученици.
Втора груба подвеждаща лъжа твърди, че местни, регионални и национални държавни представители изразявали напоследък подкрепа за възстановяване на паметника без да се посочи истината - че опитите на червените да го възстановяват не среща абсолютно никаква подкрепа в българите по целия свят и
този паметника разделя, а не обединява българите
Ако беше наистина национален интерес, би имало национален комитет, който да събира средства за паметника. Твърди се също, че имало процес на превръщането му в национален паметник, което показва само, че не е от национално значение според стандартите у нас днес!
Като ирония на нашата жалка българска съдба, научаваме, че екипът щял да прави кампания да ни демонстрира, че този «паметник на националното наследство» е образец на архитектурно инженерство, на интегрална част на българската история и обект, който има значими потенциали за продължително използване с нови функции.
Съдържанието на резюмето показва, че не се касае за професионален архитектурен проект, а за политически проект, имащ за цел да прикрие комунистическия режим и
да използва САЩ за налагане на фалшива идея за национална ценност,
каквато не съществува. И всичко идва от немския комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места, а не от българския.
Интересно дали политическите партии няма официално да искат обяснение от немската непрофитна организация и Фондация Гети за политически преднамерения проект и за подвеждащите факти, както и да разберат официално каква ще бъде тази нова функция на Бузлуджанския архитектурен продукт на комунистическата диктатура. И кой дава право на немска институция да твърди, че той е интегрална част на българската история? Касае се за един от най-скандалните продукти на комунистичекия режим и за място, където се честват дори днес най-черните и антихуманистични страници от българската история.